Майкъл Батърфийлд: Аурата на Майка Тереза те променя!

Утре се навършват 9 години от смъртта на Майка Тереза. Вероятно и затова именно днешният ден бе избран от Ватикана за официалното ѝ канонизиране. Очаквайте в новия брой на Списание 8 подробен материал за Светицата от Калкута! Тук ви представяме интервю с Майкъл Батърфийлд - един наш приятел, който лично се е срещал с Майка Тереза и има какво да разкаже за впечатленията си от тази невероятна жена.

- Майкъл, разкажете ни за Майка Тереза, която ви е преподавала география навремето!

- През 1955 г. с майка ми пристигнахме в Калкута. Дотогава 3 години учех в училище „Монтесори" в Мумбай, но се преместихме и по това време никъде нямаше английски училища. Всички деца на британци, чужденци и дипломати ги връщаха в техните страни, за да получат образование. Аз и моите родители обаче  решихме, че ще остана в Индия, вместо да отида в интернат във Великобритания, защото бях роден в Индия и говорех перфектно хинди. Надяваха се, че ще намерят училище, в което ще говоря и на английски, и на хинди. Единственото такова беше „Сан Лорето". В него имаше само момичета – 400, всичките индийки и католички. Направиха изключение и монахините ми разрешиха да остана там 6 месеца. След като те изминаха и все още нямаше къде другаде да уча в Калкута, монахините ми разрешиха да остана още четири години. 

Майка Тереза ни преподаваше два пъти в седмицата география и католицизъм.  По това време тя не беше известна, наскоро беше създала благотворителна организация в помощ на бедните. Но имаше нещо в нейната аура и нейната личност, което ни караше да чувстваме, че е по-различна. Другите сестри бяха много строги и сериозни, а Майка Тереза се държеше приятелски, човешки и грижовно. Когато идваше да ни преподава, всички в класа чувствахме нещо специално само поради факта, че идва при нас. Казваше ни с усмивка: „Добро утро, деца", ние отвръщахме: „Добро утро, майко Тереза".  Тя продължаваше: „Как сте днес?". И всички се усмихваха. Не беше като Майка Бърнадийн, която ни преподаваше математика, нито като Майка Супирия... католическите монахини са много взискателни, могат дори да те ударят по ръцете.

- Наистина ли?

- О, да! Плесват те, аз бях винаги в беда. Но Майка Тереза никога не е наказвала никого. Когато ни преподаваше, никой не говореше. Всички бяхме съсредоточени и слушахме в захлас. Обикновено се закачахме, но когато тя идваше, всички се умълчавахме. Никога не вършехме глупости, докато ни преподаваше.  А беше просто учител, просто монахиня... Говоря за 1955-6-7 г., когато Майка Тереза ни преподаваше. Аз бях като кученце, при другите монахини се държах палаво, слагах катерички на бюрата на момичетата и на учителката. Носех ги в джоба си. Следваше: „Майкъл, ела тук!". „Аз? Не, не го направих аз". „Ела тук..." Ако можете да си представите живота ми тогава: само момче с 400 момичета. Е, как да стоя мирен? И да спомена - имах светла коса и бях чаровен. Бях непрестанно умоляван от монахините да престана и вечно наказван за неподчинение. Но Майка Тереза никога не ме е наказвала! В нейните часове бях тих, защото тя имаше специална аура, всички седяхме тихо и слушахме.

- На колко години бяхте?

- По това време бях на седем и останах там, докато не навърших десет. Аз бях малък, но прекараното време в училището „Сан Лорето" остави огромен отпечатък върху моя живот. Всичко, на което Майка Тереза ме научи, нейното поведение, харизма и нейните учения останаха в моя живот и досега, помня всичко. Моите родители поеха риск и не ме изпратиха в Англия, но това бе най-доброто решение, което някога са вземали. В Индия останах до 17-годишна възраст.

- Спомняте ли си някой специален момент, свързан с Майка Тереза?

- Помня как тя обучаваше най-бедните деца и техните родители под дървото баниан в ботаническите градини в Калкута... Аз се измъквах тайно и минавах през реката Хуугли с лодка, за да отида на някои от нейните учения. Седяхме на земята с кръстосани крака и слушахме проповедите ѝ. В по голямата си част те се отнасяха до това, че хората трябва да са благодарни и щастливи за всичко, което имат. Това бе нещо много важно за мен, което осъзнах по-късно. То ми дава вътрешна сила и възможност да се изправям лице в лице с всеки проблем и да се справям с него по възможно най-бързия начин, вместо да седя и да мисля какво да направя... просто го разрешаваш и продължаваш. Най-важното бе, че каквото и да имаш в живота си, трябва да го оценяваш. Докато имаш порция храна, няколко чаши вода, дрехи на гърба си и покрив над главата, всичко след това е лукс в живота! Това е едно от най-важните неща, които помня от Майка Тереза. 

Това много добре е обяснено в книгата „Градът на радостта", написана от известната журналистка Доминик Лапиер. Когато тя и мъжът й отишли до Калкута на ваканция, останали три години. Книгата ми припомни точно видяното от мен като дете, във всеки един от дните там. Невероятното е как тези бедни хора бяха толкова щастливи. Книгата стана бестселър, а филмът спечели „Оскар" за най-добър сценарий.В главната роля  беше Патрик Суейзи. Най-невероятното, свързано с тази книга, е, че когато живеех в Англия, съседът ми Майкъл Робъртс ме покани да отида с него до Калкута - беше оператор на филма „Градът на радостта". Не отидох, защото трябваше да управлявам бизнеса си, но бях консултант на продукцията... 

Друг специален момент, свързан с Майка Тереза, бе, когато кралица Eлизабет дойде през 1961 г. за нейната индийска обиколка в Калкута. Тогава бях поканен от Британското посолство, тъй като бях единственият британски поданик, учещ в Калкута. Кралицата се срещна с деца от различни училища. Дадоха ми да нося бадж около врата (показва баджа – бел. ред.), пазя го през всичките тези години. На гърба му пише: „Детско събрание в Радж Баван, 18 февруари 1961 г.". Тук е моето име и номера на автобуса - 3. Номерът на баджа е 239. За мен случаят е незабравим, защото Майка Тереза също бе поканена и аз седях точно до нея!

- Чувствал ли сте след това невидими помощ, подкрепа от Майка Тереза?

- Да. Непрекъснато. Чувствам духа на Майка Тереза непрестанно до мен, независимо дали съм в Америка, Азия или България. И непрекъснато ми се случват някакви събития, свързани с нея. Като филма „Градът на радостта" или като срещата ни с Диана с нунция от Ватикана в София. С жена ми го срещнахме, след което бяхме поканени на специална служба, посветена на Майка Тереза в католическата църква в София. За първи път влизах в нея. И познайте какво! Там бяха монахините от нейната благотворителна фондация в Пловдив, които бяха дошли на службата... Аз им се представих, говорих с тях на хинди, разказах историята си. 

Диана Дафова (съпругата на Майкъл): Покани ни тогавашният посланик на Австрия Карл  Дийм и се оказа, че точно в този ден Майка Тереза е предложена за канонизиране. След службата раздадоха осветени във Ватикана медальони с нейния лик  като сувенир. Аз направих  матрица от един от тях  и поръчах копие от сребро за Майкъл. Оттогава никога не го сваля от себе се... И още нещо странно се случи на тази среща. След службата имах възможност да поговоря с нунция  за песента, която съм написала - „Каризма - духовна красота", изпълнена на италиански и латински и че след завършване на записа й съм казала спонтанно, че тя трябва да бъде чута от папата. Тогава нунцият ми каза: „Защо не! Ела утре сутринта и ми донеси албума с послание до папата. Аз ще му го предам лично". Така и се случи. Но виж колко е интересна връзката, тази среща стана точно по повод службата за Майка Тереза. Изпратих диска и писмо до папа Йоан Павел II и шест месеца по-късно получих писмо от него, което отново „случайно" отворих точно когато CNN предаваше директно от Ватикана служба, посветена на Майка Тереза. В писмото Йоан Павел II, който също бе обявен за светец, ми благодари за идеите, вложени в музиката ми и пишеше, че ще се моли за мен.  С Майкъл сме благословени от двама светци приживе.