Списание Осем
Абонирай се
за Списание 8

Амазонска мечта 2

Завръщане в дивата джунгла в преследването на една цел, която все още не е покорена от никого

Филип Лхамсурен, снимки Румен Койнов

Филип Лхамсурен е писател приключенец, който пътува сам по най-затънтените кътчета на планетата. Роден e в Монголия, на което дължи нетипичната си за нашите уши фамилия, днес живее в България. През последните 10 години се отдава на предизвикателства, в които се стреми да преодолява неразгадания риск. Историята му идва, за да ни покаже отново, че човек никога не бива да се отказва. 
Има смелостта да достигне там, докъдето друг преди не е ходил. И винаги залага на едно условие – безмоторно придвижване. През 2013 г. Филип прави своята първа експедиция „От Родопите до Памир" и с колело изминава 10 000 километра през високи планински местности, пустини и безлюдни територии, за да стигне до планината, в която месеци наред са се взирали очите му. И макар да е бил сам, оставен на произвола на природата и нейните резки настроения, той продължава да твърди, че най-опасното нещо на път са... хората.
Точно те стават причина и за прекъсването на втората му, още по-голяма експедиция – „Амазония", за която той ни разказа в брой 6/2016 на Списание 8. През 2015 година Филип тръгва към зелената джунгла на Бразилия, за да я прекоси от край до край пеша, с колело и индианско кану. Успява да изкачи най-високия връх по маршрута – Каямбе (5790 м), и да преодолее една трета от предвидения път, но поредица от грабежи, заплахи и опит за убийство го спират в град Табадинга, откъдето няма как да продължи без лодка, екипировка и психически сили.
Амазония взима всичко, на което той е разчитал, и му дава добър урок.
Две години по-късно, пленен от опасната й красота и величие, пътешественикът е готов за ново начало. През април 2018 г. той ще се изправи отново пред живата карта на джунглата и ще прекоси над 5000 километра неописана и непозната територия, която европейците наричат девствена гора, а за индианските племена от резерватите е просто дом. Помолихме го да ни разкаже за подготовката, на която се е отдал.
„Сега ми остава да намеря обратния път и да се върна в селвата, изпитвайки себе си, да разбера това, което не успях. Този зелен безкрай е не просто джунгла и дъждове, а гигантско огледало, което безпощадно отразява всичко, скрито вътре в изследователя...", казва Филип.
Още - в брой 8/2017 на Списание 8!



В този пъзел от вода, гора, животни и растения всичко ще бъде умножено по сто, затова имам план „максимум". Отделих точно една година за подготовка, която включва десетки състезания по бягане и колоездене, катерене и спускане, гребане и плуване в България, Бразилия и Монголия. Изминатите километри ще бъдат много повече от тези, които ми предстоят, ще са обагрени в пустинни, планински и речни цветове.

Царица Амазония... Повече от година бе отминала от раздялата ми с нея, но отпечатъкът, който беляза в душата ми, не зарасна, бях станал част от зелената безкрайност. Рискованото пътуване от Пасифика през Амазония, следвайки най-пълноводният речен басейн на планетата, трябваше да ме отведе до другия океан – Атлантика. Това бе онзи вечен стремеж, който ръмжи в мен и ме кара да оцелявам, да се откъсвам от днешният свят и да откривам нови хоризонти. 



Но не успях да се добера до океана. Читателите вече знаят историята за борбата ми в тази експедиция. След сълзите, страха и огорчението останаха две неща - любовта ми към дивата природа и вярата да продължавам напред. Ето оттук започва завръщането в Амазония. 

Зов за завръщане
                                         
В края на януари се отправих към Амазония с шестима приключенци, за да споделя с тях този удивителен свят. За две седмици успяхме да плаваме нагоре по течението на Рио Негро, да посетим заселници и индиански общности, да се потопим в каскадите от водопади, закътани в джунглата. Никой от тях преди не беше стъпвал в тропическата гора, но видях в очите им, докато бяхме заедно, онзи зелен огън, с който можеш да се заразиш само, ако имаш контакт със селвата. Амазония покорява любопитните и изпълва със страх останалия свят. Това пътуване ми помогна да споделя моите мечти и преживявания. И сега знам, че в България има хора, които използват в едно изречение думите „любов" и „Амазония". 

Благодаря на съдбата, която събира неспокойните души. 

Съдбата, която ме срещна с Румен Койнов в сърцето на Амазония (още за него – в брой 6/2012) – град Манауш. Тогава бях с няколко цента в джоба, бях загубил битката с хората по реката. Бях отломка, която търси бряг не обратно у дома, а тук, по бреговете на реката, защото от опит знам, че противоотровата се прави от отрова. Трябваше да разбера нещо, да открия това, което ще ме върне обратно с по-голяма сила. Приятелство. Бразилско гостоприемство. Споделена жажда към Природата. И така, продължаваме заедно в едно приключение. Аз трябва отново да се изправя сам пред мечтите и страховете си, да си проправя път през реките и джунглата. Румен ще съпреживява с мен, ще се опитва, когато е възможно, да ме документира. Двамата ще се изправим пред кълбо от проблеми в името на едно докосване между Човека и Природата. Защото вярваме, че това послание е валидно за всеки.



Вече повече от месец в тропиците спазвам мълчаливото обещание на сърцето си. Да събера пъзела от опит, идеи, хора и координати на картата за рамките на логистиката. Маршрутът е избран, целите са набелязани. Периодът на подготовка е 12 месеца. 

Затова настройвам хронометъра на ръката си и натискам бутона „Завръщане в Амазония". Да гледаш страха в очите, е специален вид предизвикателство, особено, ако си заобиколен от величествена дива природа. 

Този път Амазония и нейните хора се отнесоха добре с мен, напътстваха ме, глезих се с пълни мрежи с риба, нощем навлизах с кану сред каймани във водните ръкави на езерата и блатата на Карейро. Научих за ползите на някои дървета, започнах да разпознавам видовете следи в джунглата. Изгарящото слънце и проливните дъждове ми разкриваха драматични пейзажи, песните на птиците и крясъците на маймуните ме приспиваха в люлката на хамака. Времето никога не е достатъчно, за да научиш всичко в този свят, но ако се оставиш да усещаш, ще можеш да доловиш естествената среда. И ако си способен на тези чувства, ще получиш отговорите, които търсиш. Животът в Природата те обогатява и те кара да израснеш, това е истински дар. Ето за това пътувам сам. 

Отново по вода

Най-важния етап от цялата експедиция е подготовката. Тя отнема най-много време. Планирането на маршрут по терен с толкова много неизвестни като амазонската джунгла е предизвикателство, което няма как да се изчисли в детайли. Информацията е толкова малко и толкова противоречива, че човек е принуден да отсява опита на малкото експедиции, предприети по басейна на Амазония. Истината е, че без личен опит и познания относно дъждовната гора, без уроците на хората, които живеят в селвата, това пътуване е немислимо. 



Няма значение колко добре е подготвен физически един приключенец, устойчивата психиката и опитът са основните качества, които го придвижват напред. Трябва да знае някои сигурни неща: как да намери храна, как да търси риба във водата, какво може да яде, как да ходи, как да спи, как да се ориентира без карта в тази огромна мрежа от потоци, реки и блата. Трябва да знае много неща. Хубавото е, че когато попадне в тази среда, уменията се придобиват естествено. Оцеляването в дивото е по-лесно, когато забрави откъде идва и се съсредоточи към ежедневните си нужди.

Това, че не знам какво ще се случи, допълнително стимулира стремежа ми. Може би не звучи много смислено, но ако знаех всичко, с което ще се сблъскам, нямаше да тръгна. Смисълът на приключението е в неразгадания риск. Без него не бих предприел никое пътуване. 

Друг важен аспект е финансовото обезпечаване на такава мащабна експедиция. Без вярата на някои хора и компании, този проект би бил немислим. Особен вид предизвикателство е да убедиш някого да подкрепи такава дива и далечна експедиция. Ако човекът насреща е спрял да вярва в мечтите си, не се диви на природата, не съблюдава човешките ценности и не е изключил вътре в себе си стереотипа, тогава разговорът ни предварително е обречен. Да търсиш искра на съмишленици зад вратите на различни компании, прави приключението ми реално и на пълен работен ден. 

Законът на джунглата
       
Стъпвайки в Амазония, ставам човека, който действително съм – искрен и борбен, дълбоко долавящ средата, която ме заобикаля. Колкото повече се движа в Природата, толкова по-прост става животът ми. Все повече се кове духът ми. Именно затова се стремя да чертая маршрутите си далеч от населените места. Пустини, джунгли, планини. На ден изминавам толкова километри, колкото смятам за възможно. Все пак, моята цел е да вървя напред, а това значи от сутрин до вечер. Понякога спирам на места, които „спират дъха ми". Това са безценни подаръци за мен. Винаги следвам естествената линия на географията, която ще ме отведе до крайната цел. По течението на реките използвам кану, то е по-широко от каяка, мога да се изправям в него, да ловя риба по-лесно и ако се наложи – да спя на борда му. Когато съм на сушата, най-бързо се придвижвам с велосипед, следвайки някоя пътека в джунглата или пресъхналите корита на реките в пустинята. Най-тежко е, когато си проправям сам пътя с целия багаж на гърба – сечейки просека в селвата или биейки партина в дълбок сняг. 



Животните в Амазония са много и разнообразни. Влечугите изпълват със страх повечето хора, но реално те не са чак толкова голяма опасност за човека. Разбира се, отровните змии крият голям риск, но ако съм внимателен къде слагам ръцете си и къде стъпвам, значително намалявам опасността от такъв инцидент. Кайманите не представляват проблем, ако нощем не се къпя и не спя близо до речните брегове ниско на земята. 

Истинските чудовища са насекомите. 

Те са паразити, които намират начин да влезнат дълбоко в плътта или са ненаситни комари, които могат да ме заразят с малария или с по-страшния вирус - денга. Наборът от медикаменти, които вземам с мен, е ограничен от килограмите, които мога да изнеса на гърба си. По-важни са нещата от първа необходимост като навигация, хамак, филтър за вода, сателитен телефон, принадлежности за лов и риболов. В тропическата гора ежедневната хигиената е изключително важна за предпазването от паразитите. Така че залагам основно на нея като начин да се предпазя от инфекции. 

Малкото хора, които ще срещам по пътя, са моето голямо притеснение. Някои от тях ще бъдат неоценима помощ за мен, ще ме хранят, приютяват и напътстват за опасности и новини по реката, други ще искат да ми отнемат всичко, което имам. Искам да преодоля този кошмар, само защото страстта ми към дивата природа е по-силна от личните ми страхове. Правя това, което изгражда мен такъв, какъвто чувствам, че трябва да бъде животът ми. Пътят към всичко, което искам да постигна, е много дълъг. 

Прегръдката на Амазония

Защо е толкова важна тази джунгла?

Често ме питат каква е целта ми зад всичко, което правя. Имам много причини, които хората никога няма да разберат. 

В крайна сметка правя това, защото научавам много уроци. Това ме прави по-добър и ме прави щастлив. Не искам да живея напразно. За това търся възможност там, където съм напълно свободен – в непознатите територии, отвъд призмата на настоящето, където имам възможност да прескоча тези граници. 

Благодаря, че до мен има хора, които не задават въпроса „защо", а просто чувстват отговорите в животите ни. 

В тази експедиция за първи път ще разчитам на други. Това няма да попречи на моето задължително условие да се движа самостоятелно. Планирано е в различни точки от маршрута да се срещам с екипа ми, съставен от моя приятел и фотограф Румен Койнов и оператора Режиналдо Гомес – и двамата живеещи в град Манауш, разположен в средата на амазонската джунгла, което много улеснява комуникацията. Идеята ни е да заснемем както самата експедиция, така и Амазония, нейните хора, природата и животните. Филмът „Прегръдката на Амазония" има амбицията да отведе зрителите си там, където страховете им никога няма да позволят. В този рай на умопомрачителна величествена красота и изобилие от причудливи форми на живот аз ще заснема с екшънкамера моментите, които чувствам, че трябва да споделя с всички. Ще правя видеодневник, който ще запомня физическите и психическите състояния, които ми причинява джунглата, а по време на кратките ни срещи с логистичния екип, ще заснемаме характерни моменти от живота на обитателите на този необясним свят.

В Амазония има много красота, обич, но и болка, и разруха. Свикнали сме да я наричаме „девствена", но истината е, че цивилизацията се опитва да гризе нейните краища и да си проправя път към сърцето й. И ако хората си дадат сметка за мащабите на действителната картина, може би ще имат волята да се замислят. Това е посланието на филма и вярвам, че моето лично постижение ще се превърне в голямо тогава, когато всички ние започнем да уважаваме природата. За мен Амазония е последното живо наследство на земята, такава каквато е била от времената на динозаврите. Природата е по-силна от всички догми на човечеството. В нея реализираш целия си потенциал – не само физически, но и духовен.
ПОДОБНИ СТАТИИ

 

„Дни на предизвикателствата" на 9 години!

Включете се от 3 до 5 декември повече »

Събития
 
 
1

От поречието на Амазонка

Филип Лхамсурен разказва в сряда за невероятните си приключения в Южна Америка повече »

Събития
 
 
0
Разплащателни карти
Защита за онлай разплащане