Христо Сотиров, INBI: Ако човек разглежда смъртта като граница, той не може да бъде цялостен

Христо Сотиров ръководи българския филиал на INBI (Институт за развитие и усъвършенстване на човека). През 2000 г. завършва магистърска степен по философия в Ню Йорк. От 2004 г. има докторска степен по екзистенциална феноменология и онтология на съзнанието.

Стремежът към свързване на менталното, енергийното и физическото начало и създаването на условия за формиране на алгоритъм за постоянно вътрешно развитие довежда Христо до срещата с INBI през 2004 г. Оттогава задълбочава теоретичното и практическото си познание по даоистка вътрешна алхимия.

Сузана Чакърова, снимки Петър Йорданов 

- Разкажете ни малко за вашата история, как стигнахте до INBI?

- Това, което ме доведе и задържа в тази организация, е, че имах не просто потребност, а по-скоро невъзможност да живея извън някаква цялостност. То беше свързано с друг мой проблем - че не възприемах крайната точка на живота ми, т.нар. смърт, като граница, през която оттук не можем да преминем. Тези въпроси ме доведоха до търсенето на някакво практическо решение. Ако човек разглежда смъртта като граница и няма познания за нея, той не може да бъде цялостен. Според мен обаче има знания, които могат да ни дадат такъв начин на живот. 

- Каква е историята на INBI?

- Глобално е създаден в Русия през 1987 г., тази година се навършват 30 г. За България приемаме датата, когато създателят на INBI Олег Черне проведе своя пръв семинар - 5 ноември 2004 г. Този ден промени и моята посока, която впоследствие стана път. Това беше встъпителен семинар по даоистка йога. 

- Какво ви привлече в организацията?

- Имах личен мотив, свързан с една специфична форма на състрадание, която изпитвах много години в живота си, тя беше по-скоро метафизическа. Т.е. това не е било състрадание, че някой е беден и няма пари и трябва да му дам или че някой плаче, защото друг го е наранил и аз трябва да го успокоя. По-скоро става дума за някакъв екзистенциално метафизически дефицит в хората, който постоянно ме потискаше. Общувайки с тях, за мен винаги преобладаваше той, а не това, което те имат или изглежда, че имат. Накрая това просто прерасна в някаква форма на саморазрушение. Тъй като винаги съм се старал да бъда максимално искрен със себе си, трябваше да си призная, че не правя нищо по въпроса. Това, че не можем да достигнем всички хора, не е извинение да не достигнем до някои. Тази организация беше и продължава да бъде за мен инструмент да даваме на хората възможност да живеят по-осмислено, целенасочено, осъзнато, по-принципно, задълбочено, качествено, по-истински. Смятам, че дори в личен план аз се чувствам на чисто със себе си. Че съм направил, каквото съм могъл, по отношение на това да допринеса да има по-малко екзистенциално и метафизически страдащи хора, отколкото, преди да започна.

- Звучи чудесно, но на практика как се осъществява това?

- За мен цялата ценност на института INBI е в неговата система и метод на работа. Това е формат, който не съм срещал другаде, затова стана за мен толкова ценен и пожелах да се посветя на неговото развитие. Там имаме опит да се институционализират и по-скоро да се приведат в методологична форма знания, които могат да бъдат полезни за развитието на много хора. Ние сме насочени към определен тип - в общия случай това са тези, които имат вече някакъв опит не просто в други практики и занятия, а житейски. Те имат житейска и някаква, с цялата условност на понятието, духовна зрялост. И имат нужда от две неща: система, която да регулира всички действия, които извършват, и потребност, ако не да контролират, то поне да направляват живота си през призмата на своята разумност. Всъщност контингентът от хора с такива приоритети в живота в България е доста голям. Друг е въпросът, че българите не си дават сметка за тази си особена предразположеност към разумност.

Добре е да имаме обща ориентация в нещата. Човек има няколко позиции в живота си. Вероятно голяма част от хората днес живеят неосъзнато, следват заложените в тях качества и характеристики, сили, своя характер и природа. Те търсят, но са им подчинени и не се стараят да ги осмислят, затова казваме, че са неосъзнати. Другата категория хора са си поставили някакъв въпрос и са в процес на търсене, но те имат потребност от редица преживявания. В този формат това са тези, които обикалят по семинари, четат много книги, общуват с другите, но критерият им кое е добро и от какво имат нужда са самите те. В този смисъл, това е субективна фаза. Но ако човек постоянства в тази посока, този формат също се изчерпва, защото нашият личен субективен критерий е несъвършен. Тук има недостиг, тъй като критерият за това от какво имате нужда, сте самите вие. А вие сте такъв, какъвто сте: не усъвършенстван продукт на собствените си усилия, а пробуден продукт. И в тази си пробуденост сте си в правото да определяте. Но ако искате да преминете на следващо ниво на развитие, следва да си зададете въпроса: „А няма ли по-съвършен критерий?"

Тогава на дневен ред идва идеята за метода. Защото разбирате, че имате нужда да се подчините на нещо по-голямо от вас. Но това също трябва да бъде естествено следствие и елемент на вашето узряване. INBI е насочен към тази трета категория хора, които имат нужда от система, от структура, от някакъв по-съвършен модел на знание и на принципи. 

- Ето че дойде време да ни представите INBI... 

- Това е система, комбинация от процеси, предложени под формата на практики и засягащи различни аспекти на нашето развитие. В сърцевината ѝ лежи определен метод, който се опира върху пет основни аспекта на нашето развитие: напълване, пропорция на тялото и на мозъка, вътрешна синхронизация, работа с ритъм и концентрация (или съсредоточено умствено усилие). Системата е въпрос и на цялостен алгоритъм и комбинация и се опира върху традицията на даоистката вътрешна алхимия.

Причините да изберем тази традиция са много сериозни: една от тях е свързана с детайлния и систематичен подход към тялото, енергията и съзнанието на човека, както го изучава даоистката алхимия. Другата изключително важна причина е, че това е една от малкото системи, които поставят такъв акцент върху трансформацията на човека. Даоистката алхимия ясно разглежда човека като две компоненти – еднат а е програмата, с която се раждаме; а другата е тази, в която влагаме знания и усилия, за да променим програмата и да я усъвършенстваме. За мен основната разделителна линия минава през това, че има две категории хора – едните търсят решение на житейските си въпроси и смисъла на живота си в рамките на това, с което са се родили. Но има и съвсем друг пласт знания, който не е толкова популярен, и е свързан с това как ние да изградим по-съвършена структура вътре в себе си. Това изисква знания, постоянство, умствени усилия и концентрация. Ако човек търси извън своите битови потребности някакво по-висше изживяване, той обикновено иска нещо, което ще го напълва още от първия път, било то танци или йога. Не са много школите, които обясняват на човек, че трябва да разбере дали иска да напълва това, което има, или иска да изгради нещо по-съвършено. Критичен момент, тъй като това означава, че човек трябва да признае и приеме, че за да премине към по-съвършената форма, той трябва да я изгради. Новата форма не е даденост. Тя изисква време, работа и усилие. 

- Какво трябва да очакват хората, които се насочват към INBI?

- Човек би трябвало да достигне до точка, в която да разбира ясно какво в живота му го разрушава и изтощава. Да знае какво го съхранява и му дава потенциал да се развива. Това е невъзможно да се постигне, ако не се подхожда към този процес практически. Просто ако си стои вкъщи и нищо не прави или някакви хаотични действия извършва над себе си. Той трябва да се въвлече в практически режим на работа над себе си, за да може да избере, да сравни и да каже: аха, ако правя това, се чувствам по един начин, ако правя друго, се чувствам по друг… и ако правейки определено нещо, не се чувствам достатъчно добре, каква е причината и дали трябва да продължавам?

Другото изискване е свързано с балансиране на нашето вътрешно състояние, не точно хармонизиране, тъй като в даоистката традиция хармонията се разглежда като конкретно състояние от по-висш порядък, но за начало човек да получи вътрешно спокойствие, стабилност и вътрешна опора и това е важно в контекста на нашите преживявания.

Ние не развиваме групи, ние развиваме хора. Всяко пространство, в което някаква група от хора полага усилия преди всичко над себе си, е нещо чудесно.

- Възможно ли е да съществува съвършен човек?

- Според даоистката алхимия в нашето пространство са представени три вида енергии – земна, човешка и небесна. Човешката се свързва с нашите умствени усилия, съответно с нашата разумност и се разглежда като разположена между земното и небесното, затова толкова често се среща фундаменталната за даоистката концепция идея за срединност. Тя се опира и на това, че човекът е между небето и земята. В даоистката алхимия се разглеждат 9 вида хора, 3 от които принадлежат към земята, 3 на небето и 3 на човешките формати. Съответно идеята за съвършен човек се разглежда в контекста на човешката енергия, но по отношение на небето. Тъй като небето е носител на безкрайност, съвършеният човек не е даденост, а процес на усъвършенстване. Съвършен е човек, който намери ключа към това постоянно да се усъвършенства. А това означава да се съотнася към небето, но да се опира върху себе си.

- Защо имате различни практики за жени и мъже? 

- Става дума за два принципа, които лежат в основата на даоисткото възприятие на универсума, два вектора на циркулация на енергията. Единият е напълващ, те го наричат хоризонтален, и той се проявява в човека като женско начало. Тук е много важно да говорим не за жена и за мъж, а за начало, тъй като може в някой мъж да е представено повече женското и обратното. Другото начало е трансформиращо, или вертикално, което се представя в мъжа. Жената трябва да се сприятели и да опознае своята матка, за да опознае природата на напълването. Мъжът няма такъв орган, той се опира съгласно даоистката алхимия върху своя мозък, но не може да съхранява енергията и постоянно я изгаря. Алхимията не е нито женска, нито мъжка, тя изисква синхронизация на двете начала. В нашия институт нямаме съмнения, че жената трябва да напълни и опознае своята женска природа в някакъв ритмичен порядък, за да може след това по естествен начин да премине към алхимична фаза на развитие, което би трябвало да съвпадне с периода на менопауза.

- Как да изберем точната практика?

- Най-добре след беседа. Аз се старая лично да се срещам с хората, които имат по-сериозен интерес, за да видим от какво имат нужда. И това е доста индивидуално, моята препоръка е просто да се свързват с нас чрез контактите ни, за да обсъдим тяхната ситуация, защо смятат, че можем да сме им полезни.

За още информация: www.inbi.bg