Любопитно

Да спечелиш световния фотографски Оскар

Фотографът Любомир Сергеев между София и Бруклин

 
Любомир Сергеев поделя времето си между Ню Йорк и България. Има студия в Бруклин и София. Роден е в Търговище, изкарва си хляба като фотограф от 20 години, последните 8 от които – и в чужбина. Живял е в почти всяка европейска столица, а от 4 години е на американския пазар. През 2014 г. печели наградата „Виктория", наричана също и световен Оскар за фотография. Фотограф на годината за 2015-а на Onеeyeland, за 8-а поредна година попада в класацията на 200-те най-добри дигитални артистd. Селектиран като един от 55-те топ фотографа в Северна Америка, както и сред водещите 5% рекламни фотографи в света 6-а година поред. 
Един от популярните му и провокативни проекти у нас беше да покаже в нетипична светлина герои от историята като Ботев и Хан Кубрат, „като протест срещу изпълненото с корупция, мерзост и политически манипулации настояще на България, вече незаслужаваща историческите си герои".
Още: www.sergeevstudio.com

- Как се насочихте към фотографията? А към рекламната ѝ форма?
- Фотографията ме споходи покрай забежките ми в театъра, когато бях около 17. В театъра има много голяма магия, много търсене на всякакви трудноуловими моменти вътре в нас, вън от нас, в другите, в света изобщо. Такова търсене ме срещна с фотографията. Не е приключило и досега, а и едва ли ще приключи някога. Търсенето е в основата на всяко изкуство. Търсене на красивото и отговаряне на всички въпроси, които потенциално могат да бъдат зададени чрез него. 



Бъдейки неспасяем перфекционист, рекламната фотография се оказа най-подходящото амплоа за мен. Да реализирам идеите си, мои или много често нечии други, винаги е било най-голямото предизвикателство. Съответно и нещото, носещо най-голямо удоволствие. Това го правя вече над 20 години и всеки път, когато снимам, правя нещо, което не съм правил досега и продължавам да търся и откривам нови светове. 

- Може ли да разкажете малко повече за сегашната си работа в рекламната фотография в Ню Йорк? Как бихме могли да си представим тамошните впечатляващи мащаби на работа? 
- Работата ми в Ню Йорк е част от това нескончаемо търсене, за което говоря. За мен е много важно непрекъснато да има развитие. Смятам, че това всъщност е животът. Ние просто трябва да вземем всичко, което ни е по силите, спрямо нашите етични и естетични потребности, и да не спираме да се развиваме. 
В Ню Йорк и в Америка като цяло се работи по много по-различен начин от този в Европа или останалия свят. Мащабите са наистина впечатляващи. По-впечатляващо обаче е битката и конкуренцията, която съществува на всички нива. Не само в рекламната фотография, но и в модната, артфотографията и т.н. Предлагането е чудовищно и за да се успее, се изисква много. Колкото по-нагоре си в "йерархията", толкова е по-трудно да се поддържа ниво и да се развива човек професионално. Съответно, когато се случат нещата, и удоволствието е по-голямо. Както и всички дивиденти, които идват с това. На определени нива се работи много по-спокойно, отколкото в България, тъй като всичко е регламентирано и човек просто трябва да следва правилата. Но на други лудницата е пълна, тъй като нивото и темпото на работа е съвсем несравнимо. 
Като цяло структурата на пазара на рекламна фотография в Америка ми дава определена свобода, която в България никога няма да имам, най-вече заради мащабите на страната ни, но и тук ми се предлага друг тип свобода, която в Америка никога няма да имам. Възможността ми да комбинирам тези два свята е всъщност най-голямата ми привилегия и нещото, което спомага развитието ми като личност и артист най-много. Давам си сметка за това ежедневно. 



- Кой е според вас най-креативният ви проект? 
- Много е трудно да отговоря на този въпрос. Имам доста любими проекти, но не мога да класифицирам някой като най-креативен. В повечето случаи всеки проект обслужва дадена идея и може да се нарече креативен единствено в съответния контекст. Например, ако се прави нещо за ресторант и то се счете за такова в ресторантския си контекст, то със сигурност няма да бъде така оценено в контекста за боя за коса. 
За да отговоря на въпроса все пак, мисля, че най-креативният ми проект тепърва предстои.

- Кое отличава наистина добрата рекламна фотография от останалата огромна маса?
- На първо място това е историята зад фотографията. Идеята и разказът. Онези така популярни хиляда думи, които се съдържат във всяка добра фотография. Въпреки това, за да бъде една рекламна кампания добра, то не е задължително тя да бъде подкрепена с ефектна фотография или ефектен принт. Маркетингът и комуникациите са "сложна наука" и много често е трудно да се каже кое е добра рекламна кампания. В този смисъл една добра рекламна фотография не винаги е задължително да бъде суперефектна. Наистина добра е тази, която успее да свърши работа за кампанията, да увеличи интереса, продажбите, потребителите и т.н. На първо място задачата на рекламната фотография е да продава, после да е ефектна, естетически издържана и запомняща се и т.н. Най-добре е, естествено, ако всичко се случи в един проект и една фотография. Като цяло добрата рекламна фотография е съвкупност от много фактори: идея, организация и продукция, техническо изпълнение и естетическа издържаност. А когато всичкото това има и добро планиране и стратегия за използване, тогава може да се каже, че една рекламна фотография е наистина добра!



- Наричате себе си и визуален разказвач. Коя е най-интересната история, която може да ни разкаже един кадър? Кога кадърът спира да бъде просто отражение на един миг и става цяла история?
- Да се разкаже една история хич не е лесно. Дори понякога и да изглежда така, уверявам ви, зад този така добре разказващ история кадър, има много, много труд. Когато опре до идеи и истории, наистина няма ограничения. Единственото ограничение е въображението. Аз вярвам, че историята е винаги интересна. Веднъж за едни хора, веднъж - за други. Понякога има истории, такива саможиви и странни, които са разбираеми само за определен тип хора или просто за много тесен кръг. Ако разказвачът разказва добре обаче, а историята се припознае от максимум хора, то тя автоматично започва да се счита за много добра. Добрите режисьори са такива, когато филмите им се харесват.
Когато кадърът е отражение на един миг, той също е цяла история с начало, среда, а понякога и край. Най-любимата ми фотография винаги е била репортажната. Онази, която улавя точно този кратък миг, но въпреки това разказва безкрайно интересна история, понякога целия живот на тези, които присъстват в кадъра. Винаги съм имал чувството, че в създаването на качествените кадри от този тип фотография участва някаква висша сила и фотографът е само проводник на тази вселенска закономерност, която не е никак случайна.

- Кога една фотография ни лъже и кога ни казва истината?
- Въпреки че се възхищавам изключително на репортажната фотография, тя не е моето нещо. Тя е прекалено истинска. Разказва за истините в живота, които в повечето случаи не са красиви. За мен красотата е водещото в този свят и нескончаемата ми жажда за красиво ме тласка да изобразявам предимно имагинерни светове. При мен трябва да има хипербола, всичко да е естетически издържано, почти съвършено, да изобразява най-висшите цели на хората и да ги кара да мечтаят. 
Истината е, че най-качествената фотография е тази, която размива границата между истина и лъжа. В крайна сметка на света има много и от двете, а ние сме тези, които избираме кое да виждаме. 



- Кое е любимото ви място за снимки у нас и в чужбина? А кое мечтаете да посетите, но до момента не сте имал възможност?
- Може би най-невероятното място, на което съм снимал, е пустинята в Тунис. По принцип се прехласвам по необятните пространства открай време. Особено тези, които имат повтарящи се елементи. Индия е превъзходно за снимане място, Виетнам, Шотландия. Америка, особено Уайоминг, Юта и Калифорния. Не съм ходил в Исландия все още и тя ми е следващата локация.

- След толкова дълга и обемна история на рекламата, има ли още какво оригинално да се измисли?
- Постоянно се срещам с хора, които имат за основна цел да измислят нещо ново и да заснемат нещо невиждано. Толкова силно са се вкопчили в това, че дори не успяват да си освободят съзнанието и реално да го създадат. Срещам и други, които имат прекрасни идеи, но някак си не успяват да се концентрират за достатъчно дълго върху едно нещо и да ги реализират. Всички ние ползваме идеите на хилядите поколение преди нас, на естетическите норми, които дадената култура ни е наложила, свободите или ограниченията, които географското положение ни e определило и т.н. И това е всъщност най-хубавото. Възможностите са безкрайни и, както се казва, ограничени сме само от собственото си въображение.
Публикувано в Списание 8: „Близки срещи от 4-и вид” Любопитно

Публикувано в Списание 8: „Близки срещи от 4-и вид”

Очевидец разказва: „Вдигнаха ме заедно с леглото!”

Вятърна мелница от рамка на велосипед Любопитно

Вятърна мелница от рамка на велосипед

или как понякога образованието отстъпва пред находчивостта

7 неща, за които науката няма обяснение Любопитно

7 неща, за които науката няма обяснение

Дали някога ще знаем отговора на тези фундаментални въпроси?

Мъжката брада с повече микроби от кучешката козина Любопитно

Мъжката брада с повече микроби от кучешката козина

Могат ли животни да се изследват с човешката апаратура за ЯМР?

Вижте 5 думи, които звучат еднакво на почти всички езици Любопитно

Вижте 5 думи, които звучат еднакво на почти всички езици

Те прелитат през езикови бариери и териториални граници

Смъртно наказание очаква всеки, който вземе еднолично решение за страната Любопитно

Смъртно наказание очаква всеки, който вземе еднолично решение за страната

Какво да правят магистратите според Томас Мор, измислил „Утопия"

Angry Birds или играта, в която птиците вече наистина побесняват Любопитно

Angry Birds или играта, в която птиците вече наистина побесняват

Орлите от Сиатъл връщат на хората боклука от местното депо за отпадъци

Стартираме нова рубрика, включете се и Вие! Любопитно

Стартираме нова рубрика, включете се и Вие!

Вижте победителите от играта ни по повод 100 000 фена във фейсбук

Как препаратите за почистване се отразяват на нас и на околната среда? Любопитно

Как препаратите за почистване се отразяват на нас и на околната среда?

Мотото на ЕNJO е „Чистотата не се нуждае от химикали“

Всичко, което искаш да бъда Любопитно

Всичко, което искаш да бъда

Хитовият трилър на Минди Мехия вече на български език

Баба роди внуче с яйцеклетка от леля му Любопитно

Баба роди внуче с яйцеклетка от леля му

Родителите са хомосексуална двойка, майката на младоженеца износила бебето им...

Египетски лешояд се заселва в Източните Родопи Любопитно

Египетски лешояд се заселва в Източните Родопи

Анди е на 9 месеца и е роден във Виенския зоопарк

Публикувано в Списание 8: „Сто-лично“ Любопитно

Публикувано в Списание 8: „Сто-лично“

Преди 140 години Учредителното събрание избира София за столица на Княжество България

Безсмислените продукти - една по-различна гледна точка Любопитно

Безсмислените продукти - една по-различна гледна точка

Тези „прехвалени“ и „здравословни“ неща са скъпи и безполезни

*