Любов Миронова: Вече има час по добродетели!

За втори път Любов Миронова ще бъде сред лекторите на събитието Списание 8 НА ЖИВО, което ще се проведе на 11.02.2018 г. в зала „Люмиер". Купете своя билет в мрежата на Тикетпортал или на касите на НДК. Присъединете се към събитието във фейсбук тук. 

Любов Миронова е от хората, които не се побират в рамки. Работила е в сферата на финансите, провежда обучения по мениджърски умения, експерт е в областта на личната ефективност. Но в един момент сменя приоритетите – поставя на първо място децата. Създава програмата за обучение „Виолетовата жаба" специално за деца с енергично изразена индивидуалност. Работи с успех с т.нар. хиперактивни деца, деца с дефицит на вниманието, занижена памет или просто по-палави. Активист е за промяна на системата на образование - разработва и публикува „Устойчив модел за образование и хармония с деца". Провежда обучения за учители и директори. Реализира множество проекти за родители и деца през създадената и финансирана от нея фондация ФРУД - www.frud.bg. Автор на поредицата приказки „Бонбончо". Занимава се с интериорен дизайн на детски стаи и дизайн на функционални мебели.

Материалът е публикуван в брой 2/2017 на Списание 8.

- Любов, поздравления за първото в България Училище за добродетели! Как успя?

- Всичко започна през 2006 г. с един сън, който ме доведе до книгата „Обучение по човешки ценности" на Сатия Сай Баба. Разбрах, че в Индия има час по човешки ценности, нещо като часа по математика в България. Казах си: Как може българските деца да нямат такъв предмет в училище? И реших да направя всичко по силите си децата на България да имат такъв предмет. Нарекох го „Добродетели", защото „Човешки ценности" позагуби смисъла си у нас.

За съжаление, книгата, която е и упътване за учители, се оказа, че няма как да се ползва, защото можеш да учиш децата на добродетели само чрез приказки, песни и пословици от мястото, откъдето са. В канадския учебник например има песни с мелодията на „Оо, Сузана", ако човек отвори учебник от Тайланд и Малайзия обаче, там има приказки за богове, които са ни напълно чужди. Всяка държава е преработила съдържанието така, че едно дете, което е оттам, да може да разбере написаното. Затова трябваше да пренапиша тази книга, за да има български корен. Това отне 8 години. Четох тракийски, славянски, прабългарски и класически български приказки, наши и старогръцки митове и легенди, както и народни песни. 

Изучавах и Петър Дънов. Междувременно разгледах Валдорфската педагогика на Рудолф Щайнер. Изчетох Корана, Библията и други религиозни книги, тъй като всички те стъпват върху добродетелите. В християнството това са десетте Божи заповеди. Целият този труд завърши преди 2 години, когато бях готова с 25 урока и обучих първия си ученик - Камелия Данкова. 

С нея ходихме доста често на гроба на Петър Дънов. Макар че системата на Сатия Сай Баба е много добра, проверила съм я по всякакви начини, все пак разчитах на Учителя да ми даде знак, ако някъде бъркам.

- Сатия Сай Баба ли беше човекът от съня ти?

- Да. Ванга разказва за него, че Людмила Живкова го е водила често при нея. Хората казват, че няма как да е станало това, защото Сай Баба никога не е излизал от Индия, освен веднъж в Африка, но на това тя отвърнала, че не става въпрос за този начин на пътуване... Сатия Сай Баба е аватар като Христос, Буда, Кришна. Той беше последният жив аватар, който почина преди няколко години. И е отделил 60-70 години от живота си, за да преподава по цял свят човешки ценности. Неговата методика, тази, която аз съм използвала, може да бъде открита в държавните училища на всички континенти! Тя много ми хареса, защото, за разлика от други учения и течения, които съм изследвала (а аз отделих много време на това), е с ясна структура. 

- Каква е структурата? 

- Първо се учат добродетели за ума, за да влезе умът в истината. Има урок за честност, за почтеност, за оптимизъм, за търсене на знание, за искреност. Когато умът ти се избистри и спреш да се филмираш, тогава може да преминеш към физическото тяло. Следват 5 урока за „правилни действия", да развиеш волята си. Когато си овладял мислите и действията си, следват емоциите. В третата част с помощта на добродетелта мир вътре в човек става тихо, спокойно, без избухване, кризи и емоционално „жабурене".

В четвъртата част вниманието е в психиката и съответната ù добродетел - любов. Следва последният етаж, където е добродетелта благост - ненасилие, и връзката на всеки един с цялото, с духа. Там са онези неща, които хората много искат – братство, единство, приятелство, лоялност... Но за да отидеш на петия етаж, или на 24-и урок, трябва да си минал урок едно и две – „честност" и „почтеност", или например 21-и урок – „щастие". Когато някой каже, че не е щастлив, трябва да прегледа първите 20 урока: да оправи ума, физическото тяло, емоциите и после да се занимава с психиката.

От Сатия Сай Баба съм взела елементите на урока. Първо се учиш да стоиш в тишина една минута, след това се чете приказка или стихче, за да може детето да разсъждава над тях, задаваме въпроси към текста. После децата пеят за генериране на любов. И идва разсъждение върху пословица и дискусия за правилните действия: как всеки един би реагирал в разгледаната ситуация. Накрая има activity (не сме му измислили дума на български). Целта е да извършиш нещо просто с физическото тяло - кръстословица, ребус, нещо за оцветяване или сглобяване, след това да застанеш и да кажеш: „Аз така го направих...". Например след приказката за лъжливото овчарче даваме на децата бял лист с една нарисувана малка овчица и всеки е поканен да дорисува, както избере. Някои я слагат в хеликоптер, други ù добавят метла, трети до нея поставят вълк. Всеки има правото да се изрази, няма граници. След това излиза пред останалите и представя гледната си точка. Няма забележки, няма препоръки. Учителят е равен на ученика, той е участник в урока. Не излиза отпред да каже: „Сега ще ви разкажа за вселенската истина". Той казва: „Добър ден, деца, на базата на това, което знам към момента, мога да ви споделя една гледна точка..." Ако някой има различно мнение, учителят го подкрепя.

Но сменихме реда на урока, за да може децата да са непрекъснато в алфа-ниво на ума. Целта е урокът да е като вдишване и издишване, първо учителят е активен, после детето. През цялото време все едно има топка, която ту е у мен, ту я хвърлям. Но като я хвърля, детето може да каже: пропускам ред. Така всички стават равнопоставени. Доминантните деца биват събирани, а тихите, които не смеят да вземат думата, защото ще им се подиграват, участват. В началото казват, че пропускат ред, но в един момент знаят, че идва тяхното време и вземат микрофона. Учителят също може да пропусне ред. А при тази динамика децата излизат по-заредени и по-усмихнати от час. 

Махнах няколко урока, които според мен са неприложими за нашата социално-историческа и културна действителност, като този за жертвата, и добавих такива, които са много необходими.

- Какво добави?

- Урок за правилното използване на времето. Дълги години бях представител на най-голямата фирма за лична ефективност в света. Това означава ти самият да имаш такива навици и поведение, че като застанеш на едно работно място, за минимум време да постигнеш максимален резултат. Българските деца имат нужда от такъв урок, защото времето ни на Земята е ограничено.

- За колко годишни деца става въпрос?

- От 6 до 12. Колегите са амбициозни и практикуват с по-малки, но ги възпирам. Първите години са важни за детето да развие здраво тяло и да придобие добра координация. Няма да му избягат добродетелите. От 0 до 6 детето копира възрастните. Затова е важно родителите къде оставят децата си. Ако са при учителка истеричка, вкъщи ще получат дете истерик, ако си го оставят при баба, която редовно лъже, ще получат дете, което лъже. Каквото искат да бъде детето, такъв човек трябва да го гледа. 

След 6 детето започва да развива вътрешен критерий за добро и лошо. Вече съзнателно избира какво да прави. Между 6 и 14 г. то формира характер. Тогава детето може съзнателно да пренапише програмите си, да се препрограмира, ако избере. Веднъж активирани, добродетелите се превръщат в несъзнателен софтуер, който те кара да избереш едно нещо или не. Това е действие, което правиш, без да го мислиш, то е вътре заложено. Сборът от всички навици, ценности и добродетели прави характера. На 14 години тази структура се втвърдява, характерът вече е оформен и промените стават много трудно, обикновено през страдание и практики.

Затова между 6 и 14 имаме чудесната възможност в нашия час да споделим и да назовем добродетелите. След един час децата не стават добродетелни, но детето е способно да назове добродетелите. След такъв час то е способно да разсъждават върху тях, да има лично мнение и да избере да припознае някоя от тях и да я възпламени, защото тя е заложена първично в него. Трябва да се знае също така, че ако един учител е честен, той знае как да научи детето на честност. Но учител, който не е честен, може само да предаде интелектуално знанието, той не може да инсталира честност в детето.

През този период е добре самите родители да си направят инвентаризация на добродетелите: да са наясно в какво са силни и кои добродетели им липсват. Тогава да се замислят кои техни приятели ги притежават. Може ли нашето дете да отиде на гости в тази и тази къща и да играе с тези хора, за да вземе тези неща от тях? Примерно, ако родителите не са търпеливи и толерантни, тогава е ясно, че детето няма откъде да се научи на тези качества. При такава ситуация се оглеждаш и търсиш кой от роднините ги притежава, например дядото. Тогава се назовава: „Аз не съм добър в това и това, но ако за теб тази добродетел е интересна, наблюдавай дядо ти как се отнася с другите хора. Виж какво се случва и може да избереш моя начин или неговия начин на база резултатите, които виждаш от тези поведения". Децата много бързо разбират.

- Кой етап от съставянето на книгата и на методиката ти беше най-труден?

- Писането на песните, защото ги свалям „от небето", а нямам музикално образование, не мога да чета ноти, нямам интерес към музиката и не съм пяла 35 години. Записвах песните в телефона, оттам Камелия ги написваше в ноти и акорди... Свалила съм около 30 песни. Някои уроци имат повече песни, поговорки и приказки към тях. Направихме го, за да могат учителите да си изберат тази, която най-добре хармонира с тях.

- Не трябва ли песните да са различни за различните възрасти? Не им ли е скучно на 14-годишните? 

- Песните са като притчи, многослойни, като лук. Белиш ги и колкото по-надолу обелиш, толкова повече си разбрал. Същото е и с приказките ми за Бонбончо. Децата като ги четат, се спукват от смях, обаче много възрастни плачат. Работят с простотата и многослойността си. Същото е и с песните. Те са като код, колкото повече я пееш, толкова повече я разбираш. 

- Има ли учители, които проявяват интерес към тази методика за възпламеняване на добродетели?

- Вече обучих 5-има учители. Започнаха 12, завършиха 5. Обучението беше уникално: идват хората и аз гледам на всеки какво му липсва. Ако някой не може да пее, значи отива на уроци по пеене. Другият не може да прави материали, той идва и се учи да прави материали. Трети не може да работи с PowerPoint, с него се занимаваме с тази програма. След шестия модул всички бяха много горди от себе си. Това е близо година труд. 

Един модул отнема събота и неделя. В събота учат 4 часа теория, в неделя наблюдават как предавам уроците, преживяват ги и ги чувстват. След това всеки получава по един урок и започва да се готви. Отива в училище, детска градина или занималня и заснема урока си. Събираме се и гледаме на всички участници уроците, което трае два-три дни. 

И така вече имаме учители, учебна програма и учебник! Апробирани сме. В една детска градина сме в учебната програма като свободно избираем предмет. Показваме предварително урока на родителя, а той подписва декларация, че е съгласен детето да го изучава. 

От голям интерес е родителите да имат урока, за да може да продължат наученото от нас вкъщи. В Индия я има тази приемственост, тъй като цялото семейство се е учило на добродетели през поколенията. 

- Какви са ти плановете за бъдещето?

- Моята следваща мечта е България да пее песните за добродетели. Това ще е хубава смяна на вибрацията, хората постепенно ще разбират какво е добродетел, тъй като тази дума им звучи като „годжи бери" - знаят за нея, но каква е конкретната полза за тях, не са сигурни. Смятат, че звучи абстрактно, недотам заземено. Затова направихме материалната форма - книжката с ноти. Нека хората пеят и колкото учители можем да подготвим, да пренасят това познание в училищата и детските градини.