Списание Осем
Абонирай се
за Списание 8

Чуйте най-мощния глас в света! (ВИДЕО)

Смиляна Захариева пее с рекордните 130 децибела! Срещнете я на "Списание 8 НА ЖИВО"!

Срещата със Смиляна бе странно предопределена да се случи точно на Тара в Ирландия. Това е свещено място, където са живеели друидите; място, където те са короновали крале. Там мъдреците оставили и своя космичен знак на единение – 8, два огромни кръга, оформени от вдлъбнатина в подножието на два докосващите се хълма.

Над сто души се бяхме хвали за ръце, формирайки жива осмица. Тя, както читателите на „8" добре знаят, символизира пространствено-времевия коридор между световете и различните измерения. Магът, който в този ден свърза видимото и невидимото, който обедини енергията на хората, на Земята и на Космоса, на всички и всичко в едно, обаче не беше друид, а една специална жена от България. Смиляна Захариева. Тя запя без микрофон, там, насред хълмовете на Тара, без да се разпява, без приготовления... И светът се сви мигновено, като гаснещ екран на стар телевизор, остана само песента...

Каква беше тази магия? Каква беше тази сила, която понесе трелите отвъд представите ни за пеене... И буквално ни отнесе?


Смиляна Захариева ще пее на "Списание 8 НА ЖИВО" на 8 октомври 2017 г. в зала "Люмиер" в София! На място ще направим експеримент с аура камера, преди и след нейното изпълнение! Вижте още за събитието ТУК.






Ден по-рано в залата, където се провеждаше друга част от майсторския курс на Моника Балаян по „Смехотерапия", запявайки друга народна песен, Смиляна разплака всички участници. Изненада! Катарзис! Песента ѝ превърна в сълзи и отми най-съкровените тайни и дълбоко заровени болки на хората...

Какво се случи? Защо? Как? Никога не съм се занимавала с музика, ако не се брои жалкият ми опит да свиря на тамбура в първи клас, но това, което чух, видях и лично преживях през тези два дни, бе извън пределите на нормалното и логичното.

Търсейки отговори се срещаме със Смиляна вече в България, във винарната на Старосел. Не, този път няма отпием от прекрасното им червено вино, а ще се порадваме на тракийската акустика, която са претворили, повтаряйки в една от сградите конструкцията от близкия храм за посвещение. Смиляна запява в центъра на купола най-магичната песен на Земята, която неслучайно лети и в Космоса... „Излел е Дельо хайдутин". И чудото се случва отново: затварям очи и се оставям на мощната звукова вибрация да проникне в клетките ми. Забравям да мисля, изчезвам, сливам се със звука и се понасям в безкрая... Песента свършва и настъпват дълги минути на мълчание... Никой не смее да наруши тишината, безценните мигове на бавно осъзнаване, пък дори и с аплодисменти.

Музикалната кариера на Смиляна Захариева започва стремглаво. Тя завършва Музикалното училище в Широка Лъка, след това Музикална академия. Избират я в „Големите български гласове" под палката на Здравко Михайлов.

Омъжва се и ѝ се ражда дъщеричка. Но време за нея не остава: турнета, пътувания... „Стана ми тягостно да бъда все в чужбина. Усетих една притегателна сила, която не познавах преди. Един ден, като се прибрах в България, дъщеря ми не ме позна!", споделя Смиляна. Този момент се оказва решаващ за бъдещето й. Тя напуска „Големите български гласове".

Тъй като страстно обича музиката, продължава да пее в различни формации. През 1997 г. записва албум с народни песни с големия гайдар Дафо Трендафилов, преподавател в училището в Широка лъка, а Георги Андреев, сегашният диригент на „Филип Кутев", с удоволствие се заема с обработката на музиката за оркестър. Във времена на ширеща се чалга обаче, Смиляна така и не намира смисъл, а може би и кураж, да предложи албума на издател. 

Изоставеният дар

В един момент зарязва музиката напълно. Дори се хвали пред приятели как „с една голяма ножица" е прерязала всички връзки с нея. Дълго време изобщо не пее, дори не слуша музика. „Реагирах така, с едно такова удовлетворение, защото музиката толкова силно ме обиди и нарани, че трябваше да я оставя", казва Смиляна.

Започва работа в туризма: учи чужди езици, работи вечер до 2-3 ч, за да е успешна. Иска да спечели, за да докаже сама на себе си, че е взела правилното решение, като е оставила музиката. Но нещо в нея я гризе, едно тихо гласче често-често ѝ напомня, че има дарба от Бог да радва хората с песните си, а се е отказала. В интимни мигове на самооткровение тя си спомня големите сцени, аплодисментите, надпяванията, когато 250 певици са се борили за едно място и тя е била от най-добрите... И, да, чувства вина, макар и да не си я признава и да я заравя дълбоко, дълбоко.

Но когато човек не живее себе си, душата му започва да страда, а след това тялото - да боледува. Преди около 8 години Смиляна научава, че в родния ѝ град Пловдив ще има курс по „Смехотерапия". Записва се, за да потърси радост, да излезе от рутината на ежедневието.

Смях през сълзи

Отива на „Смехотерапия" и... не спира да плаче! „За мен това си беше плачотерапия, Моника Балаян ме провокира толкова много, че не разбирах защо е нарекла курса така, при положение, че при мен излизаха толкова гневни сълзи..." Психоложката от Армения ѝ помага да направи равносметка на живота, да чуе сърцето си.

След известно време Смиляна се записва за втори път на „Смехотерапия", пак на първо ниво. В този етап от живота ѝ - независимо от усилията, които полага, страда и тя, страда и бизнесът й. Но ѝ е трудно да вземе решение какво да прави. Изкарва курса... и мигновено затваря офиса.

Тъгата и тревогите обаче са стигнали физическо ниво. През 2014 г. лекарите откриват в тялото ѝ тъкан, която според тях трябва спешно да се отстрани. Само за един ден ѝ правят 8 мамографии и насрочват дата за операция. Но вместо да постъпи в болницата, Смиляна отива за трети път на  „Смехотерапия". Следва съветите на Моника Балаян, смее се..., но не смее да си направи нов преглед. Близо година по-късно решава да отиде на ядреномагнитен резонанс. Няма и следа от тъканта, открита с мамографиите!




Победата

Днес Смиляна Захариева е организатор на курсовете на Моника Балаян в Пловдив. Тя приема предложението на смехотерапевтката, защото „вече има своята лична победа" и е готова да сподели опита си с другите хора. Смиляна е разбрала: за да бъде човек здрав и щастлив, трябва да следва сърцето си и да дава най-доброто от себе си на другите. И ето тук се връщаме на нашата тема – тя отново пее! – за удоволствие и за да радва приятелите си. Посещава редовно йога – 2-3 пъти седмично. Научава се да диша правилно, да прави упражнения...

С времето приятелите ѝ, а и тя самата, забелязват, че като ходи на йога, гласът ѝ става по-силен. „Тогава започнах да чета, че има едни въздушни ями, които всеки певец може да развие, за да увеличи децибелите си. Досетих се, че може би с йога съм удължила въздушния стълб. Тогава улових една инстинктивна мисъл, малко налудничава в самото начало: че ще мога да запея с три гайди и ще направя измерване на силата на гласа си".

Смиляна прочита в сайта на „Гинес", че през 1985 г. Ник Стефънсън е измерил своя глас и той е достигнал 123,6 единици. Започва да търси децибелометър, за да измери своя. Но не намира – нито в радиото, нито в БАН... Оказва се, че никой в България никога не е мерил глас. Мери се само силата на шума. Учен обаче ѝ дава съвет да потърси в интернет децибелометър и да си купи. Смиляна така и прави. Един слънчев ден на 2015 г. пратката от Китай пристига, а синът ѝ казва: „Хайде сега да видим какво ще направиш с този децибелометър, мамо". Смиляна запява и уредът отчита 126 единици!

„126? Не е възможно - възкликва пловдивчанката. - Сигурно са му силни батериите. Това е извън пределите на нормалното."



Българката започва да мери редовно силата на гласа си. Така открива, че той действително е много мощен, но и че се влияе от много фактори: от публиката, от настроението й, от това дали е правила йога преди това. „Видях, че йогата и медитацията могат да дадат дълбочина и диапазон, периметър на самия въздух, който да изтласка самия глас", обяснява певицата.

Да надпееш 101 гайди

Високият резултат ѝ дава кураж да приведе в действие своята щура идея да пее в съпровод с три гайди.

„Само три? - казват ѝ обаче домашните. -  „Три гайди са нищо, нека да са 10!".

Но къде? Точно по това време Смиляна отива по работа в стария град Матера, столица на културата в район Пулия, Италия. Атмосферата там много ѝ хареса и си казва: „Защо да търся място при положение, че  съм от Пловдив – европейската столица на културата!" Връща се в България и обявява вкъщи: „Ще пея в Пловдив, но не с 10, а със 101 каба гайди." Всички отговарят в хор: „Неее!".

Не, ама да. Смиляна разбира, че „Сто и една каба гайди" ще имат концерт в Пловдив на 25 септември 2015 г. и се свързва с ръководителя на състава Костадин Илчев, който застава зад проекта ѝ. Тръгва отново на йога, след всяка сесия измерва гласа си. А той расте още: 128,6, 129 децибела! Един ден тя си изпуска нервите, чувства се емоционално неудовлетворена, напрегната, ядосана – и силата на гласа ѝ пада до 122 dВ. „Много се изплаших и реших, че няма да мога да направя експеримента", спомня си Смиляна. Но на следващия ден гласът ѝ стига 130 dВ! И тя спира повече да мери.

Пише до „Гинес", защото има голяма вероятност гласът ѝ да е най-мощният на планетата. Оттам ѝ предлагат да се включи в проект, проведен наскоро в Тайланд, при който хора викат с все сила и крясъкът на един от тях достига 129 децибела.  „Българските народни песни не могат да се сравняват с някакви крясъци!", ядосва се певицата. Пише им отново и им праща линк с рекорда на Ник Стефънсън, за да  подобри него, а не истеричните викове от Тайланд. Но от „Гинес" не ѝ обръщат внимание. Тогава тя анулира заявката си за рекорд за глас от 129 децибела и предлага на екипа на „Гинес" нещо друго – да пее със 101 каба гайди! Пък те нека да намерят някой, който да я надпее...

Експериментът е планиран за последния ден от фестивалната фолклорна седмица в Пловдив. Смиляна има само 15 минути. Излиза от вкъщи, навън вали като из ведро. Но както всички знаем, животът е пълен с чудеса. Дъждът спира точно щом паркират колата до амфитеатъра в стария Пловдив. Минути по-късно се случва и второто чудо – гласът на българката се вие мощно над свирнята на гайдите, над града на тепетата. „Усещането никога не може да се забрави. Забравих да започна да пея... беше толкова силно, че дъхът ми забрави... Просто гласът ми изригна неудържимо, сякаш бях мощна вълна, огромен тласък от звук...", спомня си Смиляна и звезди танцуват в очите ѝ, докато говори.
Изпълнението ѝ със 101 каба гайди е записано на видео, което всеки може да го види в Youtube. Изпратено е и в „Гинес".


 

Песни вместо хапчета

Въпреки че певицата не дава гласност на своя експеримент, в Пловдив се разчува за събитието. Започват да я канят на интервюта. В една столична телевизия ѝ предлагат да запее на живо. Резултатът е почти трагичен: микрофоните не успяват да се настроят на тази сила на гласа и в ефира песента се излъчва със силно пращене... Въпреки това зрителите са силно впечатлени. По телефона на редакцията се обажда възрастна жена – рускинята Елена Павлова, която казва, че гласът на Смиляна не само е мощен, но е лечебен и тя трябва с да започне да лекува хората с него.

След предаването двете жени се виждат, 78-годишната Елена вади документи, от които става ясно, че е завършила Московския университет за паранормални явления, в един випуск с популярните по онова време екстрасенси Джуна и Кашпировски. Показва ѝ статии, написани за нея, и ѝ предлага да работят заедно музикотерапия. Обяснява й, че гласът ѝ е много специален – от всички цветове на дъгата. Тя ги видяла, докато Смиляна е пяла в ефир, независимо, че е имало проблеми със звука. (Т.нар. синестети са хора, които имат способността да виждат музиката в цветове. Явлението се нарича синестезия – бел. ред.) Елена ѝ разказва за певица от Испания и за индиец, който свири на свирка, и правят лечебни концерти в Европа и в Русия. И я пита: „Ти знаеш ли, че винаги разплакваш хората, като пееш?" Смиляна кимва.

А после три нощи не може да мигне след този разговор. Вижда сълзите в очите на хората, които са били на нейни изяви. Спомня си как дъщеря ѝ като малка винаги плаче на песните ѝ и се налага да я извеждат в друга стая. А дали и нейната болест не си е отишла, след като е започнала отново да пее? Смиляна издирва десетки статии за музикотерапията, разбира, че клетката може да бъде провокирана и лекувана чрез звукови вибрации. Ами ако песните ѝ наистина лекуват?

Пред следващите дни Елена не ѝ се обажда, а Смиляна си губи джиесема и връзката се прекъсва. „Разминахме се, но и аз не бях готова за предложението ѝ, тъй като Елена искаше да организираме курсове по музикотерапия в чужбина – в Русия или Украйна", казва Смиляна, която не желае да напуска България. Тук са корените й, семейството, децата, тук е нейната Родина, оттук черпи сили и гласът й. Така че какво ще последва занапред, не знаем. Нашата история този път е с отворен край. Може би някой от вас ще я допише... 

А всеки, който желае да чуе на живо магичния глас на Смиляна Захариева, и да се срещне със смехотерапевта Моника Балаян, нека заповяда на 8 октомври 2017 г. в НДК, кино „Люмиер", на годишната ни среща с читателите - „Списание 8 НА ЖИВО". Очакваме ви!


Материалът е публикуван в бр. 9/2017 г. на Списание 8.
Разплащателни карти
Защита за онлай разплащане