Любопитно

Диригентът Йордан Камджалов: Концертът с Лиса е сбъдване на личното ми чудо

Идваме, за да съборим старите форми, за да освежим износените съдържания и да намерим пряк път към човешката душа

Диригентът Йордан Камджалов: Концертът с Лиса е сбъдване на личното ми чудо
Михаела Ценкова

Йордан Камджалов учи дирижиране в НМА "Проф. Панчо Владигеров" София при проф. Васил Казанджиев и в Музикална Академия "Ханс Айслер" Берлин, както и в майсторските класове на диригенти от световна величина като Пиер Булез, сър Саймън Ратъл, Зубин Мета, Сейджи Озава, Курт Мазур, Лорин Маазел, Давид Зинман, Даниел Баренбойм. Лауреат е на престижните конкурси за диригенти "Jorma Panula" (2009) и "Gustav Mahler" (2010) и на редица международни отличия, като награда за изключително високи артистични постижения от Берлинската академия на изкуствата, единодушно му е присъдена "Наградата на музикалната критика" от 24th Central European Music Festival (2014); Номинация за диригент на годината от Deutschland Radio, "Музикант на годината" от БНР и др. През 2011 г. е избран с пълен консенсус за генерален музикален директор и главен диригент на забележителния културен център Хайделберг измежду над 150 кандидати от цял свят. През 2014 г. НАСА и Международния център по астрономия дават неговото име на астероид 52292 като заявяват, че "той свързва света на музиката с очарованието на Вселената". През 2015 г. Йордан Камджалов поемa поста на артистичен директор и главен диригент на новия български международен GENESIS ORCHESTRA.



Лиса Джерард става известна като част от нестандартното даркуейв дуо от 80-те Dead can dance. Печели „Златен глобус" за саундтрака към „Гладиатор" заедно с композитора Ханс Цимер, съавтор е на музиката към „Вътрешен човек", документалните ленти „Барака" и „Самсара", а на българска сцена сме я виждали заедно с „Мистерията на българските гласове".

Лиса и Йордан, заедно с неговия GENESIS ORCHESTRA, ще изпълнят „Симфония на скръбните песни" на Х. Гурецки, която успява да завладее музикалните класации през 1992 г., надминавайки дори популярната музика. У нас тя ще зазвучи на 14 март в Зала 1 на НДК.

Зададохме едни и същи въпроси на двамата, отговорите на Лиса Джерард очаквайте във февруарския брой на Списание 8!

Готвите грандиозен концерт заедно с Лиса Джерард. Какво ви свързва с нея?
- Инстинктът към дълбокото, отвъдното, мистичното, минималистичното, което води до дълбоки пластове на същността и докосва хората. 

- Какво е свободата? Възможно ли е да бъдем истински свободни?
- Тотално свободни няма как да бъдем в това пространство. Свободата е нещо, към което аз имам доста радикално отношение... Това е дълга тема. Не мисля, че вярвам в свободата. Колкото повече нагоре отиваме, толкова повече тя изчезва… Аз не знам какво е свободата. 

- Каква е разликата между работата с текст и тази само с музикална форма? Какво променя включването на думите?
- Текстът и музиката са два пътя, с които може да се достигне еднакво далече. Има слово, което може да извърши трансформация, има и музика, която може да извърши трансформация в човека. Но има слово и музика, които могат да го разболеят. Това не са абсолютни величини в смисъла, в който ние ги ползваме. Това са два велики пътя за навлизане към човешката душа, към човешкото същество. Аз се възхищавам на хора, които само чрез текст могат да достигнат „докрай", както и на хора, които могат само чрез музика да достигнат докрай – като Лиса Джерард! Това е част от работата за бъдещето на културата. 



- Загубили ли са съдържание думите?
- В съвременния живот думите са загубили голяма част от своето съдържание. Но не само те. Жестовете са загубили съдържание, дори храната е загубила съдържание. И небето, и слънцето, и тревата са загубили съдържание... За сегашния човек връщането към съдържанието трябва да стане в тотален, цялостен смисъл, не само по отношение на думите. 

- Какво се крие в личната ви музикална лаборатория?
- Страст към неизвестното, страст към безкрайното. Копнеж... Воля за разбиране на нещо, което повдига духа, нещо, което може да бъде споделено. От моята лична лаборатория няма никакъв смисъл, никаква полза, ако тя не бъде споделена с останалите. Никога не съм търсил музика или изкуство за лични резултати, лични удоволствия или удовлетворение. Това е един инструмент за връзка. 

- Темите, които владеят Хенрик Гурецки, са войната, терорът, разделението и лишението от свобода – ако ги прехвърлим към днешния ден и погледнем света, нещо променило ли се е? 
- В общи линии почти нищо не се е променило и то не само от времето на световните войни и Гурецки, а от векове. Безлюбието е двигател на войните. Малко се е променило, но ще се промени! Темите в Трета симфония на Гурецки са, за съжаление, много актуални. Разликата е в неговото отношение, което е футуристично и е достойно за подражание. 

- Полският композитор преминава през агресивните музикални картини и авангарда към религиозни теми в по-късното си творчество – писането на църковна музика и нежни композиции. Трябва ли човек първо да премине през гнева и бунта, за да достигне до смирението?
- Този път не е универсален. Не смятам, че всички трябва да минат през този път, но може би в глобален смисъл, да. Ако не в този живот, то в предишен, всеки е минал през тези състояния. Разбира се, бъдещето е светлината, мира, красотата, спокойствието, любовта, които са заложени именно в късния период на Гурецки, които са неизменна част от предстоящото пред човечеството, без никакво съмнение. Независимо откъде сме минали, сме минали през тъмното и отиваме към светлото. Това е нашият път.



- Чрез музика могат ли да се преодолеят различията?
- Някои различия. Не бива да се обобщава, защото не става ясно за коя музика говорим, а и за кои различия. Не може да се очаква по никакъв начин, че това е 100% работеща рецепта: „Правете музика и ще бъдем обединени". Не, не е така – картината е много по-сложна. Но ние бихме могли да опитаме. 

- Кои са вашите учители?
- Когато съм буден, всеки и всичко стават мои учители. Когато не съм, тогава нищо не може да ме научи. Нека да бъдем будни, за да можем да учим във всеки момент. Мисля, че това е смисълът на живота. 

- Как пеят звездите?
- Това е въпрос, чийто отговор много бихме искали да научим, може би заради чисто любопитство. Но песента на звездите не може да бъде разбрана от хората, затова и не може да бъде чута от никой човек. Това е част от глобалната истина на Всемира. Рано или късно човешкият дух и човешката душа ще се запознаят с тази глобална истина, но в момента можем само да гадаем. Аз не бих си позволил да гадая за нещо толкова голямо и важно. 

- Можете ли да опишете музиката на тишината?
- Музиката на тишината е като белия цвят. Събира всички тонове и звуци. Всичко е вътре. От едно гледище е в латентно състояние, от друго гледище е в кинетично състояние. Тишината е фокусът на абсолютно всичко. Това е бялата призма, това е призмата, това е кристалът. Тя може да пречупи светлината, с която можем да видим всички светлини, всички тонове. Тишината е абсолютната кулминация на всички звуци. Тишината е бъдещето. Тя има пълният звук в себе си. Следователно и пълният звук е бъдещето. Тишината и пълният звук са тъждествени. 

- С какво ви вдъхновява Лиса Джерард? В интервю казвате, че настоящият проект, реализиран съвместно с нея, е кулминацията във вашия професионален живот, така ли е и ако да – защо?
- Лиса ме вдъхновява с всичко. Не е за подценяване фактът, че чух нейния глас във възрастта, в която търсех моя път в живота, в тоталния смисъл, това е било още 7-8 клас. Това е възраст, която никога няма да забравя, защото беше съдбоносна в моя живот. Това да застана с нея на една сцена: и то в София, и то с международния GENESIS ORCHESTRA в НДК, е нещо, за което никога не съм мечтал. Това не е реализирана мечта, защото мечта е нещо, за което човек е мислил. А аз никога не съм го проектирал в мислите си. Това е повече от мечта, повече от реализация. Да, намирам го за едно от най-смислените неща, които съм правил в живота си и имам гигантски очаквания към срещата Джерард-Гурецки, която се случва за първи път в историята. Българската публика ще има честта да присъства на една истинска световна премиера. 



- Има ли свобода в класиката или тя продължава да попада в клишето „елитарно изкуство"?
- Да, в редица отношения класиката обслужва това клише и това статукво в буквален смисъл. Аз се отдалечавам все повече от това, но отдалечаването е път, който може да бъде преминат само през призмата на съдържанието. Да, класиката трябва да бъде освободена от оковите на праха, на старото, на мухъла. Трябва да бъде изтръскана. Както и думите на хората, звуците, които издаваме, трябва да бъдат чути по нов начин. Мисля, че ние нямаме друг шанс, иначе нещата могат да изчезнат. И защо не? Нека да изчезнат неща, в които не е влязла свежа струя вятър, полъх, вода. Не можем да предлагаме на хората стари неща – нека „Новото вино да бъде в нови мехове". Свобода в класиката – да, това е нещо много необходимо.  

- Как изкуството може да бъде „достъпно", без това да снижи неговото качество?
- Тук не става въпрос за свобода в посока популярност и достъпност. Тук става въпрос за свобода на духа, на душата – да предадат своя максимум по отношение на височина, дълбочина и широчина, всеобхватната свобода. И ако това нещо не се случи, не може да има никаква свобода. 
Тук не става въпрос по никакъв начин за достъпност, а за истинност, откровеност, за връзка между съществата на хората. Можем да постигнем тази връзка само и единствено чрез същинското преживяване. Това, което прави нещата достъпни, това, което създава тази връзка, е точно преживяването, неговата автентичност. Разбира се, това, за да е професионално, трябва да бъде подплатено от една максимално добре издържана техника, защото иначе рискува да навлезе в сферата на непрофесионалното, дилетантското. Но истинска техника, подплатена от истинско преживяване, е формулата, която трябва да се търси на всяка цена. В друго аз не вярвам. 

- Как се предава интимната картина на скръбта на сцената?
- Предава се чрез преживяване. Нулева външност, безкрайна вътрешност. Точно това е запазената марка на Лиза Джерард, ако мога така да кажа. Това е партньорът, с когото най-добре може да се предаде тази интимна картина. 

- Смъртта – и при двама ви се открива този мотив – ако при Лиса го виждаме още в името на дуото, то при вас тази тема се засяга в един от  последните ви проекти – поставянето на „Реквием" на Моцарт. Какво за вас е смъртта? Защо се насочихте в тази посока?
- Според мен разбирането за минорна емоционална гама не е точно, защото ние не търсим минорност и скръб, а трансформация, просветление и катарзис. Това са неща, които могат да минат и през други гами, но които не могат да се случат без тези минорни гами. 
Интересът ми към тези теми не е само от „Реквием" на Моцарт, а откакто се помня, през целия ми живот. Разбира се, темата за смъртта и за скръбта е централна за всеки творец. Не познавам творец, който да не е бил в пряк досег с тези теми и те да не са го вълнували. Да, това е един интерес, едно търсене на връзка с отвъдното. Музиката и изкуството са пряко свързани с отвъдното. Това е врата към безсмъртието, врата към други светове. 

- Какво е мястото на фолклора и класическата музика в света на глобализацията? Какво ще се случи с културата?
- Ако фолклорът не изневери на най-дълбоките си корени и архетипи и успее да транспортира онова, което никое друго изкуство не умее, той ще пребъде докрая. Ако класическата музика продължава да намира пътища към човешките сърца и да носи адекватни силни, разтърсващи послания, тогава тя също ще пребъде. Тоест, нещата са отново в ръцете на интерпретатора, в нашите ръце. Ако ние сме дълбоки, ако разбираме и излизаме на сцената с усещането, знанието и възможността да дадем нещо съществено на хората, ще ги има тези неща. Ако това усещане липсва, и тях няма да ги има. И не трябва да съжаляваме за това, защото кухи форми без съдържание не ни трябват. Наша е задачата да напълним тези форми с актуално съдържание. Това, което ще се случи с културата, зависи единствено и само от еволюцията и проявлението на човешкия дух, на човешката душа. Ако ние можем да проявим нещо велико, ще имаме велика култура. Ако не можем, няма да я направим велика. Мерилото за всички цивилизации е културата. Аз мисля, че нашата цивилизация все още има шанс да достигне до такова ниво, докъдето никога досега човечеството не е достигало, колкото и парадоксално да звучи. Според мен нещата растат, има външни трудности и препятствия, но може би точно това са белезите, че се подготвя ново стъпало. 

- Ако използвам фразата на Вагнер: кое е „художественото произведение на бъдещето"?
- Произведението на абсолютното съдържание. Произведението, в което със свръхмалко е казано свръхмного. 

- Какво мислите за музиката, която заявява отношението си към властта, която се стреми да бъде опозиция на сега? Кои са темите в изкуството, в музиката днес?
- Не знам кои са темите на изкуството днес. Но знам, че бъдещето е на абсолютното съдържание и то не само в музиката и изкуството, а в цялата човешка култура – философия, наука и деятелност. Абсолютното съдържание е нещо, което идва, за да събори старите форми, за да освежи износените съдържания и да намери пряк път към човешката душа. Това е и нашата цел с Лиса Джерард на 14 март тази година в Зала 1 на НДК. 
Social PhotoWalk: Преоткрийте София чрез перспективата на уличното изкуство Любопитно

Social PhotoWalk: Преоткрийте София чрез перспективата на уличното изкуство

Обичате ли фотографията и градската среда? Окривате ли красивия кадър навсякъде около вас?

Не виждаме своите ежедневни убийства... Любопитно

Не виждаме своите ежедневни убийства...

Макс Фриш за улиците без изход и самотата на битието

Ако успея да спася едно сърце ранено... Любопитно

Ако успея да спася едно сърце ранено...

132 г. от смъртта на Емили Дикинсън

Подарете си „Приятно ми е, Ива!“ Любопитно

Подарете си „Приятно ми е, Ива!“

Отговорете на лесен въпрос и попадате в жребия за два билета за моноспектакъла на Ива Тодорова

Обичам да обичам, обичам и да ненавиждам Любопитно

Обичам да обичам, обичам и да ненавиждам

Флобер: Блондинките са по-страстни от брюнетките

Училище творилище Любопитно

Училище творилище

В „Артис“ заниманията са допълнени със сугестопедия и резултатите са впечатляващи

Включете се в конкурса за фотографи и оператори Любопитно

Включете се в конкурса за фотографи и оператори

Red Bull JOURNEYversity N8 търси най-добрите приключенци зад обектива до 18 май

SoFest не е само музика! Любопитно

SoFest не е само музика!

Освен балкански ритми от 10 до 13 май ни очаква и био пазар в центъра на София

Всекидневната Венеция Любопитно

Всекидневната Венеция

Странно място - хем е град, хем не е

Стабилен поглед към приключенията Любопитно

Стабилен поглед към приключенията

Включи се в Red Bull JOURNEYversity - състезанието за най-идейните визуални артисти

Историята на една грамофонна плоча с Моцарт Любопитно

Историята на една грамофонна плоча с Моцарт

Дмитрий Шостакович разказва за среднощен концерт по заповед на Сталин

Иисусе, жив ли си... Любопитно

Иисусе, жив ли си...

142 години от избухването на Априлското въстание

Лале ли си, Истанбул ли си... Любопитно

Лале ли си, Истанбул ли си...

Древният град е потънал в разкоша на над 20 млн. цветни камбанки

Опасно е да сте пасивни днес Любопитно

Опасно е да сте пасивни днес

Астрологична прогноза за 17 април

Да се обикнеш и да бъдеш самия себе си Любопитно

Да се обикнеш и да бъдеш самия себе си

129 г. от рождението на Чарли Чаплин