Хибернацията е близо

Да замразяваш хора не е лесна работа, както ще се убедите и вие от подробния материал по темата в новия брой на Списание 8.

Боб Нелсън е един от хората, чиято прелюбопитна история показва трънливия път към успеха в замразяването на човешки тела. Той се превръща в най-прочутия провал в историята на криониката, след като начинанията му завършват катастрофално, той сменя името си и изчезва от общественото полезрение. През 2014 г. обаче решава да представи своята гледна точка в мемоарите си „Да замразяваш хора (не) е лесно". 

1962 г., Боб Нелсън е просто един телевизионен техник, завладян от криониката - теория, според която човешкото тяло се замразява непосредствено след смъртта им, за да бъде съживено в бъдеще, когато науката напредне достатъчно, за да размрази човека и да излекува болестите му.

След като попада почти случайно на една среща на крио ентусиасти, Нелсън е избран за президент на новосъздаденото Калифорнийско крионично общество. Неочаквано и за самия него започва да играе ролята на главна фигура в това движение. Проблемът е, че няма никакво образование – не е успял да завърши дори гимназия. Това обаче не го спира да замрази тялото на д-р Джеймс Бедфорд през 1967 г., година по-късно пише и книга за това, озаглавена „Замразихме първия човек".

Но тези ранни техники далеч не са идеални – използват се сух лед и „ковчези", изолирани със стиропор. И когато първите тела са замразени, Нелсън е принуден да ги държи в гаража на свой приятел, докато намери място за постоянно съхранение. Ентусиазмът му го заслепява, но реалността е, че му е все по-трудно да поддържа своите „замразени герои" с оскъдните   финансови средства, с които разполага.

След години, отчаян и разорен, той просто заключва склада и си тръгва. Семействата на „замразените" научават, че телата на техните обичани роднини изоставени се разлагат, едва когато медиите раздухват случая. Започват дела и Нелсън е осъден да плати обезщетения от 800 000 долара. Боб променя името си и изчезва през 1978 г., за да се появи отново в светлината на прожекторите преди няколко години в опит да разкрие своята гледна точка с книгата „Да замразяваш хора (не) е лесно".

Историите в тези негови мемоари са покъртителни - от тази за отчаяни родители, опитващи се да спасят 7-годишната си дъщеря, умираща от рак, до съпруг, който не може да понесе да е без жена си, и моли Нелсън да му помогне да построи крипта, където да седи до замразеното ѝ тяло. Чрез тези истории Нелсън успява да накара читателя да му симпатизира, подминавайки неизбежните катастрофални последствия.

Ако Нелсън бе успял да намери инвеститор, за да финансира начинанието си, може би щеше да бъде почитан като истински визионер.  Но вместо това той е заклеймен от медиите, а „събратята" му - крионисти, се дистанцират от него.

Това е една история без истински герой или очевиден злодей, но предлагаща много поуки. Представяме ви едно кратко интервю, в което Нелсън разказва за някои от многобройните митове, свързани с криониката.

- Как точно започнахте да се занимавате с крионика?

- През 1966 г. прочетох една невероятна книга - „Перспектива за безсмъртие" от д-р Робърт Етингер. Знаех, че ако някога хората започнат да пътуват до отдалечени планети, трябва да се научим как да ги приспим в хибернация за години, след което да ги събудим. Тази книга разискваше точно този проблем.

След като я прочетох, все още се питах – възможно ли е наистина да приспиш едно човешко същество, да забавиш метаболизма му почти до нула и да го събудиш след 10 или 20 години? По онова време въобще не можех да си го представя, но ако ме питате днес, мисля, че това е нещо съвсем естествено.

През зимата например всякакви насекоми – мухи, комари и т.н., на практика изпадат в хибернация. Любимият ми пример е сибирския саламандър. Той може да замръзне в плътен лед за около 10 години и когато ледът се разтопи, се съживява, започва да си търси половинка, храна, и въобще – да живее както преди.

- Правени ли са проучвания как тези животни успяват да се съживят след замразяването?

- Може би най-реалистичният отговор, който мога да дам, е случаят „Армандо Рамирес". През 1969 г. той е 17-годишен младеж, който иска да избяга от Куба. Като дете ходи до летището и наблюдава излитащите самолети. Хрумва му да се скрие и незабелязано да се промъкне в отвора на колесника на един самолет. Не го интересува посоката на полета, просто иска да избяга. Той не знае че самолетът лети на около 20 километра височина, където температурата на въздуха е -40 градуса, липсва достатъчно кислород и атмосферно налягане, за да може човек да оцелее. Армандо прекарва на това място 8 часа, колкото трае полетът Хавана-Мадрид. На мадридското летище тялото му изпада от „скривалището" и той е обявен за мъртъв, но по пътя към моргата го чуват да стене. Веднага е закаран в болница, където го съживяват. Това е първият документиран случай на изкуствена или случайно предизвикана хибернация на човек.

Друг случай – млада жена от Норвегия пада в леденостудена река, докато кара ски. Главата ѝ е под водата в продължение на 3 часа. Студът, който би трябвало да я убие, всъщност я спасява – днес тя е жива и здрава, работи в болницата, в която са спасили живота ѝ.

Най-невероятната история се случва преди 2 години в Япония. Един младеж доста се напива на парти и излиза навън по време на снежна буря. Докато се опитва да поизтрезнее в снега,   се подхлъзва и пада по заснежения склон. Откриват го затрупан със сняг след 24 дни и успяват да го съживят.

Питаме се – това възможно ли е? И до днес не знаем как да сведем до минимум човешкия метаболизъм и след това да го възстановим. Но вече сме близо. Д-р Марк Рот от Института за изследване на рака във Вашингтон е открил химикал - хидроген сулфат, който би могъл да се използва за подобни цели.

Министерството на отбраната досега е похарчило милиони, за да разработи подобен метод за военни цели.

- След неуспеха ви се оттеглихте за известно време от криониката. В момента с какво се занимавате?

- Първата ми стъпка към завръщане в криониката беше да разговарям с професор Етингер, за да проверя дали би имал нещо против да напиша книга. А той дори написа две от главите. Посетих конференции по крионика, създадох контакти с много хора.

- Ние замразихме първия мъж, първата жена и първото дете. За съжаление, никой от тях не разполагаше с пари и аз трябваше да измисля как точно да ги съхранявам. Което беше глупаво и погрешно. Днес, освен ако не платите цялата сума до последния цент – в „Алкор" това са 150 000 долара, в Института по крионика - 28 000, никой няма да се занимава с вас. За мен настина днес звучи глупаво – защо някой би имал интерес сам да плаща, за да държи непознат човек замразен?

Всички се присмиват на истински вярващите и отдадените пионери като братята Райт например. Днес разполагаме с 10 различни принципа на летене и вероятно с 10 различни принципа как да приспим някого за векове. Навремето инструкциите към мен бяха просто „не ме събуждай, докато не стане възможно. Искам да съм сигурен че ще ме съживиш, подмладиш и, ако е възможно, да изглеждам малко по-добре".

- Подписвахте ли договор, в който пише кога пациентът иска да бъде събуден?

- Да, това бяха моите условия. Най-лошото, което можеше да се случи, е това да не проработи. 

Д-р Бедфорд, първият замразен, беше професор по психология. Говорих само веднъж с него, но никога ням да забравя думите му: „Г-н Нелсън, разберете, аз не правя това с убеждението, че ще бъда съживен някога. Правя го с надеждата, че децата и внуците ми един ден ще могат да се възползват от тази страхотна наука. Не вярвам в безсмъртието. Дори планетата ни, рано или късно, ще умре...". 

Още за криониката - четете в новия брой на Списание 8!