Наука

Публикувано в Списание 8: „С олимпийско сърце”

Днес е ден на здравето и на здравния работник

Снимки: Владимир Мачоков и ”Сити Клиник”
Снимки: Владимир Мачоков и ”Сити Клиник”
Статията е публикувана в бр.8/2016 на Списание 8

Болестите на сърцето и кръвоносната система са огромен бич. По данни на Министерството на здравеопазването у нас 2/3 от смъртните случаи се дължат на този тип проблеми – най-често миокарден инфаркт, мозъчен инсулт и сърдечна недостатъчност. Това са все състояния, които могат да се сведат до едно - хронична или остра недостатъчност на кръвоснабдяването, било то на сърцето,  мозъка, крайниците или други органи.

За съжаление, въпреки сериозния научен напредък през последните десетилетия при повечето от тези проблеми възможностите за реакция често стигат само до ограничаването на щетите. Ако например е настъпил инфаркт, е невъзможно унищожената тъкан да се възстанови. Усилията на лекарите са насочени към това инцидентът да не се повтори и как да бъде възстановена проблемната област.

Напоследък обаче специалистите обръщат погледите си към по-различни подходи, като регенеративната медицина, в която според доц. Иво Петров се крие бъдещето. При нея се търси как увредените от болестта части от сърцето или съответните кръвоносни съдове да бъдат стимулирани така, че да се възстановяват и да се изградят наново. Звучи като фантастика, но решителният пробив не е мечта, а близко бъдеще.


Стволови клетки

Кардиологичният център в софийската „Сити Клиник" участва в мащабно световно проучване, чиято цел е да започне да се прилага такъв подход на регенеративната медицина, който да даде надежда за пълно възстановяване на хората, преживели тежки сърдечни или съдови проблеми.

През последните години науката възлага големи надежди на стволовите клетки. Това са онези клетки в тялото на всяко живо същество, които имат потенциала да се диференцират – да се превръщат в други клетки, които да поемат съответната роля, отредена им от гените. На „медицински език" може да се каже, че те са плурипотентни – имат много потенциални възможности и стават такъв вид клетки, каквито са необходими на организма в конкретното място. 

Това направление изживява истински бум, защото стволовите клетки, попаднали на увредено място, се предполага, че могат да се превърнат в такива, каквито са нужни, за да възстановят щетите. В много дялове на медицината този тип лечение се е превърнал в стандарт, който масово се прилага и облекчава състоянието на болните. В други области стволовите клетки все още не могат да спасяват животи. Засега. В кардиологията обаче лекари и изследователи са на път да осъществят голям пробив.


Диференциране

„Идеята е да се добавят стволови клетки в засегнатия орган и в резултат на сигналите, които организмът подава, те да се диференцират до такива, от каквито болният орган има нужда. Това, за съжаление, не е реализирано и в момента се работи много в тази посока. Проблемът не е само в това клетките да имат такава функция, но и да могат да се „захващат", да стават част от органа, който искаме да поправим", обяснява доц. Петров.

Допълнителен проблем, както при всяка форма на трансплантация, е устойчивостта. В началото стволовите клетки са много здрави, но когато вече се диференцират, стават неустойчиви, загиват по-бързо и е трудно организмът да бъде научен да ги възприема като свои.

Екипът на доц. Петров от 13 години работи по различни проекти, свързани със стволовите клетки в кардиологията и ангиологията. Първоначално правят различни опити да прилагат метода след отделни случаи при различни диагнози – след мозъчен инсулт и миокарден инфаркт.


Дузина доброволци

Преди три години екипът се включва в „Чарт 1" – мащабно проучване, в което участват водещи клиники от много страни. Като част от проекта са набрани 12 български пациенти с подходящи за целта здравословни проблеми. Всички те са прекарали инфаркт на миокарда и идеята е да се провери дали сърцето им може да заработи както преди сърдечния инцидент с помощта на нов тип стволови клетки.

Организацията на проучването е повече от интересна. Лекарите избират 12-те доброволци, които ще участват, и получават запечатаните проби. Дори медиците не знаят в сърцето на кой от пациентите ще бъдат имплантирани истинските стволови клетки и кой ще получи нещо безвредно, но не и очакваното. Това е особено важно, за да са достоверни резултатите от опита и да не могат да бъдат повлияни – принципът на т.нар. слепи проучвания в медицината. 

Когато сърцето спира да работи нормално заради някаква болест, голямата цел на лекарите е да възстановят миокарда – мускулния слой на стените му, който изпомпва кръвта по цялото тяло. Опитите за приложение на стволовите клетки в това начинание са в много посоки: или се въвеждат в кръвоносните съдове – интракоронарно, или директно. Във втория вариант може да стане по време на открита сърдечна операция, при която се слагат от външната страна на миокарда, или ендоваскуларно – именно начина, прилаган от екипа на доц. Петров. Това ще рече, че през кръвоносната система с помощта на най-модерните технологии се вкарва малък катетър, който се отвежда до най-важния ни мускул. Минава през сърдечната клапа и стига до вътрешната страна на миокарда, където с изключително тънка игличка, досущ като косъм, се правят между 20 и 30 миниатюрни убождания. През тях се инжектира по около 0,1 милилитра – буквално капчица от стволовоклетъчната суспензия.


Шампионска лига

Тази манипулация при 12-имата пациенти е направена преди година и половина. В момента тече проследяването, а скоро ще бъдат обобщени резултатите. Макар лекарите да не знаят кой от доброволците наистина е получил в сърцето си от стволовите клетки, не им е трудно да се досетят. Защото при част от хората се наблюдава впечатляващо подобрение на състоянието. Според доц. Петров няма съмнение, че именно при тях са били приложени стволовите клетки от ново поколение и резултатите са впечатляващи – от сърдечния инцидент няма и помен.

След опита доброволците, извадили късмета да изпитат новата технология, вече имат сърца на шампиони. При това съвсем буквално, ще разберем защо, ако се заровим в историята за това как са произведени точно тези стволови клетки. Те са защитен патент на голяма американска фирма и детайлите не са известни, но е ясен общият принцип. Това е първото проучване, при което се ползва стандартизирана клетъчна култура, която не се подготвя за всеки пациент на базата на неговите индивидуални характеристики, а е генетично независима. Това позволява да се избегне опасността от отхвърляне - няма значение каква е антигенната формула на пациента, при тези стволови клетки не е възможно организмът да сметне „гостите" за враг и да образува антитела срещу тях. 




Етап 3

Как това е постигнато, остава тайна на фирмата създател. Любопитен факт, обявен от нея, е, че първоначално стволовите клетки са извлечени от трима американски олимпийски шампиони, чиито имена не са официално съобщени. Целенасочено са били търсени млади, здрави и силни хора, разчита се на добър генетичен материал. От тях са били извлечени стволови клетки, които са били култивирани и размножени милиарди пъти. 

За съжаление, методът е доста сложен и поне за момента няма как да струва евтино. Но както казва доц. Петров, „ако се превърне в стандартна терапия и се докаже, че е наистина толкова ефективна, това ще бъде истински пробив в медицината и ще даде шанс за лечение на стотици хиляди пациенти по Земята, които страдат от сърдечна недостатъчност". 

Ето че решаващата част от пътя като че ли е измината и остава една последна, може би по-малка, но не по-незначителна крачка. През септември екипът на доц. Петров се включва в третата фаза на същото проучване. Това е последният етап, преди методът да се приеме за стандартна клинична практика. Българският екип ще избере нови 30 доброволци, които ще бъдат подбирани около година – до септември 2017-а, и ще изпробва и при тях стволовите клетки.


Близко бъдеще

Но и успехът дотук според доц. Петров е изключително сериозен. „Това проучване дава много голям шанс като първа голяма стъпка в стандартното приложение на стволови клетки при болен миокард. Но този метод ще бъде прилаган както след инфаркт, така и при пациенти с дилатативна кардиомиопатия - тоест дисфункция на миокарда от всякакъв произход", обяснява лекарят. 

Както самата манипулация, така и проследяването, се правят със скъпа, високотехнологична апаратура, каквато у нас за момента има само в „Сити Клиник" в София. Иновативни машини правят електромагнитно картиране на миокарда, така че да се установи кои зони са най-пострадали и точно в тях да бъдат имплантирани стволовите клетки. Има вероятност подобен апарат скоро да се появи и в „Сити Клиник" в Бургас и тази болница също да се включи в международното проучване.

„Работата е в много напреднала фаза и ако се потвърдят началните показатели, най-вероятно методът ще бъде въведен в стандартната клинична практика", обобщава доц. Петров. А на нас остава да се надяваме, че няма да е далеч времето, когато смъртоносните инфаркти и инсулти ще се превърнат в проблем, срещу който всеки ще може да получи бързо, лесно  и точно лечение...



Доц. Иво Петров:

Фантастиката оживява!





Доц. д-р Иво Петров е кардиолог и ангиолог. Медицински директор и началник на Клиниката по кардиология и ангиология към болница „Сити Клиник" – София. Председател на Българското дружество по ендоваскуларна терапия и национален консултант по кардиология. Член на УС на Международното дружество на ендоваскуларните специалисти, почетен член на Американския колеж по кардиология и Европейското кардиологично дружество.



- Доц. Петров, как науката си обяснява големия бум на кардиологичните заболявания през последните години? Дали той не се дължи на модерното ежедневие?

- Сърдечносъдовите заболявания наистина са директно свързани с начина ни на живот, а от медицинска гледна точка той не е правилен - седим на едно място, гледаме компютъра, храним се неправилно, има висока консумация на животински мазнини и сме под постоянен стрес. В резултат скоро идват диабетът и хипертонията и особено ако добавим и тютюнопушенето, всичко това води до много ранно развитие на атеросклероза. 

- Отдавате големи надежди на новия етап от проучването на стволовите клетки, който ще започне през септември. Какви са последните новини, свързани с него? 

- Вече участват 14 страни, а ние сме една от тези, които ще бъдат включени. Наскоро бяхме на изследователска среща с учени буквално от цял свят - от Европа, САЩ, Мексико, Куба. Проучването е тръгнало от Америка и тъй като междинните резултати са много положителни, изследователите искат по-бързо да се приключи. FDA - Американската комисия по лекарствата, е утвърдила проучването като изключително позитивно и е разрешила да се разрасне, за да може по-бързо да бъде завършено и методът да бъде въведен. Ние сме един от изследователските екипи, които имат честта и удоволствието да участват в прилагането на тези стволови клетки. 
Наскоро стана ясно, че се присъединяваме към една световна медицинска група - IHH. Те имат изключително интересни изследователски проекти и много авангардни идеи в областта на сърдечносъдовите заболявания. Поне част от тях са достойни за много висока международна оценка. 

- В каква посока са най-перспективните от тези проекти?

- По един от тях работим заедно със световноизвестния професор Замбони, като изследваме обструкцията на венозните съдове при пациенти с различни дегенеративни заболявания на мозъка – множествена склероза, паркинсон и други. Идеята ни е, че нарушението на мозъчната циркулация е една от причините, водещи до тези заболявания. В момента организираме мащабно изследване на тази хипотеза при животни. Смятаме да приложим този модел и да докажем не само по клиничен, но и по образен начин колко важна е ролята на венозната обструкция при дегенерацията на мозъчната тъкан. Ако това се случи успешно, ще е изключително важна стъпка при лечението на този тип заболявания.

- Можем ли да кажем, че с такива начинания фантастиката в медицината се превръща в ежедневие?

- Абсолютно! Това, което едно време гледахме по научнофантастичните филми, постепенно започва да става реалност в наши дни.


Статията е публикувана в брой 8/2016 на Списание 8.
Купи броя от тук
Абонамент за Списание 8 може да направиш
тук
Публикувано в Списание 8: „Фараони в Тракия” Наука

Публикувано в Списание 8: „Фараони в Тракия”

Д-р Васил Добрев разчете име на египетски владетел върху каменен скарабей от с. Любча

2 милиона земетресения в Калифорния за 9 години Наука

2 милиона земетресения в Калифорния за 9 години

Трусовете са средно на интервал от 3 минути

Публикувано в Списание 8: „Роб или роБог” Наука

Публикувано в Списание 8: „Роб или роБог”

Дали подценяването на бъдещето няма да се превърне в най-голямата (и последна) грешка на човечеството?

Израелски учени „отпечатаха“ първото 3D сърце! Наука

Израелски учени „отпечатаха“ първото 3D сърце!

Прогнозата е, че в близко бъдеще някои болници ще разполагат с принтери за органи

Небето ще се свие като свитък… Наука

Небето ще се свие като свитък…

Хипотеза: Всмукването на Земята от черна дупка се описва на три места в Библията

Юриевите нощи - мащабно събитие с космически привкус Наука

Юриевите нощи - мащабно събитие с космически привкус

Денят на 12 април 1961 г. се ознаменува с великата фраза на Юрий Гагарин „Да тръгваме!“

Публикувано в Списание 8: „Обратната страна на Луната” Наука

Публикувано в Списание 8: „Обратната страна на Луната”

12 април е Международен ден на авиацията и космонавтиката

Тя е „само” три милиона пъти по-голяма от Земята! Наука

Тя е „само” три милиона пъти по-голяма от Земята!

Първата снимка на чудовищната черна дупка е факт

Публикувано в Списание 8: „ГЕНерална проверка” Наука

Публикувано в Списание 8: „ГЕНерална проверка”

Какво казват ДНК тестовете за здравето, произхода, способностите ни и заплашва ли ни генна дискриминация

Дали за пръв път ще видим черна дупка? Наука

Дали за пръв път ще видим черна дупка?

Присъствайте онлайн на голямото събитие - 10 април, 16 часа българско време

Защо старите българи са правили ритуални черепни трепанации? Наука

Защо старите българи са правили ритуални черепни трепанации?

Вероятно са повишавали чувствителността на колобрите към свръхнискочестотни вибрации

Песента на Вселената Наука

Песента на Вселената

Чуйте целувката на две черни дупки

Дали жените астронавти са по-подходящи за космоса от мъжете? Наука

Дали жените астронавти са по-подходящи за космоса от мъжете?

Астронавтките също имат дълга история с космически полети

Опашати мечти Наука

Опашати мечти

Астрономическите явления от 8 април до 7 май

*