Наука

България е сред най-засегнатите от глобалното затопляне

Експерти по климата: Чакат ни повече бури, суши и наводнения

България е сред най-засегнатите от глобалното затопляне
Средногодишните температури у нас може да се повишат с до 7 градуса. Страната ни все по-често ще страда от екстремни климатични явления – суши, бури, наводнения. Най-засегнато от затоплянето е земеделието, горите също страдат,  има риск за биоразнообразието. Това са малка част от тревожните констатации, които направиха експерти на дискусия за промените в климата, организирана от Списание 8 в галерия „Кредо бонум" вчера.

В обсъждането, ръководено от главния редактор на Списание 8 Ганета Сагова,  участваха Георги Стефанов - експерт по промените в климата в Световния фонд за дивата природа (WWF), Тихомир Денев – климатолог от Националния институт по метеорология и хидрология към БАН, Антоанета Йотова от „Коалиция за климата", дългогодишен изследовател на политиките за реагиране на промени в климата, много граждани. Климатичните промени засягат в негативен план всеки от нас, дори тези, които не ги забелязват или ги омаловажават, е общото становище на експертите.



ФАКТИТЕ
По света...:
Климатичните промени са научно доказан факт на основата на над 12 хиляди проучвания навсякъде по света в различни екосистеми. Те се изразяват в покачването на средните глобални температури заради повишаване на количеството парникови газове, увеличаване на екстремните явления, топенето на ледниците, повишаването на нивото на световния океан, загубата на биоразнообразие.

Затоплянето на Земята е недвусмислено констатирано на всички континенти и е трайна тенденция от 80-те години насам. От началото на индустриалната ера до 2011 г. количеството въглероден диоксид в атмосферата се е увеличило с 40%. Това не се е случвало от 800 000 години. За първи път в историята на човечеството през миналата 2013-а година концентрацията на въглероден диоксид в атмосферата на Земята e надхвърлила равнището от 400 части на милион. 15-те най-горещи години за последните 150 г. са регистрирани през последните 2 десетилетия. За 40 г. средната температура на Земята се е повишила с 1 градус, а нивото на световния океан – с 10 сантиметра.

Прогнозите на учените са, че до края на столетието средната температура на планетата може да се покачи с до 6 градуса, а водното равнище – с до 10 метра. Климатичните бедствия са се увеличили с 60% след 1987 г. Тайфуните, ураганите, цунами, наводненията, засушаването зачестяват по цял свят. Главната причина за климатичните промени е човешката дейност. Най-голям дял се пада на производството на електричество, при което се отделят топлина и газове. Друга главна причина е масовото изсичане на гори. Земеделието и транспортът имат равен дял в замърсяването с парникови газове, за него допринасят и сметищата.


Общини, в които метеорологични станции на НИМХ са регистрирали максимална температура на въздуха над 40 градуса. Графиките са от презентацията на Тихомир Денев.

...И у нас:  От 80-те години насам тенденцията към покачване на температурите на въздуха е ясно изразена и у нас. 18 от най-горещите години в България са регистрирани след 1989 г. Т.нар. горещи вълни  с температури от 32 до 38 градуса стават все по-чести. Същевременно за последните 10 г. валежите в равнините са намалели с 30-40%. Според най-песимистичния сценарий на нашите учени речният отток може да спадне в същата степен. При липсата на достатъчно подхранване на реките ще бъдем изправени пред криза в напояването и воден режим. Земеделието ще е в сериозен риск.

Най-засегнати от засушаването са териториите на север от Стара планина, които бавно започват да опустиняват, докато климатът южно от нея става все по-средиземноморски. През последните години в България се наблюдават все по-дълги периоди на засушаване, следвани от бури и тежки наводнения с разрушения и жертви. Пример за това са валежите, паднали в средата на април на няколко места у нас, със стойности до над 60 литра за 24 часа, което надвишава количеството за месец. Зачестяват и горските пожари, на които България е много податлива.

ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВАТА
Страната ни попада в най-рисковата зона - на държавите, най-силно засегнати от промените на климата. В близко бъдеще от климатичните промени ще се повлияят негативно първо земеделието и горите в низините, ще се увеличат екстремните климатични явления, ще има нови болести. Експертите отчитат, че строежът на нови ски курорти е абсолютно необоснован с оглед климатичните промени у нас, защото ще пада все по-малко сняг и ще се задържа все по-кратно. Ако голям инвеститор иска да строи ски курорт, значи пере пари, бяха категорични те.

В световен мащаб от климатичните промени най-засегнати са екосистемите и биоразнообразието – 2/3 от флората и фауната са в риск от изчезване. 160 милиона души в момента са климатични емигранти заради недостига на вода и ресурси за изхранване. Ако не се вземат мерки, броят им може да достигне 2,2 милиарда в следващите десетилетия. Същевременно екстремните метеорологични явления ще стават все по-чести.


Аномалии на температурата на въздуха в България спрямо периода 1961-1990 г. 

ПОЛИТИКИТЕ

Според експертите, за да имаме шанс да спасим планетата си, до 2050 г. въглеродните емисии трябва да намалеят с 80%. Един от главните начини е при производството на ток да се повиши драстично делът на възобновяемите енергийни източници и да се вземат спешни мерки за енергийна ефективност. Можем да овладеем проблема с климатичните промени, ако държавите отделят между 1 и 3% от брутния си вътрешен продукт. Ако не го направят сега, след 50 години ще трябва да отделят 20% от БВП за същата цел.

В момента Индия, Китай и САЩ инвестират най-много, а Европейският съюз забавя ръста на инвестициите. САЩ, Европа, Китай и Индия са най-големите източници на въглероден диоксид. България е в клуба на богатите страни и като такава също има немалък дял в замърсяването на атмосферата.

Промените в климата влияят във всекидневието на всеки от нас. Като граждани трябва да настояваме за отговори от институциите на всички нива – не само от централната власт, но и от местната. Например защо е допуснато отточните шахти да са запушени, та улиците да се наводняват при обилен дъжд, какъвто ще се случва все по-често. И защо държавата не е подготвена за екстремни валежи, след като има горчив опит с наводнението в с. Бисер.
Първите растения, поникнали на Луната, вече са мъртви Наука

Първите растения, поникнали на Луната, вече са мъртви

Провали се експериментът със семената от памук. Перспективите обаче са добри

Под сянката на Земята Наука

Под сянката на Земята

Астрономическите явления от 8 януари до 7 февруари

Черните дупки: портал към други измерения Наука

Черните дупки: портал към други измерения

Според учени през някои бихме могли да преминем „сравнително спокойно"

Какво се очаква да открие китайската сонда на тъмната страна на Луната? Наука

Какво се очаква да открие китайската сонда на тъмната страна на Луната?

Целта е да вземе проби от почвата, да отгледа успешно растения и да открие следи от Големия взрив

Зимни вечери Наука

Зимни вечери

Астрономическите явления от 8 декември до 7 януари

Месец на сбъднатите желания Наука

Месец на сбъднатите желания

Астрономическите явления от 8 ноември до 7 декември

Какво ще бъде – момче или момиче? Наука

Какво ще бъде – момче или момиче?

Разберете пола на бебето още в първите два месеца от бременността

По следите на нова луна Наука

По следите на нова луна

Извън Слънчевата система е възможно да има луна с големината на Нептун

Кораб на 2.5 хил. години открит в Черно Море Наука

Кораб на 2.5 хил. години открит в Черно Море

23-метровият древногръцки плавателен съд e отлично запазен

Българка с място в Менделеевата таблица Наука

Българка с място в Менделеевата таблица

Мария Спасова е в престижен научен списък

Открита е нова ДНК структура в човешките клетки Наука

Открита е нова ДНК структура в човешките клетки

Това играе ключова роля в жизнения цикъл на клетката

Откриха изгубен океански свят от подводни вулкани Наука

Откриха изгубен океански свят от подводни вулкани

Изгубеният океански свят се намира на около 400 км източно от Тасмания

Ще живеем ли в свят без изкопаеми горива? Наука

Ще живеем ли в свят без изкопаеми горива?

Покачването на температурата с 1.5°C е вече факт. Крайно време е това да подейства като отрезвяващ сигнал

Зимно време за последен път? Наука

Зимно време за последен път?

Астрономическите явления от 8 октомври до 7 ноември

*