Подкрепете ни!




НаукаНия Михайлова / 12 юни 2014

Деветте живота на Деветашката пещера

Тя оцелява въпреки военните, кинаджиите и туристите. Заселена е още преди 70 хил. г., там е открита най-старата свастика

„Я, осмица!", възкликва някой. Целият екип на Списание 8 сме на екскурзия в Деветашката пещера. Зоркото око на колега е мярнало странен предмет между камъните в коритото на рекичката, която тече под купола на пещерата. Осмицата е всъщност една педя ръждиво желязо, огънато така, че абсолютно точно съответства на формата на цифрата. А всичко, което я наподобява, веднага става талисман на редакцията. Затова вкупом се втурваме към водата, някои даже смело нагазват. 


Последният в редичката се подхлъзва, полита и болезнено се приземява върху нещо остро. Следва ново „Яаа!". Изпод спечената пръст се подава ръбесто парче от черен глинен съд, набраздено с дълбоки резки, запълнени с бяло. Вдигаме парчето, а под него изскача още едно, после още едно... Всички са приказно украсени! На сантиметри встрани се търкаля тъмно камъче с учудващо правилна форма - оказва се миниатюрно длето, по-малко от палец. Перфектно изгладено, с идеално заострен ръб. До него нещо метално, плътно покрито с патина. Всички сме чели рицарски романи, затова сме единодушни, че е връх на стрела. Но по въпроса за „картинките" върху парчетата от гърнето така и не постигаме съгласие. Един вижда риба, друг - куче...


Екипът на Списание 8 току-що е попаднал на интригуващите находки.

Няколко дни по-късно сме в регионалния исторически музей в Ловеч, за да предадем находките на учените. И да разберем повече за това, което сме намерили. Какво се оказа - след малко. Първо да ви споделим усещането от това място. 

КАТО КАТЕДРАЛА

Тя е горда, могъща и величествена. Не е пещера като пещера - нито е тясно, нито е тъмно. По-скоро извиква представата за грандиозна постройка с купол, през чийто грамаден вход светлината влиза в изобилие, но жегата не успява. Лястовици се стрелкат насам-натам под свода, светлината прониква през отворите в него като прозрачни стълбове, в които прашинките танцуват. Реката се влачи мързеливо в коритото си, мирише на влага и пръст. Докато се разхождаш, някоя водна капка, паднала от тавана, току те чукне по челото. И при адския пек навън тук е приятно хладно. Акустиката и ехото си играят с чуруликането на лястовиците, усилват звуците, повтарят ги и ги миксират в странна хармония.  

Местните хора наричат Деветашката пещера Маарата (от турски език – означава пещера) или Окната заради седемте различни по големина отвора на тавана. През тях светлината прониква свободно и озарява централната зала и част от двете разклонения на пещерата. 

Огромният вход се разширява навътре и образува най-голямата пещерна зала на Балканския полуостров с площ около 2,5 дка и височина 58 м! Според някои в нея може да се побере цялата катедрала „Св. Ал. Невски", която е висока 46,30 метра. Впрочем асоциацията с Божи храм едва ли е случайна. Двете грамадни „окна" на тавана на огромната зала създават усещане, че две големи сини очи гледат във вас... очите на Твореца. (Друга пещера с божествени очи е Проходна край с. Карлуково до Луковит – бел. ред.) 

Левият клон на пещерата е дълъг повече от 2 км. През него протича малката рекичка, в която открихме металната цифра осем. Тя минава през централната зала и след стотина метра се влива в... р. Осъм. По пътя си навътре под скалата образува тунел и се спуска по каскада от езера. Водното трасе минава през няколко синтрови прага (калцитни образувания, наподобяващи вкаменен водопад) с височина 5-8 метра. Пещерняци, влизали с лодка по подземната река, споделят, че преживяването е невероятно.  

Десният клон на пещерата е сух и топъл. Навътре се разширява и образува грамадна, но мрачна правоъгълна зала.  

Първите писмени сведения за Деветашката пещера са от 1877 г. от английския пътешественик Дж. Бейкър. През 1994 г. наша експедиция картографира подробно района.  

Изследователи откриват в пещерата богато животинско царство - над 35 вида пещерни безгръбначни животни, над 20 вида птици, 12 вида бозайници и много видове скалолюбиви растения. Обитават я и 12 вида защитени земноводни. В пещерата са установени общо 15 вида прилепи, тя е едно от трите най-важни за прилепите находища в България и на едно от първите места в класацията за опазването на прилепите в Европа.

ИСТОРИИ, ИСТОРИИ...

Местни хора разказват, че германците складирали в пещерата боеприпаси, но през есента на 1944 г. им се наложило да се изтеглят набързо и нямали време да ги изнесат, затова решили да ги затрупат, като я взривят. Опънали дълъг шнур, за да я гръмнат от разстояние. Но местен овчар се препънал в кабела и без да знае за какво е там, срязал голямо парче от него и си го прибрал. Така, без да иска, спасил пещерата.  

Друга местна легенда гласи, че самонадеян пилот влетял със самолета си през най-големия отвор в тавана и излязъл през входа. 

През 50-те години и нашите военни превръщат пещерата в склад за горива, прекарват в нея ток и дори жп линия за цистерните. Заради това „мероприятие" археолозите Васил Миков и Николай Джамбазов правят разкопки, но са принудени да бързат и проучват много малка част. Цяло военно поделение е построено до пещерата, за да охранява склада и чак до началото на 90-те години достъпът на цивилни до нея е забранен, макар заради пребогатото археологическо наследство да е обявена за паметник на културата още през 1967 г. От 1996 г. е и защитен природен обект.

Цистерните вече са изнесени, но кръглите им бетонни постаменти и до днес си стоят там. Погледнати от огромния изкуствен насип, направен от военните, кръговете приличат... на космодрум за летящи чинии. Пейзажът можеше дори да е комичен, ако, уви, не беше трагичен. Грозните насипи и градежи са оставили тежък отпечатък от тоталитарните времена. Чувството за космическо величие, с което Деветашката пещера посреща посетителите, бързо се сменя с усещане за срам и вина, че сме част от общността, осквернила храма с очите на Бог.

Впрочем вандалското отношение към този уникален природен феномен продължава до днес, вече четвърт век след демократичните промени. 

През 2011 г. в Деветашката се снимат батални сцени от холивудската суперпродукция „Непобедимите 2" с участието на Брус Уилис, Джейсън Стейтъм, Силвестър Сталоун, Долф Лундгрен, Арнолд Шварценегер, Жан-Клод ван Дам и др. За да стигат до пещерата, кинаджиите построяват мост над река Осъм, който после подаряват на местните хора. Но докато снимат вътре, правят куп поразии. Еколозите и природозащитниците тогава скочиха срещу безчинствата на екипа, който със свръхтежката си техника и пиротехническите ефекти разора пода и околността на пещерата, прогони и изплаши буквално до смърт огромната колония прилепи и другите защитени видове. (Какво се случи с прилепите от тогава насам - виж карето.)

За да не се безпокоят прилепите в периода им на размножаване, пещерата би трябвало да е затворена за посетители през юни и юли. Реално обаче  влизането на туристи не се възпрепятства и през лятото те пъплят на тълпи из нея. Охранителна лента се опитва да спре любопитните поне от проникване в ръкавите, но мнозина не  зачитат ограждението. Охраната, която събира входна такса, е преди моста, а до пещерата се стига и по пътека от пътя.


Археоложката Мая Валентинова разглежда миниатюрното каменно длето, което екипът на Списание 8 откри в пещерата и предаде в Ловешкия музей.

НАХОДКИТЕ

В Регионалния исторически музей научаваме какво сме открили. Мая Валентинова - археолог в музея, оглежда находките ни. Това, което сме решили, че е връх на средновековна стрела, се оказва острие на ножче, възможно е да е от желязната епоха. Имало си е и дръжка, захваната с метален нит, но тя се е разпаднала с времето. За парчетата от грънци казва: „Това е керамика от халколита, т.е. от V хилядолетие пр.Хр. Тази врязана украса с бял запълнител е характерна за т.нар. култура Градешница от началото на епохата. Фрагментите са от голям съд, който едва ли е бил за хранене, по-скоро е служил за съхраняване на продукти. Какво точно изобразява фигурата, няма как да знаем. А това.... О, това е длето и също е възможно да е от халколита. Поставяло се е в костена муфа от рог, за да му служи за дръжка. Малко е, вероятно е служило за по-фина работа. Такова нямаме в музея и е чудесно попълнение в нашата колекция."

Предаваме и фрагмент от съд от късножелязната епоха, правен на грънчарско колело. За съжаление на младата археоложка сред находките ни няма нищо от  любимата є бронзова епоха.  Но пък друга добросъвестна гражданка успяла да я зарадва - предала почти цяла половинка от характерна за онова време чашка с дръжки.

Мая Валентинова и директорката на музея Капка Кузманова попълват протокол за новите експонати, които благодарение на Списание 8 постъпват във фонда. Преди да ги приберат, помолваме да ги пипнем още веднъж. Чувството, че държиш нещо, което за последно е било в човешка ръка преди 7000 г., е невероятно. Сякаш се свързваш с този, който е държал предмета, и задочно се запознаваш с него - човек като теб, работил, имал дом и семейство. 


Строшеният съд с красива украса, който намерихме на брега на реката и предадохме в Регионалния исторически музей в Ловеч, е бил направен на ръка преди около 7000 г.


НАЙ-СТАРАТА СВАСТИКА

Деветашката пещера е най-богатото пещерно археологическо находище у нас. Проучвания най-напред там прави Васил Миков през 1927 г.

Първите й обитатели са неандерталци, живели през средния палеолит. Археолозите откриват техни каменни сечива отпреди около 70 хиляди години! След тях, през късния палеолит (45 000 - 13 000 г. пр.Хр.), там се заселва нов вид човек - хомо сапиенс сапиенс, нашият пряк предшественик. Освен от кремък той прави оръдия на труда и оръжия и от кост. Още в началото на неолита (края на VII и началото на VI хил. пр.Хр.) пещерата е населена от уседнала общност на земеделци и скотовъдци. От първата фаза на този период е една уникална находка - част от обла паница с изрисувани свастики - най-ранното рисувано изображение на този знак, откривано някога. „Тя е слънчев символ и се свързва с движение около един център и кръговрата на живота. В пещерата са открити и още подобни съдове - изработени от добре пречистена глина, с излъскана червена или светлокафява повърхност и бяла рисунка, някои със столче", обяснява Мая Валентинова. От епохата на неолита археолозите откриват и 6 пещи за готвене, някои преправяни многократно, което показва, че са ползвани дълго време. 

Най-много хора пещерата е приютявала през каменно-медната епоха (халколита) - V хил. пр.Хр. Оттогава са и първите следи от жилища там. Заради постоянното течение между отворите в покрива на пещерата и големия є вход хората са били принудени да търсят завет и започнали да си строят домове - със стени от преплетени пръти, обмазани с глина. Жилищата били правоъгълни, дълги 5-6 метра и широки 4-5. Всеки дом си имал пещ, хромелен камък за стриване на жито, вертикален тъкачен стан, многобройна, разнообразна и красива домашна посуда. Възстановка на праисторическо жилище от Деветашката пещера може да се види в археологическата експозиция на РИМ-Ловеч. 

ДЕЦАТА НА ПЕЩЕРАТА

В пласт от халколита в Деветашката пещера археолози намират и кост от лъв. Останки от този хищник пак от същото време са открити и в друг археологически обект - Слатино, Кюстендилско.

От края на халколита са и две погребения на деца в жилища в пещерата. Едното е положено под пода, другото - край пещ. „Макар през халколита некрополите вече да са извън селищата, не е  изключение, че деца са погребвани и под пода на жилищата", казва Мая Валентинова.  

Етнолози смятат, че в древността мъртвородените или починалите като съвсем малки деца били погребвани и под прага на дома, защото той е своеобразна граница между този и онзи свят. Като полагали мъртвите си деца на тази граница, родителите се надявали те да се върнат от отвъдното, като се родят пак. В по-късните времена това вярване е преминало като суеверие - че ако булката стъпи на прага, има опасност да внесе детската смърт в дома си и децата є да измират. Затова младоженецът я пренася на ръце над прага.

Пещерата е обитавана и през следващата епоха - бронзовата (III-II хил. пр.Хр.),  но на малка площ.

СВЕТИЛИЩЕТО ПРИ ИЗВОРА

Следи от човешко присъствие в пещерата има и от желязната епоха (I хил. пр.Хр. ), възможно е нашето ножче да е от нея. През втората й фаза хората пак се заселват нагъсто там, особено в началото на дясното разклонение след входа, където има и изворче. Оттогава археолозите са открили много огнища и керамични съдове, работени освен на ръка и на колело. Една от най-интересните находки е от елинистическия период - дръжка от амфора от 174-172 г.пр.Хр., произведена на Родос, както личи от запазилия се печат с изображение на цвят на нар - емблема на острова. Такава дръжка е открита и на Ловешката крепост, което показва, че по онова време районът е търгувал със Средиземноморието. Близо до изворчето са открити и останките на сграда, пристроявана 3 пъти. Най-напред - през II-I в. пр.Хр. е била жилище. На средното строително ниво е открита оброчна плочка с изображение на Артемида, седнала заднишком на гърба на сърна и с лък в изпънатата ръка. През Римската епоха (I-III в.) в централната част точно над изворчето е изградено светилище. През Средновековието пещерата не е обитавана постоянно, вероятно е ползвана за убежище при опасност.

Последните археологически проучвания там са проведени през 2004 и 2005 г. от Венцислав Гергов и археолозите от музея в Ловеч Мая Валентинова и Радослав Гущераклиев. „Деветашката пещера има още много да разказва, защото не е проучена напълно", казва археоложката.

Пещерата винаги е привличала хората с добрите условия за живот - огромна е, светлината прониква много навътре, лесна е за отбрана, водата е изобилна, наоколо са пасища и гори, пълни с дивеч, а почвата е плодородна. Допреди военните да я „превземат" през 40-те години, местните овчари приютявали там стадата си. Точно защото е много привлекателна, с пещерата често се е злоупотребявало, както разбрахте от прочетеното.  Шансът за оцеляване на това магично място е да го съхраним, за да му се възхищават и тези след нас. А на напористите посетители и агресивните бизнесмени, които искат да печелят от пещерата,  припомняме: от поне 70 хил. г. в нея е имало хора и не са я съсипали. Точно ние ли трябва да заслужим тази срамна „чест"?



35 000 прилепа живеят там



През 1996 г. Деветашката пещера е обявена за природна забележителност и в нея е изрично забранено прогонването, нараняването и убиването на прилепите, както и всякакви дейности, които могат да ги обезпокоят. Но при снимките на холивудската суперпродукция кинаджиите проникват и в тъмните помещения на пещерата, където зимуват най-многобройните колонии прилепи. Това им причинява огромни щети, много загиват или напускат пещерата.
Експерти от Центъра за изследване и защита на прилепите (ЦИЗП) към Националния природонаучен музей правят оглед в пещерата след края на снимките и установяват, че има много мъртви прилепи. Защото те освен от болест и старост умират и от безпокойство.
Боян Петров - биолог в Националния природонаучен музей и координатор на ЦИЗП, обяснява: „С края на снимките спокойствието на пещерните обитатели постепенно се възстановява. През зимата на 2013 г. беше установено повишаване на числеността в огромната прилепна колония, която надвиши 35 000 екземпляра. Освен силния обществен натиск за това допринесе и публикуването през януари 2013 г. в „Държавен вестник" на новата заповед за защита на пещерата. В нея са подробно разписани разрешените и забранените дейности, които ще трябва да спазват всички посетители."
Атомните космически кораби отново са на дневен ред Наука

Атомните космически кораби отново са на дневен ред

Британският ядрен кораб може да намали наполовина времето за пътуване до Марс

Синята светлина ускорява стареенето и уврежда ретината Наука

Синята светлина ускорява стареенето и уврежда ретината

Осветлението LED може да ни докара диабет и затлъстяване

Острата самота е „отвратително състояние“, което наподобява глада Наука

Острата самота е „отвратително състояние“, което наподобява глада

Самотниците не приемат ситуацията толкова болезнено

Те не могат да броят овце нощем в съзнанието си Наука

Те не могат да броят овце нощем в съзнанието си

Хората с афантазия не могат да визуализират

Растенията също се делят на „сови” и „чучулиги” Наука

Растенията също се делят на „сови" и „чучулиги"

Циркадният часовник определя живота не само на хората

За първи път „квантова телепортация“ на дълги разстояния! Наука

За първи път „квантова телепортация“ на дълги разстояния!

Настъпва ли ерата на квантовия компютър и квантовия интернет?

25 учени от БАН сред най-добрите в света Наука

25 учени от БАН сред най-добрите в света

Българските изследователи заемат челно място в класацията на американски университет в съревнование с милиони свои колеги от цял свят

Лунна почва за първи път на Земята след 44 години Наука

Лунна почва за първи път на Земята след 44 години

Късно снощи Китай посрещна сондата с 2 килограма реголит за изследване

И алигаторите също могат да регенерират опашките си Наука

И алигаторите също могат да регенерират опашките си

Раните им се затварят необичайно, твърдят учени

Грандиозно шоу в нощното небе на 21 декемеври! Наука

Грандиозно шоу в нощното небе на 21 декемеври!

За първи път от XIII век Юпитер и Сатурн ще изглеждат като една двойна планета

Двойка гени регулира социалното господство Наука

Двойка гени регулира социалното господство

Единият отговаря за окраската, другият - за поведението

Как мирише миналото? Наука

Как мирише миналото?

Проект ще извади на бял свят ключовите миризми от последните 400 години

Учени: Микропластмасата стигна и до Еверест Наука

Учени: Микропластмасата стигна и до Еверест

Алпинистите волно или неволно оставят много боклук на върха на света

Дъждът наистина може да премести планината Наука

Дъждът наистина може да премести планината

Новаторско откритие улавя точно как ландшафтът се огъва под волята на небесните капки

Древните жени не са седели само в пещерата, ловували са наравно с мъжете Наука

Древните жени не са седели само в пещерата, ловували са наравно с мъжете

Гроб на жена-ловец в Андите преобръща историческата представа за разделението на труда според пола

Растенията си изпращат сигнали при заплаха от вредители Наука

Растенията си изпращат сигнали при заплаха от вредители

Предупредените им съседи гонят врага с „химическо оръжие"