Филмът "Global warning" ни донесе пореден повод за гордост! След като режисьорът Добрин Кашавелов бе отличен на световен конкурс от жури, начело с Бернардо Бертолучи, един от най-престижните британски вестници - „Гардиън", посвещава статия на филма. Нещо повече - използва го като илюстрация и повод да постави остри проблеми, свързани с липсата на готовност на човечеството да се справя с промените в климата. Филмът е бил забелязан още при депозирането му за участие във фестивала Action4Climate.
Ето какво гласи статията в „Гардиън" в превод:
Стийв Трент*
На 8 ноември миналата година Филипините бяха ударени от супертайфуна Хайян, смятан за най-мощния досега тропически циклон. Въздействието на Хайян върху живота на хората - само броени дни преди във Варшава да започнат преговорите на ООН за климата - болезнено напомни на делегатите на срещата и на останалия свят за отчайващите опустошения, до които могат да доведат климатичните промени. Сред най-тежко засегнатите от Хайян са тези близо 4,5 милиона души, които бяха принудени да напуснат домовете си.
На форума във Варшава преговарящият от името на Филипините Яб Сано произнесе изключително емоционална реч: „Моята страна беше нападната от тази адска буря, наричана супертайфун Хайян... и опустошението е покъртително. Трудно намирам думи, за да предам картините, които получаваме от там..." Послание, отправено и в документалния филм „Глобална заплаха" (Global Warning) от Добрин Кашавелов.
Във филма кметът на град Таклобан подчертава: „Това, което ни удари, е отвъд всяко въображение."
„Превъртаме" календара 8 месеца напред - до юли тази година, когато бе публикуван последният доклад на Международния център за наблюдение на принудителното напускане на родното място (IDMC). Той показва, че опустошенията във Филипините имат дългосрочни последици. Не само за двата милиона души, които все още нямат достъп до нормални жилища, а и за хилядите, които тепърва ще се връщат по родните си места. При липсата на целенасочена помощ тези хора нямат възможност да поправят домовете си или да намерят други. На прага на новия сезон на циклоните, чието начало беше отбелязано от тайфуна Рамасун, хиляди хора са изложени на риск от още по-големи нещастия и мизерия.
Филмът на Кашавелов разкрива болезнените истории на оцелелите. „В продължение на три дни бяхме като в затвор в собствения си дом. Страшно се страхувахме за живота си. Мъртви тела имаше навсякъде", казва Хенри Уичи. На фона на равносметката от нещастието хора, загубили домовете си - като Каролин Уичи, бързо започнаха да споделят на глас страховете си от несигурното бъдеще: „Не знаем къде ще живеем. Не знаем къде ще намираме храна. Не знаем колко дълго трябва да чакаме, за да постигнем някакво облекчение."
Според IDMC някои от най-пострадалите остават невидими и изключени от възможността за дългосрочни решения на проблемите им. Това, че толкова много хора така дълго са без дом, е горчив сигнал, че сегашните мерки за справяне са твърде ограничени. В доклада на организацията се подчертава, че без съществен напредък към по-здрав механизъм за прогнозиране и преодоляване на загубите и пораженията от климатичните промени няма да сме в състояние да предпазим многото уязвими общности, които ще бъдат принудени да напуснат домовете си от увеличаващите се екстремни климатични събития.
В международното право и политика има празнини, е един от изводите след тайфуна Хайян и заради това не успяваме да опазим ефективно правата на тези, които бяха насилствено оставени без дом. Тези хора бяха оставени без продължителна подкрепа, закрила и без достъп до дългосрочни решения на техните проблеми.
Тази празнина е в ущърб не само на останалите без дом заради екстремни климатични събития във Филипините. Тя показва и невъзможността да бъде гарантирана адекватна помощ и закрила за климатичните бежанци изобщо. Съществуващите международно право и политика ще са опасни и за тези, които губят домовете си заради плавни промени в околната среда, тези, които са изтласквани отвъд националните граници и има опасност да се окажат хора без държава.
Двата милиона души, пострадали във Филипините, са и трагично напомняне за нерешените и подценявани празнини в мерките за закрила, които явно не са в състояние да осигурят адекватна компенсация на неизбежното човешко въздействие върху климата. Според фондацията „Environmental Justice Foundation" тайфунът Хайян е категорично предупреждение и аргумент, че в добавка към адаптацията към климатичните промени и миграцията международната общност трябва спешно да признае правата на климатичните бежанци и да развие нова международна правна рамка, която да отговори на техните нужди.
„Това е нещо, с което ще ни се наложи да свикнем. Това е знак към всички нации, че е време да се пробудят", казва кметът на Таклобан във филма на Добрин Кашавелов. Документалната лента акцентира, че необходимостта да се вземат мерки, свързани с промените на климата, е спешна, за да се овладеят дълбоките причини за него, но и за да се научим да се приспособяваме и да си изградим дългосрочна устойчивост на неговото влияние.
Във филма Оскар Орбос – губернаторът на Пангасинан, заключава: „Целият свят е едно. Ние сами си докарахме тези промени в климата. Ще има още тайфуни с такава сила. Единственото решение е да си помогнем да си помогнем. Всички заедно. "
Ситуацията във Филипините е само един от многото примери за това как климатичните промени прогонват хората от домовете им и е показателен за мащабите на опустошенията които можем да очакваме, докато глобалните температури продължават да се покачват. Световната общност трябва да преодолее задънената улица в политиката, която блокира международните преговори по проблемите на климата и да работи за развитието на такава рамка, която да гарантира закрила и подкрепа на увеличаващия се в световен мащаб брой на климатичните бежанци. Без такова съгласие ще ставаме свидетели на все по-голям брой подобни ситуации на продължителна загуба на подслон, ситуации, в които правим компромис с човешките права на уязвими хора не само във Филипините, но и по целия свят.
Стийв Трент работи за „Environmental Justice Foundation" (EJF).
Ето какво гласи статията в „Гардиън" в превод:
Остро напомняне, че променящият се климат изисква действие
Климатичните бежанци във Филипините още продължават да се борят с последиците от супертайфуна Хайян
Стийв Трент*
На 8 ноември миналата година Филипините бяха ударени от супертайфуна Хайян, смятан за най-мощния досега тропически циклон. Въздействието на Хайян върху живота на хората - само броени дни преди във Варшава да започнат преговорите на ООН за климата - болезнено напомни на делегатите на срещата и на останалия свят за отчайващите опустошения, до които могат да доведат климатичните промени. Сред най-тежко засегнатите от Хайян са тези близо 4,5 милиона души, които бяха принудени да напуснат домовете си.
На форума във Варшава преговарящият от името на Филипините Яб Сано произнесе изключително емоционална реч: „Моята страна беше нападната от тази адска буря, наричана супертайфун Хайян... и опустошението е покъртително. Трудно намирам думи, за да предам картините, които получаваме от там..." Послание, отправено и в документалния филм „Глобална заплаха" (Global Warning) от Добрин Кашавелов.
Във филма кметът на град Таклобан подчертава: „Това, което ни удари, е отвъд всяко въображение."
„Превъртаме" календара 8 месеца напред - до юли тази година, когато бе публикуван последният доклад на Международния център за наблюдение на принудителното напускане на родното място (IDMC). Той показва, че опустошенията във Филипините имат дългосрочни последици. Не само за двата милиона души, които все още нямат достъп до нормални жилища, а и за хилядите, които тепърва ще се връщат по родните си места. При липсата на целенасочена помощ тези хора нямат възможност да поправят домовете си или да намерят други. На прага на новия сезон на циклоните, чието начало беше отбелязано от тайфуна Рамасун, хиляди хора са изложени на риск от още по-големи нещастия и мизерия.
Филмът на Кашавелов разкрива болезнените истории на оцелелите. „В продължение на три дни бяхме като в затвор в собствения си дом. Страшно се страхувахме за живота си. Мъртви тела имаше навсякъде", казва Хенри Уичи. На фона на равносметката от нещастието хора, загубили домовете си - като Каролин Уичи, бързо започнаха да споделят на глас страховете си от несигурното бъдеще: „Не знаем къде ще живеем. Не знаем къде ще намираме храна. Не знаем колко дълго трябва да чакаме, за да постигнем някакво облекчение."
Според IDMC някои от най-пострадалите остават невидими и изключени от възможността за дългосрочни решения на проблемите им. Това, че толкова много хора така дълго са без дом, е горчив сигнал, че сегашните мерки за справяне са твърде ограничени. В доклада на организацията се подчертава, че без съществен напредък към по-здрав механизъм за прогнозиране и преодоляване на загубите и пораженията от климатичните промени няма да сме в състояние да предпазим многото уязвими общности, които ще бъдат принудени да напуснат домовете си от увеличаващите се екстремни климатични събития.
В международното право и политика има празнини, е един от изводите след тайфуна Хайян и заради това не успяваме да опазим ефективно правата на тези, които бяха насилствено оставени без дом. Тези хора бяха оставени без продължителна подкрепа, закрила и без достъп до дългосрочни решения на техните проблеми.
Тази празнина е в ущърб не само на останалите без дом заради екстремни климатични събития във Филипините. Тя показва и невъзможността да бъде гарантирана адекватна помощ и закрила за климатичните бежанци изобщо. Съществуващите международно право и политика ще са опасни и за тези, които губят домовете си заради плавни промени в околната среда, тези, които са изтласквани отвъд националните граници и има опасност да се окажат хора без държава.
Двата милиона души, пострадали във Филипините, са и трагично напомняне за нерешените и подценявани празнини в мерките за закрила, които явно не са в състояние да осигурят адекватна компенсация на неизбежното човешко въздействие върху климата. Според фондацията „Environmental Justice Foundation" тайфунът Хайян е категорично предупреждение и аргумент, че в добавка към адаптацията към климатичните промени и миграцията международната общност трябва спешно да признае правата на климатичните бежанци и да развие нова международна правна рамка, която да отговори на техните нужди.
„Това е нещо, с което ще ни се наложи да свикнем. Това е знак към всички нации, че е време да се пробудят", казва кметът на Таклобан във филма на Добрин Кашавелов. Документалната лента акцентира, че необходимостта да се вземат мерки, свързани с промените на климата, е спешна, за да се овладеят дълбоките причини за него, но и за да се научим да се приспособяваме и да си изградим дългосрочна устойчивост на неговото влияние.
Във филма Оскар Орбос – губернаторът на Пангасинан, заключава: „Целият свят е едно. Ние сами си докарахме тези промени в климата. Ще има още тайфуни с такава сила. Единственото решение е да си помогнем да си помогнем. Всички заедно. "
Ситуацията във Филипините е само един от многото примери за това как климатичните промени прогонват хората от домовете им и е показателен за мащабите на опустошенията които можем да очакваме, докато глобалните температури продължават да се покачват. Световната общност трябва да преодолее задънената улица в политиката, която блокира международните преговори по проблемите на климата и да работи за развитието на такава рамка, която да гарантира закрила и подкрепа на увеличаващия се в световен мащаб брой на климатичните бежанци. Без такова съгласие ще ставаме свидетели на все по-голям брой подобни ситуации на продължителна загуба на подслон, ситуации, в които правим компромис с човешките права на уязвими хора не само във Филипините, но и по целия свят.
Стийв Трент работи за „Environmental Justice Foundation" (EJF).