Илюстрация: vladtime.ru
„В желанието си да проумея страданието, което бях преживял, попитах моите водачи за най-големите предизвикателства в своя живот. Те обясниха, че съм ги планирал, преди да се родя - не заради самото страдание, а заради израстването, което се постига по този начин. Тази информация ме разтърси. Съзнанието ми не знаеше нищо за подобно планиране преди раждането, но интуитивно усетих истината в техните думи.” Това пише във фундаменталния си езотеричен труд „Храбри души” Робърт Шварц. Нека си припомним основните постулати от него.
•Вярвам, че ние сме създателите на всичко, което ни се случва, а неплани- раните предизвикателства ни спохождат, когато ги привлечем вибрационно към себе си, защото имаме нужда от мъдростта, която са в състояние да родят.
•Жизненият план се оформя така, че да преживеем това, което не сме, преди да си припомним кои сме всъщност.
•Повечето души планират жизнените си предизвикателства така, че да служат на другите. Това желание е фундаментален аспект на истинската ни природа като вечни души. Когато сме в духовното измерение и осъзнаваме единството помежду си, гледаме на служенето като на основна цел в живота и гледаме на възможностите да служим като на благословия.
•Щом влезем във физическия план, ние сме любов, временно скрита от себе си. Когато си припомним кои сме в действителност, нашата вътрешна светлина, нашата любов заблестява, така че да я видят всички.
•Когато се събудим и си спомним, че сме безсмъртни души, на които не може да бъде навредено, ние се освобождаваме от преценките и осъждането на жизнените предизвикателства. Вместо тях възприемаме неутралността, която намалява страданието и преумножава радостта.
•Щом сменим гледната точка на личността с перспективата на душата, ние си припомняме истината, която сме знаели преди да се родим - че нашите действия, думи и мисли влияят на целия свят. Като преодоляваме планираните преди раждането ни предизвикателства, ние пораждаме резонанс, който лекува човечеството.
•Съчувствието е по-голямата цел. Това е така. Но ако една душа не си прости, засяда в развитието си. Когато ние (духовете-водачи) видим това, душите често избират да се накажат за това, което са направили. В крайна сметка всеки сам съди себе си. Често човек пресича границата (умира) със силен резонанс на отрицателни емоции и това му пречи да вижда нещата съвсем ясно. Гледа на света през нещо, което бихме могли да наречем “оцветени от страха очила” или “оцветени от чувството за вина очила”. И тогава не изпитва състрадание към себе си.
•Ние обичаме душите, с които планираме живота си. При земното ни съществуване това може да бъдат хора, които усложняват нещата, причиняват ни тревога или стрес, или дори стават наши “врагове”. Когато не са въплътени, отчуждените съпрузи, незагриженият родител и малтретираното дете и воюващите бивши бизнес партньори са любящи приятели. Те се обичат дълбоко и често реинкарнират заедно, за да овладеят недовършените в предишните животи уроци.