Подкрепете ни!




Вакуум, който само Бог може да запълни

Нека спрем да обезценяваме божествената си същност

Илюстрация: homkin.ru; kulturologia.ru
Илюстрация: homkin.ru; kulturologia.ru
Защо е така? Защо искаме неща, които не могат да удовлетворят трайно копнежа ни? Дали е възможно жаждата, която се крие зад това, да е жаждата за самия живот? Отговори на тези въпроси търси в книгата си „Вертикален старт. Курс към Бога” Кристоф Хохмут Ние копнеем за самия живот, казва Хохмут. Защото нашето съществуване не е самият живот. От деня на раждането си ние носим в себе си зародиша на смъртта. Преходни сме, не можем да задържим нищо – нито красота, нито здраве, нито богатство, нито притежания, нито хора.

Ние чезнем – а копнежът по живота остава. 
Този същностен, най-дълбок копнеж е насочен към вечното и непреходното. Той е насочен към нашия първоизточник, към Бога. Ние носим у себе си инстинктивния усет за своя Творец. И не можем трайно да изместим този копнеж чрез вещи, преживявания или скъпи за нас хора. В някои моменти от живота копнежът ни завладява. Блез Паскал, великият математик и физик, определя този копнеж като вакуум, който само Бог може да запълни, вакуум, който Бог е вложил в сърцата ни, за да ни привлече към себе си. Бог е далнината, за която сме създадени, и всичко друго ни е тясно.
Той е красотата, към която се стремим, Той е пълнотата на щастието, истината, Вечният.

Августин пише:
„За себе си си ни създал и сърцето ни няма по-кой, докато в теб не намери покой.“
(Августин, „Изповеди“, книга първа)

Ние не намираме пълнота в нещата, защото не сме създадени за нещата, а за Твореца на всички неща. Бог е ключът към истинското удовлетворение, ключът към вечния живот. В него се изпълва нашият копнеж за ценност и смисъл в живота. В тази връзка особено важен е въпросът за нашата ценност. Колко ценни сме ние и какво всъщност ни придава стойност?
В пазарното стопанство стойността на човека се изчислява според неговата производителност и неговите притежания. Допълнителна стойност в рамките на обществото се получава от особените неща, които е преживял. Например ваканция на Малдивите, някое ексцентрично хоби или пребиваване в чужбина правят човека да изглежда по-интересен и по-ценен. Такива неща го открояват от другите и го правят изключителен. Но всичко това си има и обратна страна на медала.
Ако човекът се оценява според неговата производителност, притежания и преживявания, тогава стойността му неумолимо спада с времето. При тази сметка старите, болни, умиращи, увредени, безработни или бедни хора нямат стойност. Те не допринасят с нищо за произвеждащото общество, не преживяват нищо, което бихме счели за интересно, а често нямат дори и собственост (която може да се наследи). 

След тези разсъждения Хохмут стига до извода, че всеки индивид естествено се движи към към пълна загуба на стойността си. Ако оценката се извършва според горните критерии, животът се превръща в банално пресмятане на съотношението между полза и разходи. Без по-дълбок, всеобщ смисъл, без Бог, нашата ценност стремително спада.
Хохмут смята, че ако търсим пълноценен живот, първо трябва да си зададем въпроса за неговия смисъл. Какво придава смисъл на нашия живот? Под „смисъл на живота“ разбираме нещо, което поставя нашето съществуване в по-широк ценностен контекст, който надхвърля рамката на ежедневния живот. Иначе въпросът за смисъла би бил абсурден и би могъл да се решава само конкретно за даден период от живота. 
Например, целта на моя живот е да уча, казва авторът. За какво уча? За да си намеря работа! А за какво работя? За да мога да живея и да осигуря образование на децата си. За какво трябва децата ми да учат? За да си намерят един ден работа. Така смисълът на живота изглежда като въртележка на хамстер, която се движи неуморно и поддържа един и същ кръговрат.



Достатъчно ли е това? По тази причина много хора не виждат особен смисъл в своя живот. В добри времена животът ни е удовлетворителен и ние го приемаме за смислен. Но колко е трайно това? Какъв е смисълът на любовта, приятелството и успеха, когато вече отминат? Не копнеем ли за по-дълбок, по-траен смисъл?
Нашият копнеж за ценност и смисъл в крайна сметка се насочва към Бога. Бог придава на нашия живот и двете. Той ни прави пълноценни. Библията ни представя човека като уникално Божие творение. Бог е искал човека, за да общува с него, за да му бъде партньор, който му съответства. За целта той ни е дал интелектуални, естетически, творчески и морални способности. В очите на Бога всеки отделен човек притежава изключителна стойност, защото тя произтича от него, Твореца. За един любящ баща неговото дете е неизмеримо ценно и тази му стойност не зависи от това, как външният свят възприема детето, пише Хохмут в своето произведение - пътеводител към духовния свят. 

Бог ни е поставил в един смислов контекст. Той е първоизточникът и целта на живота и той има план за нас. 
Според автора на „Вертикален свят” Бог ни е създал с определено предназначение. В Библията се казва, че ние сме създадени, за да общуваме с Бога във вечността. Самият той е целта, за която сме замислени. Който вярва в Бога, знае, че Бог го обича лично, и вижда, че Бог има специално място за него. Вакуумът в сърцето му е запълнен. Още в този живот той има връзка с Бога. Но може би някой ще попита: „Добре, а какво ще стане с мен, ако съм далеч от Бога?“

Превод: Димитър Константинов

Няма физическо време и следователно няма биологично стареене или разпад (втора част) Светът в теб

Няма физическо време и следователно няма биологично стареене или разпад (втора част)

У. Булман: Физическият свят е само временна тренировъчна площадка, всички ние ще еволюираме отвъд необходимостта от това

Няма физическо време и следователно няма биологично стареене или разпад (първа част) Светът в теб

Няма физическо време и следователно няма биологично стареене или разпад (първа част)

У. Булман: Упражнявах своето съзнание за ОИТ (опит извън тялото) чрез редовна дихателна практика

Всеки има своя икигай Светът в теб

Всеки има своя икигай

Да открием какво ни кара да ставаме от леглото всяка сутрин

Стивън Фрай: Спри да се самосъжаляваш и ще бъдеш щастлив Светът в теб

Стивън Фрай: Спри да се самосъжаляваш и ще бъдеш щастлив

Любовта няма цел - това я прави толкова величествена

Петте неща, за които хората съжаляват най-често на смъртния си одър Светът в теб

Петте неща, за които хората съжаляват най-често на смъртния си одър

Искреност, минимализъм, време за приятелство и семейство са основните ни пропуски

Апостол Павел: Блажен е, който не осъжда себе си за това, що одобрява Светът в теб

Апостол Павел: Блажен е, който не осъжда себе си за това, що одобрява

Не мислете за себе си високо, а носете се смирено. Недейте се има за мъдри.

Синдром на отложения живот: начин да оправдаете страховете и мързела си Светът в теб

Синдром на отложения живот: начин да оправдаете страховете и мързела си

Отлагаме младостта за старостта, забравяйки, че животът е тук и сега

Денят на детето е! Светът в теб

Денят на детето е!

Време за изповед пред детето в огледалото

Киану Рийвс: „Човекът, който не ми позволяваше да бъда щастлив, бях АЗ“ Светът в теб

Киану Рийвс: „Човекът, който не ми позволяваше да бъда щастлив, бях АЗ“

Ако си бил брутално разочарован, но имаш смелостта да останеш мил с другите хора, значи си костелив орех със сърце на ангел

Сега е всичко, което имате - спокойствието в разгара на бурята Светът в теб

Сега е всичко, което имате - спокойствието в разгара на бурята

10 прости, но променящи живота принципа на духовно пробуждане от Джеф Фостър

Живей достойно и ще твориш добро, без да подозираш Светът в теб

Живей достойно и ще твориш добро, без да подозираш

Ървин Ялом: Самотата не зависи от присъствието или отсъствието на хора наоколо.

Човечеството не е в състояние да прави разлика между добро и зло Светът в теб

Човечеството не е в състояние да прави разлика между добро и зло

Д.Р.Хокинс: Човешкият ум неуморно се изчерпва, опитвайки се да обясни необяснимото