Илюстрация: duhovnyyput.ucoz.com
Случвало ли ви се е, след категорична раздяла с вашия партньор и след като са минали много седмици, да усещате душевна болка, като че ли сте скъсали току-що? Тъгата не утихва и не отминава, каквото и да правите? Мислите си – дали не сгреших, това може би е било истинската любов, щом сега боли толкова? Карин Брандл в „Освобождаване от енергийни влияния и зависимости“, пише за така наречената астрална пъпна връв, която се поддържа цяла с усилията само на едната от страните, но оковава и другата против волята й.
Според Брандл нарушението „астрална симбиоза“ се наблюдава, когато връзката не се прекъсне след физическата раздяла, а заживява собствен астрален живот. Тя изсмуква от организма жизненоважни психични енергии и ги притегля в астралното тяло на индивида. В началото връзката е постоянен поток от енергия (информация). Не е тайна за никого, че състоянието на влюбеност най-често предизвиква приятни усещания и бива продължено съвсем съзнателно. Тогава става обмен на мисли и чувства, независимо дали другият присъства или не.
Брандл казва, че се влюбваме в хора, които са ни огледала. Образуваме с тях астрална „пъпна връв“ и нашето индивидуално поле на отношенията се раздува. Така се стига до отцепване (отделяне) на части от енергийното ни съзнание, които впоследствие образуват специфичната енергийна форма на завързаната от нас връзка.
Двамата влюбени поддържат „рапортът по астралната пъпна връв“ и са в непрекъснат контакт, независимо на колко километра са един от друг. В това преплитане няма нищо лошо, освен когато става дума за токсични връзки и проблематични модели…
Неспособността да се оттеглиш от енергийната форма на връзката си проличава най-вече тогава, когато се поддържа трайно психическо напрежение и когато тя по някаква причина не може да бъде интегрирана в собствената система, така че след първата фаза на влюбването не се стига до заземяване, което да превърне партньорството в част от индивидуалната реалност, пише Брандл.
Тези процеси са много ярки например при тайна връзка между партньори, единият от които е обвързан вече на друго място. Често срещани са и в отношения, които на пръв поглед са съвсем приятелски (поне за едната страна е така). Става дума, когато в главата на фантазьора събитията се развиват съвсем различно от реалните. Макар той да ги „вижда“ точно толкова реални, колкото са в главата му.
Случва се обектът на нечия любов да е на практика недостъпен - или е семеен, или е на много километри, или пък просто няма желание за контакт, но представите, фантазиите и бляновете по негов адрес се запазват и с течение на времето се натоварват с емоции и събуждат инстинкти. Така енергийната форма бива заредена.
Прилича на магия, нали?
Когато „окованият“ откликне по някакъв начин, било то и неволно (например с чувство за вина, защото експартньорът демонстрира страдание), този отклик може да породи могъща астрална „пъпна връв“. Щом човек насочи своята мисловна или емоционална енергия към нещо определено, той вече създава енергийна форма. Тя ще бъде толкова плътна и компактна, колкото силен е интересът на изпращача.
Наситената енергийна форма, каквато е влюбеността, представляваща сноп от мисли, чувства, представи, нагони, може да упражнява постоянно въздействие върху другия човек, понеже се загнездва в сферата му като невидим придружител, пише Брандл.
Ако обаче не получи отклик от него (например в случай на едностранно бленувана връзка), тази форма не ще доведе до образуване на астрална пъпна връв. Осъзнал попълзновението на астрално ниво, потърпевшият обикновено се отдръпва по най-бързия начин.
Тогава енергийната форма със сигурност ще окаже обратен натиск на създателя си, подтиквайки го още по-интензивно да продължи да зарежда полето с фантазии. Понякога се стига до фиксация - болестно състояние, което налага намесата на психотерапевт.
