Вечната тема родители - пораснали деца… Времето не спира, поколенията се сменят, човечеството знае все повече за себе си. Но въпросът „Как да изградя отношенията с вече порасналото си дете?“ продължава да е актуален във всяко семейство. Ето няколко опорни точки в този проблем от сайта kluber.ru
Основната причина за разногласия, конфликти и конфронтация във връзката на родителите с децата им, излетели вече от гнездото, е умилителната мислъл: „Моето дете си е мое завинаги!" Но истината, уви, е съвсем различна. Пораснали веднъж, малките съкровища на мама и тати се превръщат в отделни, изградени личности. След преломните 18 години те вече сами поемат отговорност за собствения си живот и личното си щастие. Именно в този момент родителите трябва да приемат суровата истина, че тяхната роля на закрилници и наставници остава до голяма степен в миналато. Оттук насетне един до друг се изправят две равнопоставени зрели личности. За да е здравословна връзката с порасналото отроче и за напред, майката трябва да се раздели с ролята си на опекун и да приеме тази на приятел и морална опора – доколкото това е възможно. В основата на всички отношения следва да е уважението към вече изградената личност. Най-често именно липсата на истинско уважение пречи на доброто разбирателство между членовете на семейството.
Основни грешки на родителите:
1. Родителите смятат, че децата им ще са винаги в тяхната власт и ще им се подчиняват безпрекословно. Това е самозаблуда. Колкото повече се опитвате да показвате кой е господарят в отношенията ви, толкова по-яростна ще е съпротивата на новото поколение.
2. Давате на синовете и дъщерите си непрестанно указания как да живеят, какво и къде да учат, как да работят, какво да правят...Така все едно че им казвате в очите, че те не са в състояние да вземат решения и да управляват живота си.
3. Мислите, че децата са ви длъжни за какво ли не: че сте ги родили, че сте ги отгледали, че сте се грижили за тях... Бъдете честни към себе си: колко често им го напомняте? Това също е самозаблуда. Синът или дъщеря ви за нищо не са ви задължени. Когато решихте да имате дете, това не беше ли лично ваше решение? Нали сте го искали – в повечето случаи е така. Друг въпрос е, че децата трябва да бъдат възпитавани в дух на благодарност за всичко, което им е дадено и за родителте до себе си включително.
4. Нарушаване на граници. Твърде често родителите засипват младите мъже и жени с непоискани съвети, опитват да окажат влияние върху избора на спътник в живота, върху планирането на новото семейство.
5. Обиди. Обидите сочат, че и от двете страни, родители и деца, има недоисказаност и травми от миналото. Родителите се обиждат на децата си, предимно защото младите мъже и жени „са ги изоставили”, те не търпят нормалното охладняване в отношенията от страна на вече порасналите. Децата пък са обидени заради липсата на доверие и пренебрежителното отношение на родителите си към тях като към малки пикльовци и пикли...
Бихме могли да изброяваме още много родителски грешки, но всички те се въртят отколо следното:
Децата ни са пораснали и ние изведнъж започваме да се чувстваме ненужни. Да, трябва да си го признаем. Знаете за какво ви говоря, нали? Особено болезнено е излитането на птичето от гнездата, в които родителят е посветил целия си живот на детето. И изведнъж - пустота…. С какво да се захвана? Ето защо подобни мами и татковци продължават своя „дълг” и продължават да възпитават (или поне те така си мислят) своите пораснали деца. Чувството за ненужност възниква когато човек е ненужен сам на себе си.
Родителите по старому търсят удоволствие и наслада от общуването с порасналото дете. От тук идват обидите, даването на указания, безпочвени изисквания, съвети, тропания по масата, предупреждения, опит за диктуване на положението. Когато сте родили отрочето си, в първите нкоко години, когато то е било безпомощно и е зависело от вас на 100 процента, вие сте се наслаждавали на тази връзка и сте властвали в нея. Заедно с грижите и тревогите, вие сте получавали единствено положителни емоции и наслада от общуването с малчуганите. И сега ви се иска това да продължава вечно, а с големите деца имате предимно конфликти, защото те са спрели безпрекословно да изпълняват заповедите ви както едно време, когато са били зависими от вас.
Родителите изпитват страх да живеят собствения си живот или по някаква причина не желаят да го правят.
