Светът в теб05 август 2019

Самозаблудата, че ще станем идеални

Трябва да сме наясно с машинациите на егото, разказва психотерапевтът Енглер в статия от сборника си „Будизъм и психотерапия“

Самозаблудата, че ще станем идеални
Джек Eнглер e американски психотерапевт, психолог-супервайзър към Медицинското училище на Харвард и дзен мастер. Понякога само медитация не е достатъчна, в човешката ни същност се крият поне 10 причини, които могат да превърнат духовната практика от път за освобождаване в инструмент за укрепване на егото. За тези опасности разказва Енглер в статия от сборника си „Будизъм и психотерапия“.

Добре, че сме наясно с машинациите на егото, пише Енглер. Въпреки че то е хитро, можем да използваме за своя защита уловките му. „Виждаш ли, аз ти казах, че ще е трудно. Защо не почакаш, докато се почувстваш по-добре. А после вече ще се захванеш с духовната си практика.”

В традиционния азиатски будизъм има нещо подобно. Такова отношение към целта на духовната практика антропологът Мелфорд Спиро нарича „каматически будизъм“ - когато практикуващият решава, че целта „вътрешна свобода“ в този живот не може да бъде достигната и вместо да се движи към целта, той решава да трупа заслуги, за достигане на „по-добро“ прераждане. Мотивацията му е самозаблуда – че ако следващият му живот е „по-добър“, той ще има повече възможности да практикува освобождаване. В азиатския будизъм това е честна и допустима позиция, тъй като условията на живот на практикуващия могат да не са в подкрепа на практиката.

Но очакването на „по-добро“ прераждане, също както и очакването на времето, когато ще ни стане по-добре, могат да се тълкуват като рационализация за избягване на тежките усилия, необходими за големите промени.

Странно е, чак не е за вярване, но наистина без да го съзнаваме, можем да използваме духовната си практиа, посветена на избавянето от егото за неговото заздравяване.
Странно, странно...Колко да е странно...
Всъщност ще намерите ли в живота си нещо, което да не сте поставяли или да не може да се постави, за да обслужва неврозите ви? Аз го направих в самото начало на будиската си практика. Една от моите части откликна непредвидено на Първата благородна истина  – истината за страданието. Моята осъзната (и в определен смисъл искрена и правилна) реакция беше такава: „Слава Богу, най-сетне някой да каже нещо за това!“

„Страданието“ отговаряше на потребностите на егото, идеално обясняваше злините в този живот и предлагаше внимателно подбрани лекарства.

„Идеално“ беше любимата дума на майка ми. В нейния светоглед, а също така и в нашия дом, нямаше място за несъвършенството или нещастието. Потрябваха ми много години терапия, преди да разбера как това дълбоко и мрачно чувство е резонирало върху мен с Истината за страданието. Удоволствието, което майка ми и аз самият сме намирали в страданието, ни даваше лост за въздействие, власт над другите, а също така ефективно изкупуваше вината...Без разбиране на тези неосъзнавани мотиви Първата благородна истина дълго време оправдаваше и поддържаше моите невротични нужди.

Простичко е: иска ни се да вярваме, че духовната практика е изключение от правилата. Искаме гаранции, че има един път и ако ние сме на него – няма как да сбъркаме. Че ако сме в „правия път“ сме неуязвими. Че нашата способност към самозаблуда и самосаботаж ще изчезне. Че духовният път е една практика, която ако спазваме можем да сме уверени, че ще „сработи”...

Фактите ни казват, че няма нищо такова. Не съществува такава практика или метод за медитация, независимо за кой сектор на духовното става дума, които да не са докоснати от тревоги, потребности, закостенелости, убеждения, емоционални патерни или от динамиката на нашата лична история и нашия характер.

В крайна сметка ние, както и преди, трябва да работим с онези части от себе си, които сме се надявали да изгубим с помощтта на духовната практика.
Често учениците питат: Нима просветлението не отстранява несъвършенствата и недостатъците на личността?!

Не, просветлението ги открива! Преди достигането му ние можем да иногрираме или рационализираме недостатъците си, но след излизане на Пътя, това вече е невъзможно. Слабостите ни стават до болка очевидни. Очевадни. В същото време се развива стремителна решимост те да бъдат отстранени. Нищо не може „да почисти“ емоциите с един замах. Когато се докоснем до просветлението следва перманентна тренировка за почистване на емоциите. За да може поведението ни да се съгласува с нашите разбирания. Осъзнаването на този момент и от изключителна важност за духовното ни развитие.

Прочети още:
Жив ли е мъртвият будистки монах?

Хамбо Лама умира през 1926 г., тялото му е със запазени жизнени показатели до днес

Най-мощният афродизиак – това е властта над другите Светът в теб

Най-мощният афродизиак – това е властта над другите

Маркиз дьо Сад: Няма човешко същество, на което да не му се иска да поиграе на деспот, ако притежава твърд характер

За смъртта не трябва да се плаща Светът в теб

За смъртта не трябва да се плаща

Филантропът Нюта Федерместер за любовта към отиващите си в болка

Малката звездичка Рейчъл и нейната покъртителна история Светът в теб

Малката звездичка Рейчъл и нейната покъртителна история

За краткия си живот детето спаси хиляди от жадна смърт

Колко боли да пораснеш? Светът в теб

Колко боли да пораснеш?

Изповедта на Красимира, която намери себе си в екстрените условия на едно риалити

Твърде съм зает, за да се безпокоя Светът в теб

Твърде съм зает, за да се безпокоя

Съветите на Дейл Карнеги за справяне с хроничната тревога

Господи, моля те не за чудеса, а за силата на всеки ден... Светът в теб

Господи, моля те не за чудеса, а за силата на всеки ден...

Малко позната молитва от бащата на „Малкият принц“

Любимият човек прилича на топ смачкана хартия Светът в теб

Любимият човек прилича на топ смачкана хартия

Отец Фьодор Бородин, баща на 8 деца: „А ти, като се женеше за нея, искаше ли да я направиш щастлива?“

RFK: Да предположим, че Бог е черен Светът в теб

RFK: Да предположим, че Бог е черен

Само онези, които се осмеляват да се провалят, само те могат да постигнат много

Хората могат да са тъжни и добре едновременно Светът в теб

Хората могат да са тъжни и добре едновременно

Съветите на един комик: Не казвайте „Стегни се“ на депресиран приятел

Петър Дънов: Злото в света е неразбраното добро Светът в теб

Петър Дънов: Злото в света е неразбраното добро

Днес е Световният ден на добротата. Протегнете ръка на паднал, направете комплимент - ще се почувствате по-добре

10 начина за култивиране на щастието Светът в теб

10 начина за култивиране на щастието

Ако ровите сутрин из саксиите с цветя на балкона - усмивката е гарантирана

Просто спрете кебапчетата! Светът в теб

Просто спрете кебапчетата!

Духовен живот без плътски лишения е невъзможен, а неяденето без покаяние се нарича диета

Седем пъти презрях душата си Светът в теб

Седем пъти презрях душата си

Великият душевед Халил Джубран за компромисите, които правим със себе си всеки ден

Ненаситното купуване на дрехи крие душевна болка и самота Светът в теб

Ненаситното купуване на дрехи крие душевна болка и самота

Изповедта на мис Мода за безумието на зависимостта от пазаруване

За жените-спасителки и мъжете, които ги мразят Светът в теб

За жените-спасителки и мъжете, които ги мразят

Много жени се топлят от отблясъците на благодарността на техните партньори

Намеренията без действия не означават абсолютно нищо Светът в теб

Намеренията без действия не означават абсолютно нищо

Хората, с които се заобикаляме, са най-важната сила извън нас самите, казва авторът на „Проницателят"