Снимка: Sagar Dani on Unsplash
Ще срещате този текст много пъти и в различни вариации. Все още ще го намирате в интернет пространството като „автентично" писмо от великия писател Габриел Гарсия Маркес, уж написано в предсмъртните му часове. Много хора са дописвали тези редове, търсейки в сърцата си думи, които е по-удобно да кажеш от името на известен човек, за да те чуят. Много преводачи са правили същото. Списание Осем ви представя автентичната импресия La Marioneta. Изпълнява я на испански вентрологът Джони Уелч.
Ако за миг Бог забрави, че аз съм парцалена кукла и ми даде парченце живот, вероятно не бих казал всичко, което мисля, но определено бих помислил всичко, което казвам...
Бих оценил нещата не според това колко струват, а според това, какво означават те.
Ще спя малко, ще мечтая повече. Знам, че за всяка минута, когато затваряме очите си, губим шейсет секунди светлина.
Щях да ходя, докато другите се поклащат.
Ще се събудя, когато другите спят.
Ще слушам, когато другите говорят.
Ще се насладя на един добър шоколадов сладолед.
Ако Бог би ми подарил живо тяло, щях да се облека просто, да се хвърля под слънцето, да излагам под лъчите му не само тялото си, но и душата си.
Боже мой, ако имах сърце, щях да изпиша омразата си върху леда и щях да чакам слънцето да изгрее.
Бих изрисувал върху звездите с вдъхновението на Ван Гог едно стихотворение на Бенедит, а песен на Шерат би била серенадата, която бих подарил на Луната.
С моите сълзи щях да напоявам розите, да усещам болката на техните тръни и въплътената целувка на техните листенца… Боже мой, само ако имах един живот…
Не бих позволил нито един ден да мине, без да кажа на хората, които обичам, че ги обичам.
Бих убедил всяка жена или мъж, че са мои любими и бих живял в любов с любов.
Ще докажа на хората колко погрешна е мисълта, че човек не се влюбва, когато остарее. Те не знаят, че човек остарява, когато престане да се влюбва.
На едно дете бих дал крила и бих му позволил да се научи как да лети. Възрастните щяхда науча, че смъртта идва не със старост, а със забрава.
Научих толкова много от вас, хората...
Научих, че всеки иска да живее на върха на планината, без да осъзнава, че истинското щастие е в начина, по който се изкачваме по склона.
Научих, че когато новородено първо стиска пръста на баща си в малкия си юмрук, той го е хванал завинаги.
Научих, че човек има право да гледа отгоре надолу друг човек, само когато иска да му помогне да се изправи.
Научих толкова много неща от теб, човеко, но в крайна сметка по-голямата част от тях няма да са ми от полза, защото когато ме поставят в куфара, за съжаление ще умра.