За най-разпространеното пожелание „Бъди себе си…“

Означава ли, че ако поддържаме състоянията, в които сме свикнали да сме - капризите, егоизма и да се съобразяваме само със собствените си удоволствия и комфорт, ще сме себе си?

И значи ли, че ако често съм гневен и съм възприел това като моя природа, да продължавам смело да се гневя, да беснея и да нехая за свободата и волята на другите? Това ли е да съм себе си? 

Или примерно, ако съм свикнал да съдя и да хуля другите и съм счел, че това е моята природа, и да вървя все в този път - да не спирам да съдя и да обиждам другите хора, това ли е да съм себе си?

Означава ли, че ако съм мързелив и в мен се надига завистта и съм възприел това като характер - като себе си, да не спирам да злобея и да мразя хората затова, че са успели в нещо, нима това е да съм себе си?

Да си себе си не е да си безсрамен, безскрупулен и да не зачиташ никой друг и нищо, освен собственото си благополучие, желания, удобства, скимване.

Да си себе си не означава да угаждаш на всеки каприз, който споходи ума ти.

Да бъдеш себе си не означава, че трябва да се поддаваш на похотливостта и да нямаш никакви задръжки.

Да си себе си не означава, че трябва по инерция или с охота да вършиш всичко, което си пожелаеш.

Да си себе си означава да можеш да пуснеш всичко, което умът ти поражда.

Да си себе си е да можеш да не се въвличаш в емоциите, които се опитват да те обземат.

Да си себе си, значи да можеш да следваш Естествените движения, идващи от Същността ти.

Когато човек е себе си, той не изпада под влиянието на маймунския си ум, а спокойно и без да се въвлича в него, пуска всички мисли да възникват, да стоят и да отминават. Така постепенно умът се освобождава от всички паразитни мисли, утихва и се умиротворява. Умът става безмълвен и пуст и е способен да отразява Вътрешната - Истинската ни Природа.

Щом можем да не се захващаме с паразитните мисли, идващи в съзнанието ни. Щом сме в състояние да не се захващаме с идеите и подтиците, които се опитват да ни обземат. Тогава ще можем да отразяваме това „себе“ и ще можем да имаме ум, идващ изцяло от Него. И усещанията и емоционалността ни също ще са продукт, идващ от Първоизточника.

Това е да си Себе си - да можеш да отразяваш своята Истинска Природа, а не да задоволяваш капризите си.

Не е да поддържаш пороците си по най-безсрамен и безочлив начин и да нехаеш за щастието благополучието на другите хора.

За да може човек да е себе си, преди всичко е добре да знае кое не е от него - кое не е от това „себе“. Едва тогава ще може да отсее кое да върши и до кое никога да не се докосва! Ще знае какво да е съзнанието му, емоциите, чувствата и всичко, което ще произтича от самата му Същност.

Този, който следва Истинската си Природа, той следва Пътя и ходовете на Безграничния. Такъв човек не може да бъде победен, нито уязвен, по какъвто и да е начин!

Пожелавам ви упорита, всекидневна медитативна практика и умело да прилагате дихателните и енергийни техники, за да сте Себе си и да можете да постигате определените си цели!