Снимка: Nathan Waters, Unsplash
„Виждаме нещата не такива, каквито са, а такива, каквито сме ние. Това се дължи на начина, по който сме програмирани. Настоящото програмиране е наследство от минали поколения, както и продукт на личния ни житейски опит. На всичко, което съзнателно сме научили, несъзнателно сме доловили от обкръжението си или сами сме причинили. В крайна сметка, независимо колко добронамерени са били родителите ни или колко безупречно сме се опитвали да живеем, всички се сдобиваме с истини и лъжи в основните си програми. Но ако искаме да имаме живота, за който мечтаем, трябва да се отървем от основаното на страха и лъжата програмиране.“ Това пише в книгата си „Отвъд волята“ д-р Алекс Лойд.
Според него едно от основните ни задачи на този свят е да осъзнаем, че не сме нашето програмиране. Ако харддискът ви е заразен с вируси, мислете за тях като за трески в духовното ви сърце, които причиняват негативна верижна реакция, пише авторът. Затова не проявявайте толерантност към нито една лъжа във вашето програмиране. Първата стъпка е да се препрограмирате с истината – цялата истина и само истината.
Когато настъпят "реални" обстоятелства, подсъзнанието автоматично ги сравнява с вътрешните ни програми. Лойд твърди, че 99 процента от хората не виждат обстоятелствата такива, каквито са. Те ги интерпретират и действат според вътрешното си програмиране – което обикновено е изградено върху страха. И мигновено, за част от секундата, подсъзнанието определя съответните мисли, чувства и убеждения възоснова на настоящото ни програмиране, а не на реалните настоящи обстоятелства.
„Всеки път, когато изпитате страх, гняв, тревожност тъга или друга негативна емоция, без да сте в реална опасност, това е знак, че някои от програмите ви са основани на страх, а това ще ви тласне към нежелани резултати! А на всички ни се ще да направим правилното нещо, което ще ни донесе щастието, здравето и успеха, които наистина желаем. За тази цел обаче се нуждаем от правилно програмиране.“
Повечето хора разсъждават по този начин:
Удоволствието е равносилно на нещо добро, а болката – на нещо лошо, независимо от случая и обстоятелствата. Това програмиране е подходящо за първите шест години от живота ни, когато инстинктите ни за оцеляване са по природа най-изострени, но след това, във възрастта между шест и осем години, от нас се очаква да започнем да вземаме решения, основани на интегритет – да преценяваме кое е истинско, добро и полезно за нас и кое ни носи любов. Всъщност двата механизма – този на болката и удоволствието и този на зрялото поведение, са взаимно изключващи се. Човек не може да действа и по двата начина едновременно, казва Лойд.
Всички лъжи са погрешна интерпретация на истината, затова и толкова лесно им намираме логично обяснение, казва авторът на „Отвъд волята“. Той припомня, че цялата истина винаги ни сочи пътя на любовта, докато лъжата винаги ни тласка по пътя на страха. За да си спестите време и болка, атакувайте проблема на ниво истина/лъжа. Научете се да познавате кога вярвате в лъжа и не предприемайте действия, докато не разкриете истината, съветва Лойд.
„Когато преживяваме болка или липса на удоволствие, което се случва по много пъти на ден, ние имаме избор – да подходим към ситуацията с любов или със страх. И това дали ще реагираме със страх, или с любов на болката и неприятностите, води до различни начини на мислене, различни убеждения, чувства и постъпки. Страхът води до всичко, което не искате в живота си, а любовта до всичко, което искате. Проблемът при повечето хора е, че дори да изберат любовта, ако болката не бъде заменена с удоволствие достатъчно бързо, те излизат от релси и отново затъват в страх или се опитват насила да предизвикат желания резултат. А само ако бяха останали на честотата на любовта, щяха да получат всичко и дори много повече.“