Подкрепете ни!




Светът в тебМария Бончева, Ганета Сагова / 10 юни 2019

Любов Миронова: Едно откраднато детство

Тихо и полека се провеждат политики срещу семейство, род, държава и собственост. Трябват чутовно усилие и единение, за да се отблъсне това отнемане на деца от родители.

Снимки Добрин Кашавелов
Снимки Добрин Кашавелов

Цялото интервю е публикувано в брой 6/2019 г. на Списание 8

Любов Миронова е от хората, които не се побират в рамки. Работила е в сферата на финансите, провежда обучения по мениджърски умения, експерт е в областта на личната ефективност. Но в един момент сменя приоритетите – поставя на първо място децата. Любов Миронова е сред визионерите за промяната на образователната система в България. Създава програмата за обучение „Виолетовата жаба“ специално за деца с енергично изразена индивидуалност. Работи с успех с т.нар. хиперактивни деца, деца с дефицит на вниманието, занижена памет или просто по-палави. Активист е за промяна на системата на образование - разработва и публикува „Устойчив модел за образование и хармония с деца“. Провежда обучения за учители и директори. Реализира множество проекти за родители и деца през създадената и финансирана от нея фондация ФРУД - www.frud.bg.


- Любов, защо според теб толкова много хора надигнаха глас срещу Стратегията за детето 2019-2030 г., какво отключи това недоволство у хората?

- Българинът е много чувствителен на тема семейство. Детски градини съществуват има-няма от 140 години по нашите земи. Майката все още носи памет да има отговорност да отгледа децата си. Викаме приятел, баба, сестра да се грижи за детето. Идеята давам пари, получавам услуга „гледане на деца“ е по-скоро нова. Намесата на институции в отглеждането и постоянният натиск децата да са повече на държавата, отколкото на родителите, събужда напрежение. Дано напрежението да расте, защото трябва чутовно усилие и единение, за да се отблъсне това „отнемане“ на децата от родителите, което постепенно, леко и неусетно тече, като да свариш жива жаба в леко, но постоянно затопляща се вода. Внушението е: вие сте негодни и не се справяте, но ние знаем по-добре. Проблемът е кои са тези „НИЕ“. Кой е държавата? Министърът, служителите на министерството, НПО-тата, инспекторатите, социалните? И когато човек осъзнае, че НИЕ няма, а това са просто едни хора на заплата, които изпълняват външни политики; подписват документи, с които България се обвързва дългосрочно; продават бъдещето на децата ни... някак дано да дойде едно освестяване.
Преди църквата настойчиво се е бъркала в семейния живот, сега пък държавата. Бебето ще е инвитро, в сурогатна майка, от замразена яйцеклетка с материал от мъж, избран по каталог, и ще се роди със секцио… И се правят едни добри пари от цялото това нещо. Самотни родители, объркани деца, без корени… Дано българите да се бунтуват и противопоставят на цялата тази индустриализация на производство на деца и да бъдат традиционалисти. Децата да идват от любовта на двама души, които ще ги обичат и ще се грижат за тях с обич и отдаденост. Простите неща работят.

- Какво всъщност се случва? Темата е актуална не само у нас в момента, но и в световен мащаб.
- В световен мащаб се наблюдава провеждането на определени дискусионни политики, насочени към обезкореняване и разделяне. Те действат на няколко нива: семейство, род, държава и собственост.
Сегашните деца, т.нар. милениъли, методично биват фокусирани върху удоволствията. Вниманието им да е в удоволствия, а не в решаване на лични или обществени проблеми. Внушава им се да не си хабят енергията и парите за отговорности, а да се отдават максимално на живота, да „изживяват мига“ с подменено съдържание. Да не дават от себе си, а само да вземат, или както аз го наричам: „живот като в реклама“. Като гледа човек рекламите, все нещо му „дават“. Така не ти остава време да се обърнеш навътре и да си зададеш въпроси като: „Кой съм аз?“, „Откъде идвам и накъде отивам?“, „Аз това защо го правя?“. Прекъсва се връзката със себе си.



На ниво семейство се внушава, че е отживелица да се ожениш или омъжиш. Обезценява се стойността на семейството. Пък то има смисъл, известен от няколкостотин хиляди години. В социалните мрежи сред тийнейджърите се разпространяват мемета, че децата миришат, реват, чупят ти вещите и няма смисъл да си губиш времето с тях, по-добре инвестирай в собствените си удоволствия и придобивки. Това се подсилва и от посланието, че и без това Земята вече е пренаселена и няма нужда от повече деца. Но България е с отрицателен естествен прираст повече от 20 години.
След това се отслабва родовата памет, включително чрез подмяна на образователното съдържание. Предметът „Трудово обучение“ например след прехода стана „Домашен бит и техника“, а вече е „Предприемачество“. Националната идентичност и любовта към родината са сведени най-често до политически патриотизъм, облечен в интереси.
Също тече внушение да нямаш собственост. Милениълите не искат да притежават апартамент, къща, кола. Искат да наемат, защото така могат да са мобилни и независими, днес да учат тук, утре да работят на друго място и т.н. Ползваш и не поддържаш. Мобилност, удоволствия и самота, защото другите хора и връзките носят проблеми и отговорности. Последствието е, че се прерязва връзката им с корените. Домът и идентичността, корените, които те крепят и ти дават стабилност в трудни моменти, се рушат методично. Като резултат тези деца са блокирани и объркани. Те стоят фиксирани в удоволствията, несигурни и нестабилни, понеже няма на какво да се опрат. Без корени човек става като пухче на топола, накъдето го духнат, натам се носи. Колкото са по-здрави корените, толкова е по-здрава короната.

- И защо се прави всичко това? Каква е целта на тези, които ни тласкат в тази опасна посока?
- „Разделяй и владей“ е стар принцип. Когато родът е силен и хората се сдружават лесно, трудно ги огъваш. Заветът на хан Кубрат. Когато родът не работи, но все пак има семейство, мъж и жена, обединени от любов, са по-силни, защото са си опора. Дори единият да загуби работата си или да се разболее, другият поема. Когато си сам, е много лесно да си уязвим, зависим, изпълнен със страх за старините си, склонен да правиш компромиси, за да си част от общност, която ти дава мнима сигурност. Самотна майка, работеща на държавна работа, е доста предвидима. Та, интересът в крайна сметка е малка група хора – един стадион – да ползват ресурсите на една държава за себе си, да държат останалите в контролирана бедност, за да им вземат душите за жълти стотинки. Това е така, откак свят светува, сега просто е по-зловещо заради финансистите и техните инструменти.
Нещо важно. България не е паднала под турско робство с една битка. Не са застанали двете армии една срещу друга да премерят сили. България е загубила автономията си след 100 години разложение на администрацията. Лека-полека, тайни, подкупи, корупция, деградация... Аналогии с настоящето може бързо всеки да си направи. Та, интереси има, въпросът е ние къде сме в тях. Вероятно, ако всички от тази земя изчезнем, ще е най-удобно. Хем за коридор ще я ползват – от Европа за Азия и от Азия за Европа, хем ще си имат природни богатства, вода и климат, които другаде трудно ще се намерят. Накратко: интересът е ресурси, влияние и контрол на съзнанието...

Цялото интервю е публикувано в брой 6/2019 г. на Списание 8.
То е част от очерка "Детство без родители" на Мария Бончева 
защо хората протестират срещу стратегията за децата.


Купи броя от тук



Какво са чакрите и кои са седемте основни в човешкото тяло? Светът в теб

Какво са чакрите и кои са седемте основни в човешкото тяло?

Колкото по-добре отворени и балансирани са те на енергийно ниво – толкова по-добре се чувстваме ние

Ако мислите, че няма надежда – нея няма да я има. Изборът е ваш. Светът в теб

Ако мислите, че няма надежда – нея няма да я има. Изборът е ваш.

Чомски: Губим детството си. Учителите заковават децата в рамките на тестовете и изпитите.

Твой ред е да носиш детето на корема си 9 месеца Светът в теб

Твой ред е да носиш детето на корема си 9 месеца

Баща на трима синове с писмо до себе си към миналото

Врeме за инвентаризация на собствения си живот Светът в теб

Врeме за инвентаризация на собствения си живот

Когато живеете в градината на надеждата, нещо винаги разцъфтява

Което е ваше - неизменно ще дойде при вас Светът в теб

Което е ваше - неизменно ще дойде при вас

Трябва да разберем, че Бог е зад гърба ни винаги и това, че ни е изоставил е брътвежът на егото, а не истината. Той е тук и сега. Винаги.

Мамо, помниш ли как те хранех, като беше бебе? Светът в теб

Мамо, помниш ли как те хранех, като беше бебе?

Децата помнят по-ясно отминали животи

Вярвай, доверявай се, грей, благодари! Светът в теб

Вярвай, доверявай се, грей, благодари!

Как да познаеш твоя човек ли? Лесно е! Ще тръгнеш насреща му и ще се сблъскате по средата на пътя...

Духовното пробуждане: Странични ефекти Светът в теб

Духовното пробуждане: Странични ефекти

Но когато изпълзите изпод руините на вашите ментални шаблони, ще разберете, че всичко това си е струвало

Какво се случва, когато жените раждат дете „за себе си“ Светът в теб

Какво се случва, когато жените раждат дете „за себе си“

Прекомерната майчина любов унищожава здраве и съдби, казва Анатолий Некрасов

Да се пазя да укорявам и да не се подигравам на хората Светът в теб

Да се пазя да укорявам и да не се подигравам на хората

Непреходните съвети на Марк Аврелий, отправени от него към него

Време е за Събрание и то...Велико Светът в теб

Време е за Събрание и то...Велико

Обезсмислихме живота на младите с тридесетгодишната си препирня „кой да кара влака"

Свами Шивананда: Светът е най-добрият гуру Светът в теб

Свами Шивананда: Светът е най-добрият гуру

Бог говори чрез сънищата, вътрешния глас, през устата на хората около нас

Да върнеш себе си на самия себе си Светът в теб

Да върнеш себе си на самия себе си

Нийл Доналд Уолш: Когато общуването е затруднено, това е знак, че няма достатъчно любов

Зор Алеф: Магическите закони на успеха Светът в теб

Зор Алеф: Магическите закони на успеха

Кодексът на духовното достойнство ни учи как да реализираме висшите стремежи на душата си

Начините да изгубим душевната си кожа са толкова, колкото са жените по света Светът в теб

Начините да изгубим душевната си кожа са толкова, колкото са жените по света

Преди възстановяването на себеусещането си, преди да се върне вътрешното зрение и океанското познание, сме били на дъното