Светът в тебВалерия Ватева / 09 юли 2019

PRIVILEGIA NORMALIS или как истинските Мъже се правят от истински Жени

Прочетете до болка искреното есе на читателка на Списание 8

PRIVILEGIA NORMALIS или как истинските Мъже се правят от истински Жени
Казвам се Валерия Ватева, на 42 г. от София и съм Ваш ревностен читател. Преди време написах това есе и се радвам да го споделя с Вас. И това е така, защото Вие сте деен участник във формирането на мирогледа ми, давате ми нови и нови поводи да изследвам живота и най-вече да се радвам на успелите... Защото тях в "новините" ги няма, Вие сте моите новини. Пожелавам Ви успех и все повече нови поводи за радост....и весело лято! "

Привилегия ли е да си нормален? Какви привилегии имат нормалните? А кой е нормален и какво е привилегия?
 Настоящото изложение има две цели: /както в повечето случаи/ да освободи автора от събралите се и блъскащи се в главата му съждения и да предизвика размисъл у някои отбрано селективно индивиди /списъкът се попълва в облака на всенародната съвест/.   
  
 Вие сте от бялата раса и живеете в Европа? Не сте местили местоживеенето си скоро, не получавате социални плащания, нямате данъчни облекчения /за кола на инвалид например/, не ползвате помощи за отопление, децата Ви нямат ТЕЛК или измислена диагноза, за да са ги вкарате в училище / детска градина, не ползвате служебен автомобил, не живеете във ведомствен апартамент, не сте ходили повече от два пъти на почивка за по десетина дни, случва Ви се да сте отпуск за не повече от 20 дни годишно, изобщо за да водите нормален начин на живот, Ви коства неимоверни усилия както за осигуряване на материалното, така и за съхранение на духовното…

    Е, тогава добре дошли в Храма на обречените – обречените да издържате другите с данъците си, да работите двойно само защото не Ви мързи, да чакате да имате нормален живот и почивка, да сте принудени да страдате само защото никога не сте лъгали било администрацията, било катаджията, който Ви е спрял, било преброителите през 2011 г. Вие, уважаеми, и Вашето овче търпение, сте единственият сигурен стълб в политиката на Вашата страна – да търпите всички останали и да продължавате да ги издържате – работите от сутрин до здрач, а те висят по опашки за помощи, мрънкат по улиците, развяват всякакви знамена на някакво си малцинство – дали по етнически, дали по полов признак, дали по социален или вече напълно измислен. Важното е да имат основание да си измислят, че ги дискриминирате и да Ви искат обезщетение за това. Ще искат, защото ще им е подсигурено от всякакви решения, конвенции, политики и други средства, които имат една цел: неравномерно разпределение на благата на тази земя. Някъде прочетох – „това ще бъдат нашите хетеро-роби, те ще раждат и отглеждат деца, ще ни работят, а ние ще ги съдим за дискриминация, ха-ха-ха…” Така бихме изглеждали ако не се събудим, ако не поемем кормилото на собствената си съдба.     

    А си помислихте, че е хубаво да си нормален, че е привилегия?
    Да, това според мен е най-хубавото нещо на света, но е и  истинското изпитание днес. Да устоиш на веруюто си, да съумееш да запазиш ценностите си, да имаш поне трима приятели от 20 години, с които сте все така близки, да се похвалиш, че спиш спокойно.  „Най-сигурната защита е да водиш честен живот” бе казал един известен филмов герой детектив Хорейшийо при вида на поредното „местопрестъпление”.

    Моралният и естетически упадък на съвремието дължим на неглижирането на домашното възпитание и на опита за потъпкването на семейството. Затова двете теми и в заглавието се преплитат – привилегията да си нормален и къде останаха мъжете днес? Ами как да го формулирам най-просто – истинските жени като че ли са по-малко. Затова няма толкова истински мъже.  Защото само истинската жена като майка може да научи момчето на уважение и почит към жените. Ако тя не е на място, моралната дупка на бъдещия мъж става яма, в която се разбиват мечтите на всяко едно момиче / дори и момче ако е на тази вълна/, с което той ще иска да е партньор. А само в ръцете на един истински мъж жената /или друг партньор/ разцъфва, грее, свети и става извор на доброта и топлота – която толкова липсва днес на младите дами.  Почит и уважение към жените се следват защото те съхраняват и пазят самия живот. Този същия, който е необходим и на консуматорите – да има данъкоплатци, да има бачкатори, да има хора – най-важната брънка във веригата на печалбата им.

Сещате ли се как исторически ни се подхвърляше приказката за независимите жени, за отварянето на мъжките професии към жените, удобно маскирана като феминизъм и фалшиво въздигане на жената и нейните желания. Това е просто още едно от онези средства – за неравномерно разпределение на благата на Земята. Защото колкото повече се вържете, вие дами, толкова повече ще работите, подтикнати от материализъм до удавяне /засипани от ненужни вещи около вас/, за неясно каква крайна цел – силиконов заместител, бебета по поръчка, вечна младост, безкраен купон, и т.н. Толкова по-успешен е механизмът за печалба – още едни ръце, които ще изкарват нечии чужд хляб, още една батерия, от която ще се зареждат и реализират чуждите мечти. В това време някои прослойки ще съкратят още повече работните си ангажименти и ще увеличат листата на коктейли и партита, които ще посетят. Вие им го осигурявате, те просто доволно го изконсумират. Защото както казват мъдреците: „Земята може да изхрани бедните, за алчността на богатите обаче няма толкова ресурс”.

Да се върнем на опита да се тъпче семейството. Тези стремежи не засягат само жените като майки, те искат да принизят и бащите като родители и стожери на традицията, на морала и на пътя на семейството. Както жените са сложени в ролята на едни пчелички, така и мъжете са принудени да слугуват повече, отколкото някога /включително и в Средновековието/ е могло да работи човек, само и само да има семейството покрив над главата си, да няма никакво време за децата си /за да бъде отдалечен от тях и системата да ги облъчи/, да не знае какво е да имаш хоби /защото не може да си го позволи нито като пари, нито като време/, … на кое животно Ви подхожда … вол като че ли – мълчалив, безропотен, но все още силен и нужен на стопанина си. А отглеждането на деца днес – истинска голгота, маратон без финал, Опълчение на всяка една политика на държавата на планирания геноцид. Да, планиран е, защото всяко едно нещо, което касае създаването на семейство, е в ръцете или на държавната, или на местната власт, защото младите родители нямат опора в който и да е освен в собствените си семейства /от възходящ ред/, нямат самочувствието да са привилегировани, че отглеждат бъдещето на страната си. Не, всеки ден им се случват неща, които ги карат да се чувстват ощетени, наказани, изтощени от битки, обезверени, само защото са избрали да бъдат нормални. И е геноцид, защото всяка една уж мярка за справяне с демографския срив е прах в очите, не дава резултат, не е и била замислена за това.

Какво трябва да се направи ли? Ами се огледайте къде живеете, какъв е кварталът, чиста ли е улицата, мият ли я, засадена ли е нивата, има ли закрито училище в селото – това планирано благоденствие ли е?
А дали да не видим как в повечето европейски, и не само, страни младите семейства имат редица привилегии – на отделни отпуски докато децата са в учебна възраст /включително и часове почивка за тържество в детската градина например/, социални плащания за деца, които учат в скъпи училища /където разбира се частното училище не е сборище на увеличилите благосъстоянието си в мутренския барок/, на директни плащания когато има родени над две деца /33 000 евро държавна еднократна помощ в Унгария при родено трето дете/. Съпоставката и подсказването може да се разшири и назад във времето – когато „уродливия” социализъм беше поставил майките над останалите и можеха да имат намалено работно време например докато детето навърши определена възраст. Колко ли дела за дискриминация ще предизвика едно такова решение сега? Ама кой иначе ще ги отгледа тези деца, социалните ли, телевизията, интернет? Нали искате ресурс.

Налице са вече редица примери за пагубното въздействие на околната обществена среда върху подрастващите – от агресивни прояви до липса на адекватно поведение спрямо учители и впоследствие началници, незачитане на другия дори и на пътя в уличното движение. Или всъщност има интерес този „ресурс” да е глупав, неинформиран, инертен, страхлив и без каквато и да е ценностна система и народна принадлежност, за да може да се „налива” каквото е подръка за деня. Иска се „дневно меню” според нуждите на поредните алчни пориви на изкуствено забогатяли индивиди. И то само защото погрешно е възприета реалността – убеждението, че на теб ти се полага по-добро, че ти си по-красива /и няма нужда да работиш както беше написано с големи букви наскоро/ , че целта на пребиваването ни тук е нещо като състезание за ядене на хотдог без да се отдаде дължимото на Земята. Само Земята обаче ни храни. Не правителството, заплатата или наследството. Земята е. Земята дава плодородие и го отнема, тя е причината да ядем или да умираме от глад и суша. Затова трябва да се вгледаме в нейните нужди, да следваме нейния ритъм, за да сме в синхрон и да имаме винаги колкото ни е необходимо, да живеем в мир със себе си и околната среда.

Защото обратното на „ДА направим” нещо е „АД” направим. Ако продължаваме да стоим и да гледаме как се руши домът ни – дали е природата, дали е семейството, дали е народът, ако няма „да”, ще има „ад”. Ако не останем „при рода” си, ще загубим „природата” си. Дори и езикът ни е така кодиран и пълен с подсказки, че да съумеем да продължим. Именно това мисля, че е логичното продължение на настоящето. Всичко изброено ни се случва, за да преоткрием семейството и ценностите на „при родата”, т.е. на нас самите. За да посрещнем идните предизвикателства ни трябва презареждане по темите – за да сме още по-силни и устойчиви. Така че предлагам да поблагодарим на несгодите /както ценни са и болестите, които усилват имунитета или дават ценен урок/ , че ни научиха как да продължим, и да се сбогуваме с тях. Да не правим същата обиколка още веднъж, да минем на следващото препятствие като прескочим преградите и поемем дъх за нов импулс.
Време е за нова привилегия – да си нормален.   

Любимият човек прилича на топ смачкана хартия Светът в теб

Любимият човек прилича на топ смачкана хартия

Отец Фьодор Бородин, баща на 8 деца: „А ти, като се женеше за нея, искаше ли да я направиш щастлива?“

RFK: Да предположим, че Бог е черен Светът в теб

RFK: Да предположим, че Бог е черен

Само онези, които се осмеляват да се провалят, само те могат да постигнат много

Хората могат да са тъжни и добре едновременно Светът в теб

Хората могат да са тъжни и добре едновременно

Съветите на един комик: Не казвайте „Стегни се“ на депресиран приятел

Петър Дънов: Злото в света е неразбраното добро Светът в теб

Петър Дънов: Злото в света е неразбраното добро

Днес е Световният ден на добротата. Протегнете ръка на паднал, направете комплимент - ще се почувствате по-добре

10 начина за култивиране на щастието Светът в теб

10 начина за култивиране на щастието

Ако ровите сутрин из саксиите с цветя на балкона - усмивката е гарантирана

Просто спрете кебапчетата! Светът в теб

Просто спрете кебапчетата!

Духовен живот без плътски лишения е невъзможен, а неяденето без покаяние се нарича диета

Седем пъти презрях душата си Светът в теб

Седем пъти презрях душата си

Великият душевед Халил Джубран за компромисите, които правим със себе си всеки ден

Ненаситното купуване на дрехи крие душевна болка и самота Светът в теб

Ненаситното купуване на дрехи крие душевна болка и самота

Изповедта на мис Мода за безумието на зависимостта от пазаруване

За жените-спасителки и мъжете, които ги мразят Светът в теб

За жените-спасителки и мъжете, които ги мразят

Много жени се топлят от отблясъците на благодарността на техните партньори

Намеренията без действия не означават абсолютно нищо Светът в теб

Намеренията без действия не означават абсолютно нищо

Хората, с които се заобикаляме, са най-важната сила извън нас самите, казва авторът на „Проницателят"

Няма нищо невъзможно, следователно всичко е възможно Светът в теб

Няма нищо невъзможно, следователно всичко е възможно

Антропологът Клод Леви-Строс: Светът е започнал без човека и ще свърши без него

Крилете ми се твърде малки, за да полетя Светът в теб

Крилете ми се твърде малки, за да полетя

Съвременна притча за хленчещата кокошчица

Краят на робството или за изхода от матрицата Светът в теб

Краят на робството или за изхода от матрицата

Филмът „Самадхи" - новите отговори на старите въпроси, вижте ги

Морган Скот Пек: Двама се обичат само тогава, когато могат да живеят и сами Светът в теб

Морган Скот Пек: Двама се обичат само тогава, когато могат да живеят и сами

Ако искаме да избегнем отговорността за собственото си поведение, ние я прехвърляме на някой друг

Лариса Ренар: Жената ще спаси света Светът в теб

Лариса Ренар: Жената ще спаси света

Жената - кралица, любовница, домакиня и момиче

Добър ден, тъга! Светът в теб

Добър ден, тъга!

Да бъдеш човек означава да се изправиш пред страданието. Няма светлина без тъмнина, няма радост без тъга