През пролетта на тази година се навършиха 104 години от смъртта на Адели Юго – дъщерята на великия френски писател Виктор Юго, автор на „Клетниците" и „Парижката света Богородица". Съдбата й е прелюбопитна и психолозите дълго време спорили дали става въпрос за психическо отклонение или за гранично състояние. Или пък за Голямата любов…Преценете сами.
Адели (27 юли 1830 - 21 април 1915) e петото дете в семейството на световноизвестния французин. Нейната история дава повод на психолози и психиатри да дадат името й на синдром, описващ опустошителната и страстна, но, уви, несподелена любов, която преживяват някои дълбоко емоционални личности. Терминът „Синдром на Адели“, макар и да не е с официален медицински статут в психиатрията, е придобил широка популярност.
Адели Юго pасте красива и умна, има музикален талант и нееднократно получава предложения за брак от високопоставени мъже. Но сърцето й мълчи и семейството на писателя смята, че най-вероятно тя ще остане стара мома. В четвъртото си десетилетие, по време на морско пътешествие, Адели се запознава с Албърт Пинсън, с нищо незабележим английски офицер. Адели се влюбва в него от пръв поглед - окончателно и безвъзвратно. Това, че англичанинът, слизайки на своето пристанище, изобщо не настоява това запознанство да продължи, не я обезпокоява.
Няколко години след съдбоносната среща с Пинсън Адели изчезва от дома си. Появява се след известно време в Лондон, откъдето праща писмо на родителите си с молба да дадат благословията си за брака й с англичанина. И така Адели Юго става мадам Адели Пинсън...
Но само в своето въображение.
Защото всъщност мистър Пинсън се отнася към досадната французойка с абсолютно равнодушие. Няма никакво намерение да се жени за нея. Той сключва брак с англичанка, с която създават потомство.
Адели не се стряска. Тя е сигурна, че е жената на живота му. Преследва го в пътуванията му из Англия, Канада, Малта, Америка, остров Барбадос. В която и точка на света да го изпращат на служба, вечер, когато излиза от казармата, Пинсън винаги вижда пред себе си бледата изнурена жена, която безмълвно го следва до дома му. А там го чакат нови любовни писма, които Адели бълва всяка свободна минута.
Това продължава около 10 години. Адели не се грижи за външния си вид, изглежда вече ужасно, много често е боса, организмът й е напълно изтощен.
Накрая все пак е открита и върната във Франция, настанена в приют за психично болни, където прекарва остатъка от живота си. Доживява 85 години... До края Адели се смята за жената на Албърт Пинсън и продължава да му пише писма. Макар вече никой да ни ги доставя на адресата.
Рисковата група на хората, предразположени към „Синдрома на Адели" са изтънчените, нежните душевно, лесно ранимите, чувствителните, романтичните жени и девойки. Не са застраховани и дамите с ниска самооценка, склонните към жертвоготовност.
Прочети още:
Несподелената любов не е краят на света
Най-добрият урок, че не можем да имаме всичко, което пожелаемУчени: Вечната любов е възможна
Когато зърнат обекта на обожание, много двойки са щастливи като в първия ден