
Илюстрация: Markus Spiske, Unsplash
Хана Фрай е доцент по математика на градовете в Университетския колеж в Лондон. Според нея еквивалентът на лекарската клетва за някои научни работници от сферата на естествените науки е от решаващо значение, тъй като математиците и компютърните инженери изграждат технологията, която ще формира бъдещето на обществото.
Етичният залог би ангажирал учените да обмислят дълбоко възможните приложения на своята работа и би ги принудил да преследват само онези идеи, които най-малкото не причиняват вреда на обществото, цитира доцента The Gurdian.
Въпреки че е невидима, математиката има драматично влияние върху живота ни, казва Фрай. Тя ще анализира силата и опасностите на съвременната математика през декември на коледните си лекции за Кралската институция. Стартът на тези научни маратони е поставен от Майкъл Фарадей още през далечната 1825 г.
В поредицата от три лекции „Тайни и лъжи: Скритата сила на математиката“ Фрай ще изследва математиката на риска и късмета. Ще разгледа проблеми от намирането на идеалния партньор до поддържането ни в състояние на „здрави и щастливи“. Тя ще проучи и как алгоритмите, които се хранят с данни, са проникнали във всеки аспект от нашия живот; от какви проблеми трябва да се пази математиката и на какво още трябва да се научим, когато на числата не може да се вярва.
Въпросът стана неотложен сега, когато изследователите изграждат системи, които събират и продават лични данни, експлоатират човешки недостатъци и вземат решения за живот или смърт.
„Светът се напълни с всички тези технологични компании пълни с много млади, неопитни, често безпомощни в житейски план момчета, които са живели в катедрите по математика и IT-отделите“.
„ На тях никога не им се е налагало да мислят за етиката. Никога не им е хрумвало да обмислят какви са перспективите на живота на други хора като продукт от проектираното от тях бъдеще за всички нас.“
Според математичката, която е изтрила акаунта си във фейсбук и използва фалшиви имена в имейл адресите си за онлайн комуникация, обществеността трябва да поеме отговорност за продуктите, които технологичните фирми бълват като регулира пазара с повишените си критерии и с открити дискусии в социалните медии.
„Ние буквално предаваме най-съкровените си данни, нашето ДНК, но не го правим само за нашите най-лични данни. Ние сме съгласни да разкрием всичко и за нашите деца и за децата на нашите деца. Може би не живеем в свят, в който хората са генетично дискриминирани днес, но кой би могъл да ни гарантира дали след 100 години това вече няма да е сериозен проблем...? "