Снимка: Jana Sabeth, Unsplash
Детска площадка. Две момичета се люлеят на люлките и водят непринудено светски разговор:
— Нещо отдавна не е имало празник — замислено казва едното дете. — Жалко!
— На мен не ми е жалко — казва второто.
— Ти не обичаш празниците ли?!
— Обичам ги! Много! Аз ги имам много, всеки ден ми е празник!
— Не може да бъде!
— Може. Ние у нас празнуваме Рожденият ден на Деня.
— Рожденият ден на някого от семейството ти искаш да кажеш.
— А, рождените дни в семейството също празнуваме, но рядко, по един път на година за всеки от нас. Но Рожденият ден на Деня празнуваме всяка сутрин. Този празник го измисли тате.
— И как го празнувате?
— Много просто! Тате ни буди - мен и мама, тичаме в кухнята, всеки взема чаша с вода и татко вдига тост: Отличен ден днес се роди! Провървя ни с него! Наздраве за Новия ден!
И ние пием вода, хапваме мед и изпяваме някоя песен.
И ние пием вода, хапваме мед и изпяваме някоя песен.
— А ако се случи денят да е лош?
— Е, случваше се е преди. Но откакто празнуваме този празник почти всички дни са или добри, или много добри. Много рядко се случва нещо лошо.
— Защо тогава другите хора нямат такъв празник?
— Татко казва, че всички имат този празник, само че не всички го забелязват. Много хора просто са забравили за Рождения ден на Деня. Ако искаш заповядай у нас в събота. Ще спиш у дома и сутринта ще празнуваш с мен и семейството ми!
