Подкрепете ни!




Светът в тебСвещ. Владимир Дойчев / 09 ноември 2019

Просто спрете кебапчетата!

Духовен живот без плътски лишения е невъзможен, а неяденето без покаяние се нарича диета

Снимка: Priscilla Du Preez, Unsplash
Снимка: Priscilla Du Preez, Unsplash
Приближават Коледните пости. Те започват на 15 ноември. Предлагаме ви един изумителен текст от свещеник Владимир Дойчев, който със сигурност ще ви даде нужната „храна“ за размисъл какво е постът и защо да погледнем в себе си честно, вместо да развяваме байрака на духовния живот". 

Често се случва в началото на някой пост да ме обхванат мрачни мисли. Уж човек трябва да е спокоен, да се е умиротворил, но има неща, с които така и не можах да свикна. Едно от тях е „голямата духовност”, която избликва в такива периоди от годината. И все се сещам за онази приказка, която българският народ е измислил: „Накарай мързеливия на работа, че на ум да те научи.” Можем да я перифразираме така: „Накарай днешните православни на пост, че на духовност да те научат”…
Трудно ми е да събера целия букет от „мъдрост”, на който се натъквам. Например сигурно сте чували, че „постът е натрапен на миряните от монасите”, а също и че „не е задължителен”, че „яденето всъщност изобщо не е важно, важен е духовният пост, а не телесният”, че „главното е да обичаш, а не дали ядеш пържоли” и т.н. Ако поставим някои от тия твърдения на местата им, те ще се окажат верни. Въпросът е в това, каква е мотивацията да си ги говорим…

Имам едно просто предложение за поста – просто спрете кебапчетата.
Спрете да ядете храни от животински произход. Това е началото на истинския пост. То е поставено от отците неслучайно. Те са познавали човека много по-добре от нас. Причината да не се яде месо и да не се ходи на шумни забави в определени периоди от годината е много проста – това помага на човека да погледне в себе си. Помага му, ако иска да се покае, да се промени. Всеки, който е опитал този труден процес на покаяние, е видял колко сериозно нещо е духовният живот. Тогава отпадат приказките за „голямата любов” и за това, че е „важно да обичаш всички хора, а не какво ядеш”. Всеки, който наистина е погледнал вътре в себе си, е видял опустошенията, които грехът нанася в и около него. Разбрал е колко далеч се намира от Бога. Колко далеч е от всяка добродетел. И е осъзнал, че телесният пост е лесен, но истински труден е духовният. Ако човек не може да се справи с едно кебапче, как може да твърди, че е достигнал най-високото ниво на духовно съвършенство – любовта?

Великият познавач на човешката душа св. Теофан Затворник казва, че външни прояви на благочестие без вътрешен живот са възможни, но вътрешен живот без външни прояви е невъзможен. Или иначе казано – възможно е да не ядеш месо, но духовният ти живот да куца, но духовен живот без плътски лишения е невъзможен.
Съвременните хора искат да измислят някакво християнство без подвиг, без покаяние, без сражение, без лишения. Християнство, което не е аскетично, а угаждащо на себе си, „преяло християнство”. Християнство, в което възкръсваш, без да си се разпънал. Православието ти е послужило за това, да подкрепиш с Евангелието тщеславното убеждение, че си супер готин и духовно извисен.
Просто да спрем да ядем. Толкова ли е трудно? Да, знам, трудно е. Светът никога не е ял така, както сега. Направо се пръсва от лакомства. И това говори за духовното му ниво. Само преди 100 години, че и по-малко, хората са имали месо на трапезата си само на празници. Но на тия хора не е било трудно да им обясниш нещо за духовния живот. Сега е друго. Понякога се чудя дали месото не подхранва по някакъв чуден начин гордостта…
Има една прочута мисъл на св. Василий Велики, че човек трябва да се въздържа не само от телесна храна, но и да не „яде” братята си. На мен много пъти ми се е случвало да се въздържам от блажни ястия, но дори и в тези моменти съм продължавал да „ям хора”. Казвам си: „Ще спра, ще се откажа от този вреден навик”, но после продължавам. 
Едно време бях така с цигарите. Решавах: „Ще престана”, но после пак пушех. Накрая се изправих пред иконата на Господа и Му казах: „Христе, ти виждаш, че ще умра от тия цигари, но не мога да ги спра, ако не ми помогнеш, защото ми се услаждат.” Няколко дни по-късно се разболях толкова тежко, че нямаше как да пуша цяла седмица. И някак си успях с Божия помощ да ги откажа. Така трябва да стане и с „яденето” на хора. Те също са сладки. Направо не се усещаш как си ги излапал. Обичаш ги, но ги „ядеш”. Нараняваш ги, а после казваш: „Е, те са си такива. Те са виновни. Аз трябваше да кажа истината.” Много жестока е тая наша “истина” и често няма нищо общо с Христовата правда.

Забелязали ли сте, че в днешно време никой за нищо не е виновен и почти всички разбират от всичко. Освен футболът и политиката, Православието също е популярна тема. Всеки, който се е кръстил, вече се изказва каква трябва да е Църквата. А като гледам и некръстените имат мнение по тоя въпрос. Много ми е мъчно, че не виждам у хората елементарен свян. Учудвам се на лекотата, с която днес мнозина се произнасят по сложни духовни въпроси. Все едно възрастните в семейството са се събрали да решат някой финансов проблем и отнякъде влиза 5-годишното им разлигавено дете и почва да им обяснява какво трябва да правят. Тези хора, у които наистина виждам духовен живот, все си мълчат. И не се обаждат по духовни теми, ако не ги насилиш.

И тъй, ето какво трябва да се направи. Църквата е постановила пост. Той, разбира се, не е задължителен. Но по принцип в Църквата нищо не е задължително и всичко е по желание. Самото спасение може да се извърши само по желание, а не по задължение. Част от това желание е да се сражаваш с щенията на плътта, да се подвизаваш. 
Макар че, какъв подвиг е това две седмици да не ядеш блажно? Ако някой привлекателен представител на другия пол ти каже, че си дебел/а – ще се подложиш на какви ли не лишения заради суетата си. Ако ти обещаят повишение в работата – ще оставаш извънредно за дълго време. А това са просто човешки глупости. Всемогъщият Бог ни обещава Царството Небесно. Не бива ли да се потрудим малко и за Него?
Има цял сонм от свети хора, просияли на Небето, наречени постници. Как пък един от тях не каза, че „не е важно неяденето на месо, а духовният живот само”, а всички спазваха и едното, и другото?
Разбира се, най-напред трябва да се вземе благословение от изповедника, който най-добре знае какви са силите на човека, какви са немощите му и колко би било полезно за него да пости. 
Има и болни хора, които искат да постят, но аз не им давам. Но това е едно, а съвсем друго е да измисляш философски обяснения за любов към ближния в името на кебапчето.
Неяденето не е цел. То е първата стъпка в поста, чиято основа е в покаянието. 
Неяденето без покаяние се нарича диета. 
Наистина е по-добре да постиш два дни със смирение и любов, отколкото в края на втората седмица да се правиш на интересен. Но, ако ще са два дни, нека поне броят им и нашата немощ ни служат за смирение.

А след като човек спре да подхранва плътта си, трябва да започне да се моли повече. 
Лек и спасителен пост!

Източник

Още по темата:

Твой ред е да носиш детето на корема си 9 месеца Светът в теб

Твой ред е да носиш детето на корема си 9 месеца

Баща на трима синове с писмо до себе си към миналото

Врeме за инвентаризация на собствения си живот Светът в теб

Врeме за инвентаризация на собствения си живот

Когато живеете в градината на надеждата, нещо винаги разцъфтява

Което е ваше - неизменно ще дойде при вас Светът в теб

Което е ваше - неизменно ще дойде при вас

Трябва да разберем, че Бог е зад гърба ни винаги и това, че ни е изоставил е брътвежът на егото, а не истината. Той е тук и сега. Винаги.

Мамо, помниш ли как те хранех, като беше бебе? Светът в теб

Мамо, помниш ли как те хранех, като беше бебе?

Децата помнят по-ясно отминали животи

Вярвай, доверявай се, грей, благодари! Светът в теб

Вярвай, доверявай се, грей, благодари!

Как да познаеш твоя човек ли? Лесно е! Ще тръгнеш насреща му и ще се сблъскате по средата на пътя...

Духовното пробуждане: Странични ефекти Светът в теб

Духовното пробуждане: Странични ефекти

Но когато изпълзите изпод руините на вашите ментални шаблони, ще разберете, че всичко това си е струвало

Какво се случва, когато жените раждат дете „за себе си“ Светът в теб

Какво се случва, когато жените раждат дете „за себе си“

Прекомерната майчина любов унищожава здраве и съдби, казва Анатолий Некрасов

Да се пазя да укорявам и да не се подигравам на хората Светът в теб

Да се пазя да укорявам и да не се подигравам на хората

Непреходните съвети на Марк Аврелий, отправени от него към него

Време е за Събрание и то...Велико Светът в теб

Време е за Събрание и то...Велико

Обезсмислихме живота на младите с тридесетгодишната си препирня „кой да кара влака"

Свами Шивананда: Светът е най-добрият гуру Светът в теб

Свами Шивананда: Светът е най-добрият гуру

Бог говори чрез сънищата, вътрешния глас, през устата на хората около нас

Да върнеш себе си на самия себе си Светът в теб

Да върнеш себе си на самия себе си

Нийл Доналд Уолш: Когато общуването е затруднено, това е знак, че няма достатъчно любов

Зор Алеф: Магическите закони на успеха Светът в теб

Зор Алеф: Магическите закони на успеха

Кодексът на духовното достойнство ни учи как да реализираме висшите стремежи на душата си

Начините да изгубим душевната си кожа са толкова, колкото са жените по света Светът в теб

Начините да изгубим душевната си кожа са толкова, колкото са жените по света

Преди възстановяването на себеусещането си, преди да се върне вътрешното зрение и океанското познание, сме били на дъното

Всеки има своя икигай Светът в теб

Всеки има своя икигай

Да открием какво ни кара да ставаме от леглото всяка сутрин

Татяна Черниговская: Всичко се срина в света отведнъж Светът в теб

Татяна Черниговская: Всичко се срина в света отведнъж

Цифровата реалност ражда „нов вид" човек. Наричам го „хомо конфузус“...