На днешния ден да си спомним първата дама на българското кино Невена Коканова. Тя изиграва над 50 роли в киното, сред които Ирина от едноименния роман на Димитър Талев „Тютюн“, Лиза от „Крадецът на праскови“, Ана от „Карамбол“, Жана от „Инспекторът и нощта“, Тинка от „Момчето си отива“, учителката Николина Бонева от „Най-добрият човек, когото познавам“. Мнозина помнят и ролите ѝ в „Сезонът на канарчетата“, „Вечери в Антимовския хан“, „Дом за нашите деца“, „Константин Философ“, „Опасен чар“, „Търновската царица“, „Дами канят“, „Матриархат“, „На всеки километър“ и др.
Невена Коканова е родена е на 12 декември 1938 г. в Дупница. Щеше да навърши 81 години на днешната дата, но днес за нейната женствена красота и магнетизъм можем само да си спомняме.
Потомка е на аристократичен австрийски род по линия на майка си Елеонора – Фон Хелденберг. Бащата на Невена е бил царски офицер. Мъж за пример, стожерът на семейството. След 9 септември 1944 г. той е репресиран и за семейството настъпват трудни години.
Представяме ви няколко красиви цитата, изречени от бележитата актриса:
„Любовта има толкова много лица! Можеш да я откриеш навсякъде, ако очите на душата ти са отворени... Не бих казала, че любовта е чувство. Тя е състояние на цялото твое същество. То е трамплин, от който душата ти се извисява, всички клетки на организма достигат върховния си заряд. Тогава си по-работлив, по-талантлив, по-градивен.“
„Щастието, за да съществува, изисква много от човека. А енергията, с която ни е заредила природата, понякога отслабва, изчерпва се. Преживяла съм и радости, и скърби. Бивала съм горда, но съм познала и срама. Всичко, което е отредено за човека, със своите лоши и добри страни, се е докосвало до мен. Щастието се измерва с факта, че живеем.“
„Не е нужно да пътувам надалеч, за да търся моя рай. Целия го имам тук, около себе си. Към този рай не е нужно да пътувам, защото той е в мен самата.Точно по тази причина пътуването е особено трудно - изминавам целия път само в сърцето си. “
„Онова, което е моят свят, моята душа, никой няма право да се докосва до него!
„Разочарованието винаги идва от човека, към когото храня особено доверие.“
„Такава е структурата на моето съзнание. Аз съм доверчива, но не в глупашкия смисъл, а в моралния. Мисля, че след като аз се отнасям доверчиво към ближния си, трябва да има отговорност. Когато има разминаване, го преживявам тежко. Боледувам. И като го изболедувам, този човек вече го няма за мен. Изчезва. Това е нещо като смърт.“
„Говори се, че женствеността е застрашена, че намалява. Природата ще се погрижи да я опази. Женствеността трябва да се развива. Трябва да се мисли повече за правилата на общуване, за емоционалната култура. Хубаво е мъжът до-дълбоко да се вглежда в очите на жената. Дори само от желание да я запази. Жената може всичко. Като доказва това обаче, прави лоша услуга на мъжа. Нося у себе си женското подчинение. Големия поклон пред мъжа. Защото съм жена в плътния смисъл на думата. Обичам да бъда подчинена, но без да губя своето аз. Имала съм и винаги ще имам любовта. Ако тя не ме придружава, сигурно няма да съществувам нормално.“