Снимка: Scott Webb, Unsplash
Когато описвам отношенията ми с партньора, често хората възкликват: „Доста скучно...“. Да. В любовта, скъпи мои, е скучно. Реално. Обективно. Всъщност няма да повярвате колко наистина скучно е. Ако наблюдавате отстрани...
За страничния наблюдател във връзката ни цари тотална скука и печал. Не става за сюжет за филм. Звъня му – той ми вдига. Той ми звъни – аз му вдигам. Кани ме на кино – съгласявам се. Аз го каня – съгласява се. Ако не се съгласяваме – спокойно си говорим какви са причините и пречките ни и си избираме друго, удобно и за двамата време. Ако се караме – помиряваме се. И никакви тръшкания на врати, сълзи, хълцания, клетви...
И по тази причина енергията отива не в "отношенията", а се насочва към външни обекти и пространства. Имаме много какво да правим заедно и поотделно, има още толкова неща, които искаме да направим. А домът е място, където просто ни е хубаво, безопасно и уютно. Не винаги, но най-често. И всички чувства са вътре в отношенията. Това е невероятно интересно. Но отстрани няма как да го разберете. Защото отстрани изглеждаме като двама унили човека.
А съзависимостта изобилства от огромно количество енергия. За страничния наблюдател такава връзка е пир за очите. И цялата тази енергия е насочена навътре. От нея нищо не се ражда. Съзависимите и емоционално зависимите мислят, че това изригване на енергия е животът. Усеща се като че ли нещо значимо и драматично се случва непрекъснато.
И нищо, че и двамата се побъркват от емоции. Затова пък има толкова много събития и толкова много приключения. Има какво да разкажеш на приятелките: той първо се сбил с някого, после преспал с една, после ме закара на аборт, защото не е готов за дете, после погълна някакви несъвместими наркотици и едва не умря, после ми взе парите и ги похарчи за китайско водорасло... А аз съм героиня и жертва едновременно – търпя всичко това и страдам. Е, признавам, нарязах му кредитната карта, изхвърлих на снега китарата му, три пъти му се разкрещях, че е импотент, прободох с карфица презерватива, за да го задържа с бебе, пет пъти се нагълтах с разнообразни таблетки, за да го сплаша, рязах си вените и прострелях кучето му...
Съгласете се – това вече си е сюжет за филм. А аз само събрах две истории в едно. А, да, и тяхната енергия всъщност се харчи навън – в тази драматична трагедия са завъртени мнооого странични хора. Някой е откарал прострелянето куче до ветеринарната спешна помощ. Някой е теглил пари, за да даде назаем на някого, който ги е профукал театрално за назидание. Някой е отворил вратата, когато той надрусан не е могъл да си влезе у дома и е блъскал отвън, някой е събирал пари за аборт – и всички са слушали и са те съжалявали.
Никой не е останал без работа. Красота.