Светът в тебХорхе Букай / 05 януари 2020

Нека всеки нахрани другия!

Притча за хуманността от Хорхе Букай

Един човек пътувал много. Посетил стотици знайни и незнайни страни в живота си.
Едно от пътуванията, за които си спомнял най-често, било краткото му пребиваване в Страната на дългите лъжици. Озовал се той на границата й съвсем случайно: по пътя от Увиландия за Параис имало малко отклонение към споменатата страна. И понеже обичал експериментите, поел по този път. 

Лъкатушещото шосе го отвело до огромна самотна къща. Като приближил до нея, забелязал, че сградата сякаш била от две пристройки: западно крило и източно крило. Паркирал колата си и отишъл до къщата. На вратата имало надпис, който гласял:
Страната на дългите лъжици
В тази малка страна има само две стаи, наречени черна и бяла. За да я обиколите, трябва да тръгнете по коридора и като стигнете там, където се разклонява, да завиете надясно, ако искате да посетите черната стая, или наляво, ако искате да видите бялата стая.

Мъжът тръгнал по коридора и случайно завил първо надясно. Друг коридор, дълъг петдесетина метра, водел към огромна врата. Още с първите крачки той дочул воплите и стоновете, идващи от Черната стая.

За миг виковете и стенанията го накарали да се поколебае, но той решил да продължи напред. Стигнал до вратата, отворил я и влязъл.

Около огромна маса били насядали стотици хора. В средата на масата стояли най-отбраните гозби, които човек може да си представи, и въпреки че всички имали по една лъжица, за да стигнат до блюдото в центъра на масата, те умирали от глад! Причината за това била, че лъжиците — два пъти по-дълги от ръцете им, били вързани за китките им. По този начин всички можели да си вземат от храната, но никой не можел да я поднесе към устата си.

Положението било толкова отчайващо и виковете така сърцераздирателни, че мъжът се обърнал кръгом и побягнал.

Върнал се в централната част и поел по коридора вляво, към Бялата стая. Той бил съвсем същият като първия и водел към подобна врата. Единствената разлика била в това, че по него не се чували вопли и стонове. Като стигнал до вратата, пътникът натиснал дръжката и влязъл в стаята.

И тук стотици хора седели около една маса като онази в Черната стая. В средата й също стояли отбрани гозби и всички имали по една дълга лъжица, вързана за китката им.

Но тук никой не стенел и не ридаел. Никой не умирал от глад, защото си подавали храна един на друг!

Мъжът се усмихнал, извърнал се и излязъл от Бялата стая. И щом чул как вратата хлопва, в миг се озовал като по чудо в собствената си кола на път за Параис.

Още по темата:

На всички вас, с любов Светът в теб

На всички вас, с любов

Писмото на Стефан Данаилов до неговия „златен" клас

Ако той те удари – незабавно бягай, като при земетресение! Светът в теб

Ако той те удари – незабавно бягай, като при земетресение!

Съвети към жени, подложени на домашно насилие

Коко Шанел: Няма некрасиви жени – има мързеливи Светът в теб

Коко Шанел: Няма некрасиви жени – има мързеливи

Грижата за красотата трябва да започне от сърцето и душата, иначе никаква козметика няма да помогне

Прави добро на всички без изключение Светът в теб

Прави добро на всички без изключение

Не се страхувай също от смъртта, защото Бог е приготвил бъдещи блага, за да те издигне над смъртта

Не съдете, за да не бъдете съдени Светът в теб

Не съдете, за да не бъдете съдени

Иисус Христос за вярата, любовта и законите на човечността

Отрязах си косите и ги продадох, за да не останеш без подарък Светът в теб

Отрязах си косите и ги продадох, за да не останеш без подарък

На Бъдни вечер „Даровете на влъхвите" ни кара да се попитаме: бих ли се лишил от част от себе си в името на другия?

Държавата ни обезчовечава в очите един на друг Светът в теб

Държавата ни обезчовечава в очите един на друг

Из заключителното слово на осъдения за екстремизъм 21-годишен Егор Жуков пред съда

Защо сме нещастни Светът в теб

Защо сме нещастни

Лиз Бурбо: Ако вярваш, че си отговорен за щастието или нещастието на другите, това винаги води до появата на чувство за вина

Досадно е да си майка. Никой не го признава Светът в теб

Досадно е да си майка. Никой не го признава

40 години от премиерата на филма „Крамър срещу Крамър"

В любовта, скъпи мои, е скучно. Ако сте отстрани... Светът в теб

В любовта, скъпи мои, е скучно. Ако сте отстрани...

За разликата между конструктивните спокойни отношения и буреносните "любовни" връзки

Възприемай живота като игра, а света като спектакъл Светът в теб

Възприемай живота като игра, а света като спектакъл

10-те най-добри съвета на духовния учител Ошо

Невена Коканова: Любовта има толкова много лица Светът в теб

Невена Коканова: Любовта има толкова много лица

Спомен за първата дама на българското кино

Нека се разстроим, натъжим и нацупим! Светът в теб

Нека се разстроим, натъжим и нацупим!

Толкова е просто да разрушим живота си, съветва ни Юлия Свияш

Най-мощният афродизиак – това е властта над другите Светът в теб

Най-мощният афродизиак – това е властта над другите

Маркиз дьо Сад: Няма човешко същество, на което да не му се иска да поиграе на деспот, ако притежава твърд характер

За смъртта не трябва да се плаща Светът в теб

За смъртта не трябва да се плаща

Филантропът Нюта Федерместер за любовта към отиващите си в болка