Възможно ли е да обичате някого завинаги?

Пред погледите на развеселените приятели и семейството ви, вие поглеждате в очите на току-що обявения за ваш съпруг мъж и усещате как любовният ви поглед се връща. Слънцето грее, усмивката на партньора ви излъчва оптимизъм и обещания за вечно щастие. Сърцето и душата ви се отпускат с благодарност в дълбока радост и удовлетворение. Колко прекрасно е да намериш половинката си! Изпитвате огромна сигурност, че ще обичате този човек завинаги...

Но трябва ли да се обричате тържествено, че ще го направите?
Отговорът зависи от степента, в която можете точно да прогнозирате бъдещите си емоционални състояния. В края на краищата любовта е емоция - и подобно на гняв, отчаяние или еуфория, тя може да не се подчинява на нашите съзнателни желания.

Какво казва научната литература за способността ни да прогнозираме бъдещите си емоционални състояния?

Уви, новините не са добри.
Следвайки стъпките на пионерите в прогнозирането на чувствата Даниел Гилбърт (Харвардския университет), Тимоти Уилсън (Университета на Вирджиния), Джордж Льовенщайн (Университета Карнеги Мелън) и Даниел Канеман (Принстънския университет), десетки учени през годините представиха доказателства, че хората са изненадващо неточни при прогнозиране на емоционалните си реакции към бъдещи житейски събития. Независимо дали става дума за резултати от изборите, от футболни мачове или от неприятни медицински процедури, нашите прогнози обикновено не съответстват на реалния ни опит.

Едно от изследванията през годините е посветено на въпроса колко точни са хората, които предсказват емоционалния си отговор на любовна раздяла. При старта на проучването участниците (студенти от колеж) са били във връзка (със средна продължителност над година). Те попълвали въпросник на всеки две седмици. Въпросите били свързани с различни аспекти от личния и професионалния им живот. Във всяка анкета имало въпрос: колко дълго след евентуална раздяла мислите, че ще страдате - 2, 4, 8 или 12 седмици, ако скъсате с гаджето си през следващите две седмици. Колежаните попълвали въпросниците и след раздяла, това позволило на учените да сравнят прогнозирания им дистрес с реалния.

Като цяло всички надценили способността си да страдат след раздяла и това ставало ясно доста бързо след приключването на връзките им. Интересно, че тези, които твърдели, че са дълбоко влюбени в началото на експеримента, се оказали най-неточни в прогнозите си. Те били написали, че ще преживеят разтрогването на връзката дълбоко трагично и няма да намерят покой дълги месеци. Но те страдали доста по-кратко от прогнозата и си намирали следващото гадже доста по-бързо от онези, които уж не били толкова влюбени и прогнозирали до 4 -6 седмици след края на отношенията си да се оправят.

Какво общо имат тези научни изследвания за прогнозиране с обетите, които трябва да направим в сватбения си ден?

Това предполага, че трябва да внимаваме като даваме обещания за бъдещите си емоционални състояния. Помислете добре кое можете да контролирате и кое – не. Например, можете да обещаете, че винаги ще се стремите да се отнасяте към съпругата си с уважение и толерантност, дори когато сте ядосани. Или можете да обещаете, че никога няма да влезете в извънбрачна сексуална връзка. Тези неща и много други, които са от съществено значение за благосъстоянието на дългосрочните отношения, са под ваш контрол. (Е, не съвсем винаги, но като цяло психолозите твърдят, че можем да правим правилния избор на трезва глава. )