снимка: iStock
Светът беше на прага на трета световна война и коронавирусът предотврати това трагично събитие. Това заяви скоро в интервю доктор Михаел Лайтман, основател на Международната академия по кабала. Специално за читателите на Списание Осем преведохме становището на известния кабалист, в което има много мъдрост и прозрение, както и една разумна духовна хипотеза:
Представете си какъв би бил животът, ако ние, на своя глава не си бяхме направили планетата през втората половина на 20 век такава, каквато тя сега е. Съществуват и други въпроси: за какво живея, какво друго има освен да тичам и да тичам през цялото време докато не падна и не умра. Ние не знаем откъде дойде този вирус, но това всъщност и не ни е толкова важно в момента. Просто трябва да кажем, че това, което се случи, е добро нещо.
Вирусът ни казва: „Хора, спрете! Земляни, погледнете какво направихте с тази планета. Вие унищожавате всичко, което ви дава ресурс за съществуване. Унищожавате природата, която ви е родила, породила, възпитала и в която вие съществувате.“
Светът ни се движеше към световна война. Човечеството беше на прага на война. Дори в индивидуалния човешки живот има такива моменти, в които влизаш и знаеш, че няма връщане назад и няма изход. Засмуква те и усещаш, че ще нагазиш в блата, от които връщане няма.
Абсолютно съм убеден, че коронавирусът ни спаси от световна война. Ако не беше вирусът, в най-близки срокове щяхме да почнем да се занимаваме с война. Трябва да кажем благодаря на вируса. Да го разцелуваме даже. Ние сме егоисти, само войната може да ни спаси – да обнови пазарите и живота, да ни научи на нещо. След една война какво правим? Пак хукваме да бягаме, да търсим нови ресурсни източници и да ги пресушаваме.
Погледнете Твореца, или Природата, кой както иска да го нарича, какви интересни неща крие. Всички ги хвана по бели гащи, и то някак спокойно все пак. Всички досегашни природни катаклизми като пожари, наводнения, земетресения, изригвания на вулкани се отнасяха до локацията, в която се случваха. А този малък вирус промени живота на всеки един от нас. И всички се съгласяват с него.
Трябва да осъзнаем особената мисия на този вирус. Не толкова за него трябва да говорим, а за себе си. И не да се защитаваме от него, а да търсим начин как с негова помощ да се преобразим.
Помисли защо този вирус те сложи в отделна стая за дълго време с твоите близки и семейството ти. За да узнаеш за тях - какво ги вълнува, как се казват приятелите им, за какво си мислят преди да заспят, какви са мечтите им, в кой клас са…
Информацията, която имаме да получаваме от Твореца, не идва чрез вируса, а чрез мозъка и съзнанието ни, чрез вътрешните ни усещания в положение на изолация, чрез сърцето. Такъв е този вирус. От президентите на правителствата до хората, които мият улиците, всички се поклониха на вируса. Не защото вирусът е заразил някого или го е умъртвил. Случва се, за да разтърси човечеството за реверите.
Както когато непослушното дете го хващаш за раменцата и лекичко го разтърсваш, за да се опомни. След това то почва да те вижда, да те чува и да те разбира.
Тече много сериозно, съдбоносно преструктуриране на света. Надявам се, че то ще е духовно и идеологическо преструктуриране – а не финансово или политическо. Светът за първи път си задава въпроса - по каква причина съществуваме?
Всичко, което се случва на материално ниво, се забравя за най-много едно столетие. Ако си позволим, ще забравим и за този вирус. Трябва да не допускаме това да се случи. Да осъзнаем, че това не е вирус, а висше добро, милосърдие, което ни показа какъв ужасен свят сме създали самите ние. Свят, в който ние страдаме, и толкова сме изтъпели, че не виждаме, че сме роби.
Че сутрин се събуждам и тичам към своята кола, два часа пътувам до работа, вися по задръстванията, работя, за да заредя колата и да се върна у дома. Вечер съм толкова уморен, че успявам само да погледам някоя идиотска тв програма и да се просна в леглото. Е на другия ден – същото. А къде е жена ми, децата къде са и как живеят, на какви кръжоци ходят…
Ние сами създадохме този свят, време е да помислим как да го променим. Вирусът ще ни помогне.
Никакви страхове не трябва да имат хората. Само един: ще успея ли да се възползвам от настоящия момент. Един вирус направи от нас спокойни хора, които си седят у дома и си мислят как да се променят и да израснат духовно.
Не са ни нужни милиарди, световните пари ще намалеят заради сниженото потребление. Те не са ни нужни в такива размери. Вече са измислени богатството, многото пари, за да се перчим един пред друг в нашия безкраен егоизъм.
Хайде да си променим настройките. Сега имаме тази възможност. Вирусът ни пречиства, не пряко. Как ще живеем след вируса ли? Сега самолетите са на земята, корабите са в пристанищата, магазините за празни. Какво, че ще се загубят милиарди? Човечеството разбра, че може да съществува и с много малко.
Ако не започнем да се променяме, а природата безусловно ще ни помогне да го направим, тя го прави и в момента – ние върви към унищожение.
Превод: Списание Осем
