Подкрепете ни!




Светът в тебДимитър Недков* / 21 юли 2020

Време е за Събрание и то...Велико

Обезсмислихме живота на младите с тридесетгодишната си препирня „кой да кара влака"

снимки: Добрин Кашавелов
снимки: Добрин Кашавелов
Време е за събрание... И то – Велико... Което предполага още и – този път задължително да е народно. С генералната задача – да разпише: що ще е това народ, все още български и най-вече – доколко ще му тежи думата, когато му причернее пред очите и се вгорчи душата му...

Време е за събрание... Велико народно събрание...  Но този път нека поне малко да прилича на онова – първото, оборищенското от пролетта на 1876. Защото отново иде реч за свободата и независимостта на род и Отечество. Онова първо българско народно събрание – поставило началото на най-опозорената днес по нашите земи ценност – парламентарната демокрация. Онова първо ритуално съвукопление на представители на различни идеи за постигане на една и съща цел – да оцелее семето българско и да пребъде...

Време е за събрание... Велико народно събрание... Но поне този път – без предатели. Без оня вид треперещи за рахатлък и имане дребни душици, отърчели веднага след заверата в нечии конаци, за да издадат четата...

Време е за събрание... Велико народно събрание... Но свикано по канона на старозаветния Еклисиаст, което ще рече, че дошло е време да си припомним за пагубната суета на суетите, или казано по днешному – как властта използвана единствено за набавяне на облаги в живота неминуемо води до библейското: “Време да се родиш, и време да умреш; време да садиш, и време да скубеш насаденото...”  

Време е за събрание... Велико народно събрание... За писането на нова “дебела книга” с нови скрижали за конституционно повеление в търсене отговорите на исконни въпроси – възможна ли е нация без суверенитет; в какво вярваме; кого и как даряваме с доверие да ни води и докога; как гласуваме и кой брои гласовете; кой-кой ще е и защо; по божията воля ли ще се множим чрез любовта между мъжа и жената; как да устроим дома си и кого гостоприемстваме; устройствените норми на битието ни; колко е поносимата разлика между немотия и богатство; що ще е престъпление и наказание; кой-кого ще пази и от какво; на какво учим децата и как да почитаме старците; наследници на каква историческа памет сме; как да се опазим от враговете и какво ги чака предателите; живеем ли по законите на природата и красотата на изкуствата...

Време е...
На площадите е ХХI-вият век – началото на новият милениум – понятие което освен “хилядолетие” би могло да означава и “златен век”... На площадите излезе бъдещето – младите хора на които, ние - грешното поколение обезсмислихме живота с тридесетгодишната си препирня “кой да кара влака”. Но хората на бъдещето напълниха агората между триъгълника на провалената власт с прокламацията, че не искат “живот като в чакалня” ако ще и в европейска, но явно треторазрядна гара, на която дори “Ориент Експресът” вече не спира. Не искат управници, за които кесаревото е винаги кесарово и то от оглозганото общо благо. Не искат свалили превръзката на Темида правозащитници, за които правдата е многолика... Просто искат – да бъдат себе си... Не като нас преходниците, които освен безвъзратно своето, похабяваме и тяхното бъдеще...



Време е... тази млада и все още непокварена, спонтанна, жизнена енергия да седне и да напише своето конституционно петокнижие – своята “дебела книга”. Още от утре да отпочват черновата на своето бъдеще – поне докато все още ги има за съвет читавите теоретици на конституционализма, които откровенно да избегнат грешките си от края на миналия век, подведени от псевдоустойчивастта на един престарял от порочност свят и обявяването на края на историята от тогавашните глобални властелини.

Време е... За събрание Велико и Народно...
Което да саморазпусне първо себе си като такова. Защото само за няма и тридесетина години безцеремонно унищожихме всичко велико от завещаното ни историческо и културно наследство... И стигнахме до отчайващата перспектива да изчезнем и като народ...
Предишното Велико Народно Събрание обеща поетичното: “да превърне дворците в детски ясли”... И какво – съградихме още... дворци и то в стила на мутробарока... 

Сега спасението е – да започнем да градим счупената държава наново, от темелите. Но този път да не зазиждаме сянката на поредното измамено поколение, а собствената си греховност пред отците и децата ни...

Задължава ни агората изпълнена с младите майки с детските колички, с едничката надежда – да доживеят най-после превръщането на дворците в детски ясли...

*Статията е от фейсбук страницата на автора, публикуваме я с неговото съгласие. 

Още по темата:

Желанието да живее в изобилие отклони човечеството от правилния път Светът в теб

Желанието да живее в изобилие отклони човечеството от правилния път

Ерих Фром още преди 62 години описва проблемите на днешното общество

Мислете за болестта като за енергийно разстройство - техническа неизправност Светът в теб

Мислете за болестта като за енергийно разстройство - техническа неизправност

Каролайн Мис: Говоренето не лекува, лекува действието. Не забравяйте, че вашата биография става ваша биология

Ичи-го Ичи-е: изкуството да живееш всеки момент Светът в теб

Ичи-го Ичи-е: изкуството да живееш всеки момент

Не отлагайте щастието си. Въпреки че имаме много възможности през целия си живот, няма две еднакви.

Страданията ни в стремежа да уловим неуловимото са излишни Светът в теб

Страданията ни в стремежа да уловим неуловимото са излишни

С. Ринпоче: Научете се да мислите за смъртта в щастливите си моменти

Как да създадем желания от нас свят в 7 стъпки Светът в теб

Как да създадем желания от нас свят в 7 стъпки

Наричат намерението дремещ потенциал, който може да се превърне в нашето най-ефективно оръжие

Харесвам мъже, които използват силата си дискретно Светът в теб

Харесвам мъже, които използват силата си дискретно

Елена Феранте за любовта, за болката от творческото писане и за жената в новия пандемичен свят

12 предупредителни знака, че пред вас е зъл човек Светът в теб

12 предупредителни знака, че пред вас е зъл човек

Такива хора никога не съжаляват, че са причинили болка, страданието на околните им доставя радост

Хората си мислят, че мислят, но обикновено се заблуждават Светът в теб

Хората си мислят, че мислят, но обикновено се заблуждават

Дж. Питърсън: Подредете своя дом и направете света по-добър. Започнете от себе си.

Хората са духовно слепи за същността на кражбата Светът в теб

Хората са духовно слепи за същността на кражбата

Никога не биха влезли в дома на човек с взлом, но нямат угризения да вземат от дарени пари, от офиса или от държавата

Как да си върнем зрението за духовните знаци и поличби Светът в теб

Как да си върнем зрението за духовните знаци и поличби

Наблюдавайте и откривайте необичайните предмети и събития, не си ги обяснявайте логически

Евритмията – изкуство от Духа, чрез което говорът оживява Светът в теб

Евритмията – изкуство от Духа, чрез което говорът оживява

Тя отразява сложната връзка между душа и тяло, между видимото и невидимото

Духът не трябва да се колебае като тревичка при всяко подухване на вятъра Светът в теб

Духът не трябва да се колебае като тревичка при всяко подухване на вятъра

На човека е дадена Безпределността като цел на устремеността и контейнер на всичките му стремежи

Любовната революция Светът в теб

Любовната революция

Радикалната промяна, която желаем за децата си, е възможна и реална, но трябва да я започнем от себе си