Илюстрация: Wikimedia.org
Конфуций или Кун Дзъ (28 септември 551 г. пр.н.е - 479 г. пр.н.е.) е китайски мислител и философ. Мъдростта на конфуцианството е повлияло силну върху мирогледа на стотици поколения жители в Китай, Япония, Корея и Виетнам. Днес конфуцианството се завръща в модерния свят все по-осезаемо и печели нови и нови привърженици от всички възрасти, социални статуси и континенти.
Конфуций е измежду най-влиятелните личности в китайската и световната история и религия. Приживе е наричан „учител на 10 000 поколения“. Живял е почти по едно и също време с Лао Дзъ и е бил негов ученик. Нека си спомним за този древен Учител с три от неговите притчи от сборника "Добрият път", в превод на Фред Люпке.
Ловецът на птици
Учителят Кунг наблюдаваше един ловец на птици, в чиято мрежа попадаха само млади птички. Той го попита:
— Защо хващате само млади?
Ловецът отговори:
— Старите са внимателни и затова са трудно уловими. Младите са още гладни за храна и лесно се хващат. Ако младите следваха старите, те също нямаше да бъдат улавяни, а ако старите следваха младите, и те щяха да бъдат лесна плячка.
Учителят Кунг се обърна към учениците си:
— Който се вслушва в предупрежденията на опитния, той избягва щетите. Който смята насладата от примамливи ястия за по-важна, забравя опасността и бива наказван за това. Следователно, всеки сам е отговорен за своето щастие или нещастие. Затова Благородният е предпазлив в решенията си и в избора на личностите, които взема за пример. Опитът на старите е първото стъпало към поддържането на живота. Лекомислието носи на младите само опасности. XV, 7
За отмората
Тзе-кунг наблюдаваше тържеството в чест на реколтата. Учителят Кунг го попита:
— Защо не се радваш като другите?
Ученикът отвърна:
— Хората се държат, сякаш са полудели. Не виждам повод да се радвам до такава степен.
Учителят бе учуден. Той рече:
— Това, че след повече от сто морни дни трябва да настъпи един ден на радост, на ядене и пиене на воля — това ли не разбираш? Да опъваш постоянно лъка, без да го отпуснеш — това дори и най-мъдрите крале на Вен и Ву не биха допуснали. Напрягане без отмора — това те въобще не биха искали! Напрежение в съчетание с почивка — това е правилният, добрият път. XVIII, 3
Целта
Веднъж князете на Чу, Лу и Ше се отправиха заедно към Учителя Кунг, за да чуят от него как биха могли да бъдат приведени в съответствие въпросите на държавното ръководство и изискванията на морала. По пътя те обсъждаха помежду си този труден проблем, навлязоха в спор, но в крайна сметка все пак изведоха някои похвални принципи. След като пристигнаха при Учителя Кунг, те го запознаха със своя проблем. Учителят ги изслуша, но упорито мълчеше. Тогава князете недоволно казаха:
— Най-после стигнахме целта на нашето трудно пътуване, но пак не узнаваме нищо. Нима напразно сме изминали пътя към човека, когото смятат за мъдър?
Учителят отвърна:
— Пътят бе целта. XVII, 4
