Трите вълни доброволци на Земята се чувстват объркани

На първата вълна от тези души, които в момента са в късните си 40 до ранните си 60 години, им е било най-трудно да се адаптират. Те не харесват насилието и грозотата, които откриват в този свят и искат да се завърнат „у дома“, макар че нямат представа съзнателно къде би могло да е това. 

Емоциите ги разстройват и дори парализират, особено силните като гнева и омразата. Те не могат да търпят да бъдат край хора, които ги проявяват. Подобни емоции оказват драматично въздействие върху тях – сякаш са им чужди. Свикнали са с мира и любовта, тъй като именно това са състоянията, в които те са пребивавали там, откъдето са дошли. Макар и да изглежда, че тези хора имат хубав живот, любящо семейство и добра работа, много от тях се опитват да се самоубият. Изглежда, че няма логическа причина, но те въпреки това се чувстват изключително нещастни и не искат да са тук.

Втората вълна в момента са в своите късни 20 и 30 години. Те вървят през живота с доста по-голяма лекота. Като цяло са фокусирани върху това да помагат на другите, да не създават карма и по възможност да остават незабелязани.

Толкова много от тях си стоят вкъщи уединени, за да избегнат да се смесват с другите; дори работят от домовете си. По този начин те осуетяват целта си. 

Много от представителите на първата и втората вълна не искат да имат деца. Подсъзнателно те осъзнават, че децата създават карма и не искат да имат нищо, което да ги върже тук. Искат просто да си свършат работата и да се махнат оттук. Много от тях не се женят, освен ако нямат достатъчно късмет да намерят някой друг от собствения си вид.

Третата вълна са новите деца, много от които в момента са в пубертета. Те са дошли в нашия свят с цялото необходимо знание на несъзнателно ниво. В момента се изменя ДНК на всички по Земята и се променя, за да може да се адаптира към новите вибрации и честоти. Но ДНК на новите деца вече е изменена и те са подготвени да продължат с малко или без никакви проблеми. Разбира се, много от тези деца биват неразбрани от училищата и за съжаление са третирани с лекарства. 

Според един скорошен медицински доклад на 100 милиона деца погрешно им е била поставена диагноза СДВХ  (Синдром на дефицит на вниманието и хиперактивност) и са им били предписани „Риталин“ и други лекарства. На тези деца им няма нищо. Те просто са по-напреднали и действат на различна честота. Тъй като са толкова интелигентни, те лесно се отегчават в училище. Казвали са ми, че те се нуждаят от предизвикателства, за да се поддържа интересът им. Тази група е била наречена „надеждата на света“. Някои от тези деца са само на девет или десет години, а вече са завършили колеж. Те създават организации и, удивително, това са организации за подпомагането на децата на света!

Веднъж „ги“ попитах защо на първата вълна й е било най-трудно. Те казаха, че някои е трябвало да бъдат пионерите, прокарващите пътеката, тези, които да покажат пътя. Те са прокарали пътя, който е щял да улесни останалите да ги последват.