Хората си мислят, че мислят, но обикновено се заблуждават
Дж. Питърсън: Подредете своя дом и направете света по-добър. Започнете от себе си.

Снимка: Марио Пуршич, Unsplash
Книгата е „12 правила за живота. Противоотрова срещу хаоса". На българския пазар е благодарение на издателство „Гнездото". Джордан Питърсън е клиничен психолог, преподавател в Университета в Торонто. Докато преподава в Харвардския университет, е номиниран за престижната награда Levinson Teaching Prize. Лекциите му по митология и психология, базирани върху книгата му „Maps of Meaning”, са превърнати в популярна телевизионна поредица. Предлагаме ви няколко от неговите постулати от „12 правила за живота":
- Ако извадиш късмета да се провалиш и да опиташ нещо ново, тогава се придвижваш напред. Ако не се получи, просто опитваш с друго. В най-благоприятния случай ще е достатъчно да направиш само една малка промяна. Следователно най-разумният подход е да започнеш с малки промени и да видиш какъв ще е резултатът. Понякога обаче цялата система от ценности е грешна и тогава корабът трябва да се напусне. Играта трябва да се промени. Това е революция – с целия хаос и ужас, който съпътства всяка революция. Със сигурност няма да е лесно, но е необходимо.
- Ние правим лоша услуга на децата си, като не използваме всички налични средства, в това число и отрицателните емоции, за да им помагаме да придобиват познание. Запомнете обаче, че когато използвате отрицателните емоции за тази цел, трябва да го правите по най-щадящия начин.
- Понякога, за да разбереш едно-единствено нещо, трябва да промениш цялата си система от разбирания.
- Представи си, че си нещастен. Не получаваш това, от което се нуждаеш. Причината, колкото и смахнато да звучи, може да е в това, което искаш. Ти си заслепен от него. Вероятно това, от което се нуждаеш наистина, е точно пред очите ти, но не можеш да го видиш заради нещо друго, към което в този момент се стремиш. Така стигаме до нещо много важно: цената, която трябва да се плати, преди всеки от нас да получи това, което иска (или по-скоро това, от което се нуждае).
- Подредете своя дом и направете света по-добър. Започнете от себе си.
- Насилието се случва естествено. То е лесна работа. Мирът е труден: той се учи, втълпява, печели. (Хората често задават грешно някои елементарни психологически въпроси. Защо хората вземат наркотици? Това не е загадка. Загадка е защо не ги вземат непрекъснато. Защо хората страдат от тревожност? И това не е загадка. Истинският въпрос е: Как изобщо могат да бъдат спокойни? Ние сме уязвими и смъртни, има хиляди неща, които могат да се объркат по хиляди начини, и би било нормално във всеки един момент да треперим от ужас. Но не го правим. Същото може да се каже и за депресията, мързела и престъпността.)
- Пораснете, научете се да носите отговорност и живейте достоен живот.
- Хората си мислят, че мислят – но обикновено се заблуждават. Това, което смятат за мислене, в повечето случаи е самокритикуване. Истинското мислене е рядкост – също като истинското слушане. Да мислиш, значи да слушаш самия себе си. Това е изключително трудно. За да мислиш, трябва да бъдеш двама души едновременно. След това трябва да позволиш на тези двама души да бъдат на различно мнение.
- Конфликтите не бива да те плашат. Те изискват да умееш да преговаряш и да правиш компромиси. Ето защо трябва да се научиш да даваш и да вземаш, да променяш нагласата си и да коригираш мислите си, дори представите си за света.
- Ти можеш да четеш. Нещо повече, имаш време да четеш. Изкачил си се високо, почти до небето. За това да стигнеш дотук са допринесли неизброимите поколения преди теб. Би било чудесно да покажеш благодарност. Ако настояваш, че светът трябва да се съобрази с твоето мнение, и си решил да го отстояваш, дано да имаш сериозни причини за това. И дано да си ги обмислил особено внимателно. В противен случай се приготви за твърдо приземяване. Длъжен си да правиш като другите, освен ако нямаш много сериозна причина за обратното. Ако вървиш в утъпкания коловоз, поне знаеш, че хората отдавна се движат по него. Извън коловоза много често означава встрани от утъпкания път. А в пустинята, която се простира встрани от утъпкания път, живеят разбойници и чудовища. Това е гласът на мъдростта.
Още по темата:

Бъди ексцентрична сега. Не чакай старостта, за да облечеш огнено-червено
45 житейски урока от Реджина Брет към жените

Как се прави флакон за хапчета за една нощ
Болен от Паркинсон спортист: „Хората трябва да видят и положителната страна на социалните медии"

Как да извадим сенчестото си аз на светло
За да интегрираме нашата сянка трябва да позволим на тъмнината да бъде част от нас, без желанието да я надскочим

Езотеричният смисъл на февруари: очистване
Време е за инвентаризация на чувствата, както и на отношенията ни с хората около нас

Притча за двамата монаси и реката
Кой е по-мъдър - който спазва обета или който изпълнява човешкия си дълг

Последният скат на д-р Скатов
Мечтите нямат цена и всеки, който успее да ги изпълнява, се чувства окрилен. Едва тогава може да е истински полезен на останалите.

Освободи се от нереалистичните стремежи и приеми, че да си жив, понякога означава да губиш
Съвети на Сюзан Дейвид за емоционалната пластичност

Нормално ли е да си неомъжена?
Трябва да спрем да заклеймяваме необвързаните. Ражда се и нов термин - „сингълизъм".

Никога няма да имаш проблеми, ако казваш поне веднъж на ден „Обичам те"
Писмото на Роналд Рейгън до сина му Майк от 1971 година

За всичко си има причина и в крайна сметка нещата се случват за добро
Ник Вуйчич: Изборът е да поемеш надолу, към отчаянието или да тръгнеш нагоре, по хълма на надеждата

Няма връх, който да стои по-високо от Живота!
Как хората коментираха алпинистките победи и трагедии под К2 през уикенда

Добрата майка ли съм или идеалната майка?
Спокойно, Вие сте и двете в рамките на едно денонощие

Стига с това „Излез от зоната си на комфорт"
Едно ненаучно понятие сее вина и вгорчава живота ни