Стига с това „Излез от зоната си на комфорт"
Едно ненаучно понятие сее вина и вгорчава живота ни

Не се смейте, редовно се сблъсквам с този проблем чрез моите клиенти. Няколко думи им вгорчават живота по-лошо от безжалостната инфлация. Но има и по-лоши случаи. Когато започват да тормозят с неизменната „зона на комфорта" хора, които са в центъра на сериозен проблем. Например съпругата на алкохолик или майката на наркоман - казват им, че те живеят с тези хора, защото това е тяхната зона на комфорт.(Алкохоликът и наркоманът са зона на комфорт? Вие сериозно ли?)
Цялата тази истерия около зоната на комфорт вгорчава живота на хората и хайде най-сетне да разберем що за чудо е това понятие.
Откъде тръгна „зоната на комфорт"
Дали е така или не е така - това в случая не е важно. Обърнете внимание, че става дума за гледната точка на мениджър, който възприема подчинените си като ресурс, с помощта на който той ще спечели повече пари. Или пък няма да спечели, ако хората са в зоната си на комфорт. Става дума за конкретна ситуация, конкретно обстоятелство и конкретна гледна точка.
Тук изобщо не става дума за всички хора по земята. Как това понятие изскочи от контекста си и заля планетата, всички курсове за духовно израстване и психотерапевтични кабинети? Защо човек трябва да излезе от зоната си на комфорт на всяка цена? Защо всички му внушават, че там трябва да се чувства зле, и защо ако му е зле там - това е зона на комфорт?

Зона на най-близкото развитие
В зоната на най-близкото развитие обучението е леко и просто, прогресът - очевиден, неуспехите - сравнително незначителни. Резултатът е, че човекът се обучава и му стават подвластни все нови и нови операции, действия и умения.
Защо зоната на най-близкото развитие е по-добра от зоната на комфорта
Заучена безпомощност
Заучената безпомощност е състояние, доказано от Мартин Селигман през 1967-а. Случва се с личности, които са били подложени на неконтролируем стрес и като резултат на това - престават да се борят. Те не предприемат никакви действия да излязат от ситуация или обстоятелство дори тогава, когато измъкването е възможно. Как да се справат тези хора със заучената безпомощност? Като се търсят възможности да се възвърне субективното усещане за контрол на ситуацията. Не е леко, но е възможно. Но не и ако им се набива канчето непрекъснато, че те трябва да излязат от зоната си на комфорт и тяхната зона на комфорт е дискомфортът, и те сами са си виновни, че не се справят. Това насажда допълнително чувство на вина.
Още по темата:

Какво бихте казали на по-младото си аз?
Писменото послание до ваша друга версия е чудесна терапия за психиката и душата

Жените са загубили връзка с дивото в себе си
Те следват мъжките правила, вместо да чувстват, докосват, танцуват, обичат, свързват, създават...

7 съвета за справяне с разочарованието
Отнасяте се към себе си като към машина и забравяте, че вниманието, грижата и самоизключването също са важни

В огледалото не виждах никого
Изповед за пропадането и изцелението на една жена с инсулинова чувствителност

Освобождаване от „майчината вина“
Позволете на децата си да се запознаят с това, което всъщност сте

Каквото правиш на другите, го правиш и на себе си
Е. Толе за колективното болково тяло и защо някои държави са по-войнствени от други

Изкуственият интелект и „Похитителите на изчезналия кивот“
Футуролог вещае края на човечеството, ако не дойде осъзнаването

Ако жените управляваха света, нямаше да водим войни, а само усилени преговори
15 известни мъже за жените

Бъди ексцентрична сега. Не чакай старостта, за да облечеш огнено-червено
45 житейски урока от Реджина Брет към жените

Бъди истинска жена
Приеми силата на рода, стани и Пепеляшка и Кралица, тогава ще срещнеш Него

В момента се намираш точно там, където трябва да си
„Проницателни" цитати от Анди Андрюс

Върнете болката, която сте взели от родителите си
К. Типинг: Не лишавайте предците си от възможността да извървят своя кармичен път

Тънката граница между комплимент и ласкателство
Научете се да ги разпознавате по интонацията на гласа и по езика на тялото

Какво е всъщност провалът
Психологът Михаил Лабковски за това как се съсипваме като правим неща, които не искаме