Стар монах и млад послушник вървели по пътя. Приближили се към реката, била буйна река с бързо течение. Докато се готвели да преминат на другия бряг, близо до тях се спряла красива млада жена, която се взирала в бързотечните води със съжаление и страх. Тя помолила за помощ монасите, тъй като се страхувала да не я завлече буйният поток.
Монасите се спогледали - те били дали обет да не се докосват до жена докато са живи. Възрастният монах без да каже нито дума, качил жената на раменете си и тръгнал да преминава през реката. Оставил я на другия бряг и продължил пътя си преспокойно. Младият послушник не повярвал на очите си. Онемял от изумление. Как така другарят му нарушил обета? Какво ще стане сега? Като се окопитил, преминал и той през реката и догонил спътника си.
Няколко часа мълчали и вървели. На младия послушник отвътре всичко му кипяло, вдигнал кръвно от гняв и накрая не се сдържал. Направо се развикал:
- Как можа! Какво направи ти? Нали сме монаси, дали сме обет да не докосваме жена докато сме живи? А ти дори я пренесе на раменете си през реката...
Старият монах отговорил:
- Аз пуснах онази жена още преди часове, в момента, в който излязохме от реката. Защо ти придължаваш да я носиш?