Моята лична еволюция е еволюцията на планетата, хората, вселената...

Здравей, сестро. 

Когато ме гледаш и виждаш дълбокото спокойствие и увереност в собствения ми път, бъди сигурна, че в този момент ти виждаш самата себе си. Толкова ми е радостно, че моето огледало отразява качествата, които са ти дадени по право с раждането ти. 

Великата красота. 

Просто кажи: “Позволявам си да живея. Позволявам си да се обичам.” Всяка жертва, всяко скърцане със зъби и всяко затягане на колана - всичко това е само оправдание, за да продължиш да живееш в нелюбов към себе си. Уви, съществува такъв навик. 

Робуването на социалните клишета - това не е просто пустотата - това е фалшиво копие на реалността. 

Силикон, вместо мляко. 

Дали гърдите на гръцките богини са подлагани на корекции? Изглеждат почти еднакво. Но майчината гръд е създадена, за да дарява любов. А не, за да събира погледите на самците, загубили обонянието си. И кърмещата с любов, и тази със силиконовите импланти - и двете жени живеят в нас. 

Всяка жена на планетата е прототип на великата Майка Земя. Ние сме различни. Но нашата природа е любов. Даваща и даряваща живот. Ние сме началото и краят. Ние сме един скачен съд. И ако това възсъединяване се случи, настъпва хармонията. 

Всяка жена на планетата може да процъфтява. Ние сме като очертанията на едно цяло. Уникални. Движени сме от нашите тела, от искрата на божествената светлина, която е пламъкът на женското начало. 

Борбата между доброто и злото вече не е актуална. 

Сега има женски пламък и мъжки пламък. Сега светът, който съществуваше, основавайки се на съпротивлението на полярностите, променя честотата на вечния двигател. Този вечен двигател е танц, който се опитва да се слее със себе си в единен поток.

Харесвам смелостта. Това е привкусът на победата, леко подкопавана от червеите на съмнението. И ако тези червеи победят, те в крайна сметка ще изядат и нас самите, отправяйки ни към новото раждане. Но докато сме живи те са тези, които ни помагат да се развиваме. 

Просто си позволи да повярваш в себе си. Подкрепяй се, преобразявай се, обърни внимание на всичко, което ти пречи да се обичаш. Всичко, което можем, е да се намираме в любов. Това е единственният път. Няма други пътища. Другите пътища са в линейния ум, където има начало и край. В любовта няма начало и край, тя не се дели. Всичко е любов. Обичаме както можем. И в нашите воля и възможности е, да почувстваме нейната безпределност.  Това желание води след себе си последствията на стихията. От нейното цунами падат диги и укрепления. Водата се стреми към възсъединяване. Огънят се стреми към пожар. И не е важно вече какво гори. Даже блатата пресъхват и оголват своя потенциал. 

Да си жена е даршан. Земята ти го е поднесла, когато си навлизала в нейната плътност. Тя те обича в абсолют и се радва, когато ние, босоногите, идваме при нея като реализирали се жени. Отдадени на стремежа към Слънцето, предаваме и сеем това, което носи сладки плодове. Пътят към любовта е “ва банк”.  Игра, в която ти си в точка нула. В центъра на Вселената.

С любов: