Снимка: Автора
Четвъртък, 8-и април.
Пореден ден, в който Ковидната сянка е надвиснала над и без друго депресирана София.
Туко-що съм изнесла лекция на една от сестрите в спешното, как съвременната младеж е безнадежден случай, как няма надежда за България и най-вече, как няма такъв народ.
Докато все още задъхана от монолога се опитвам да поема въздух, звъни телефонът ми, непознат номер. Вдигам. От другата страна чувам глас:
- Аз съм Гео Калфов и се обаждам във връзка с кампанията Ви за събиране на чаршафи за болниците.
Естествено, че се радвам, оказа се, че има повече болници, отколкото дарители, но това, което ме остави без думи в този дарител, бяха следващите му думи:
- Аз съм ученик в 9-и клас на Първа частна математическа гимназия, имам стипендия за успехи в състезанията по математика, астрономия и физика и искам да даря три комплекта спално бельо, които съм купил с тези пари.
Така си и останах, онемяла, взираща се в екрана на телефона, сякаш съдбата ми изпращаше знак:"Не всичко е загубено!"
Как да няма надежда?
Как да няма светлина?
Това 16-годишно момче, което със сигурност може да похарчи тези пари за далеч по-тинейджърски неща е избрало да се включи в обществена кампания, защото както той самият каза: "В трудните за страната ни времена и нуждата на болниците ни от помощ, реших с част от стипендията си да се включа през платформата за доброволчество Тime Heroes в инициативата за дарение на спални комплекти за различни болници. Щастлив съм, че ще помогна на хора в нужда."
Вярвайте ми, плаках вечерта! Гео ми върна надеждата, че не оставяме след нас едно егоцентрично поколение, което се занимава с отнесени идеали и отвлечени каузи просто, защото трябва да се говори нещо. Гео ми показа с един толкова малък, но толкова важен жест, че има деца, които ще ни поведат напред. Научих от това прекрасно 16-годишно момче, че не трябва да губим вяра и надежда. И искам да ви покажа, че щастието идва от подадената ръка към другия.
БЛАГОДАРЯ ТИ, ГЕО! БЛАГОДАРЯ, ЧЕ ИМА ДЕЦА КАТО ТЕБ!
