Илюстрация: wikimedia.org
1. Имам ли достатъчно енергия?
Намирането на житейска цел и първите стъпки за постигането й изискват огромни емоционални инвестиции. Ако сте депресирани, изтощени или сте в състояние на бърнаут, процесът ще бъде труден или дори невъзможен, защото ви липсва мотивация. Важно е да си дадете почивка и да наберете ресурси, които да отделите на приключението - откриване на целта.
2. Къде поставям моите нужди в списъка ми с приоритети?
Причината, поради която много от нас не успяват да си поставят житейски цели дори в зряла възраст, може да се дължи на това, че цялото ни време и други ресурси са заети от нуждите на другите. Деца, родители, съпрузи, ученици, колеги и шефове - всички през цялото време очакват нещо от нас и тази тежест от носенето на отговорност за другите просто не ни оставя възможност да се вслушваме и да си спомним кои сме всъщност. Въпросът за поставянето на целите изисква да станем номер едно за себе си.
3. Кое ме радва и с него забравям за всичко?
Всички сме имали преживявания, свързани с нещо, което толкова ни е пристрастило, че занимавайки се с него минутите са се превръщали в часове, а часовете в - „по дяволите, забравих да обядвам“. Може би за вас това е слушане на музика или бродерия на гоблени. Не мислете само за дейностите, заради които сте готови да останете будни цяла нощ, но обърнете внимание и на когнитивните принципи, лежащи в основата на тези дейности, които ви харесват. Тъй като те могат лесно да бъдат поставени в основата на вашето целеполагане.
4. Какво харесвах като дете?
Натискът на обществото, започвайки още от детството и юношеството, неизбежно прогонва страстта от нас. Ние сме научени, че единствената причина да направим нещо е, ако по някакъв начин сме възнаградени за това, че сме го свършили. Този транзакционен характер на социалните отношения и на света като цяло неизбежно ни кара да се чувстваме изгубени, така че е полезно да се върнем психически в детството, когато всичко, което сме правили, е било искрено.
5. Какво ме ядосва най-много?
Добра мотивация за личното поставяне на цели може да бъде несъвършенството на света около вас, по-точно онези области, които емоционално ви докосват повече от другите. Може би се притеснявате от такива злободневни социални проблеми като състоянието на екологията или кризата на идеи в изкуството. Има толкова много проблеми в този свят и вие можете да внесете своя принос и да промените ситуацията - дори съвсем малко. Шансовете да намерите начини да направите това са безброй.
6. Какви жертви съм готов да направя?
Постигането на която и да е цел изисква някаква жертва и като отправна точка при намирането на житейска цел би било добре да разберете какво сте готови да жертвате. Във всички случаи пътят няма да е изцяло от приятни моменти и когато разберете какво сте готови да преодолеете, целта ще стане по-ясна. И така, въпросът е какъв вид борба или жертва сте готови да понесете? Способността да се справяме с трудностите и да преживяваме неизбежни пречки в крайна сметка определя способността ни да останем устремени в правилната посока.
7. Как да запълня вътрешната празнота?
Липсата на цел в живота се приема трудно, дори ако се чувстваме така, сякаш всичко ни е наред. В това ни помагат различни разсейващи фактори. Това са мимолетни удоволствия и дейности, които крадат времето ни и само ни отвличат от важните проблеми. Те ни създават самозаблудата за пълноценен живот, но не допринасят за нашата самореализация. Пазаруване, телевизия, храна, алкохол, нощен живот - всичко това до известна степен е предназначено временно да запълни вътрешната ни празнота от липсата на житейски цели. Трябва да се отървете от тези фактори, за да освободите място в живота си за нещо наистина важно.
