Снимка: Розмари Де Мео
Бера си аз тази сутрин реколтата и си я слагам в кошницата.
И си мисля, колко много приятели имам, които и тази година ще отидат я в Бали, я в Индия, я някъде другаде, за да търсят покой. И никакъв ковид няма да ги стресне!
И ми се иска да мога да сторя онази голяма магия, че да може всеки от тях, поне седмица да може да се събува бос, да заравя пръсти в пръстта, да плеви по малко, да стане вир вода, след това да се изкъпе с маркуча на двора, да се тръшне на тревата, пък накрая да откъсне един домат, пък да отхапе от домата и да му потече по брадичката. Пък към седем и половина да чуе хлопките на овцете, дето се прибират.
Ама пусто не мога да я сторя тая магия!
И си викам, Розмари, нали се разбрахме, че с магия зорлем не се оправя света!
За туй ще си запазя и магията, и доматите и босилека, и маркуча и тревата, с плевелите барабар.
И ще ви пратя само снимката. Може и да не съм издържала съвсем и в снимката да съм сложила нещичко... Ама съм му заръчала да влезе само там, дето е повикано.
Изпращам ви кошница радост в покой!
И кратко напомняне - животът е точно такъв, какъвто си го отгледаш!
Поздрави на Бали!
