Снимка: Кели Сикема, Unsplash
Воденето всеки ден на дневник с благодарности е отдавна познато като метод за автопсихотерапия и духовно израстване. Много хора го използват като записват на хартия нещата, за които са благодарни. Тези, които го практикуват редовно, се чувстват по-малко стресирани, по-позитивни и по-безкористни, след като споделят мислите си с „милото дневниче". Теолозите пък напомнят, че „Благодаря!" е най-кратката и най-силната молитва с неизменно благотворно влияние. Но в дневника с благодарности нещо липсва...
Във всеки дневник на благодарностите са вписани акцентите от битието - страхотна храна, комплимент от приятел, красив залез, стресиращите неща почти не се споменават. Е, според д-р Уенди Сузуки, изследовател на пластичността на мозъка и професор по невронни науки в Нюйоркския университет, има основателна причина да балансирате дневника си и с неуспехите.
Ето какво препоръчва Сузуки, за да промените вашата духовна практика на благодарност в името на психичното здраве и облекчаването на стреса.
Защо трябва да включите „негативни“ преживявания в дневника си с благодарности
Предстоящата книга на Сузуки, „Доброто безпокойство: овладяване на силата на най-неразбраната емоция“, е свързана с това как стресорите и неуспехите могат да бъдат използвани като положителни, придвижвайки ни напред към повече самосъзнание и успех.
Емоциите, които често възприемаме като негативни - страх, притеснение, тревога, гняв - в края на краищата ни носят уроци, през които трябва да минем. Ако се научите да ги разпознавате като поучителни чувства, а не само като неща, които трябва да бъдат заметени под килима, можете да научите много за себе си.
„На какво ме учи страхът за това, което ценя? Какво ми казват за живота ми притеснението и тревогата? Какво върви добре и какво не ми е наред, каква е мечтата ми? Ако подхождаме към тези емоции като защитни и информативни, има много различни начини за справяне с тях “, казва авторката пред mbg.
Изразяването на благодарност за тези емоции е един от начините да преформулирате своята гледна точка за тях. Сузуки, която води всеки ден дневник на благодарностите, обяснява, че сега вече включва в списъка както успехи, така и неуспехи. Това променило нейната гледна точка за страха и тревогата от „онова нещо, което никога не съм искала да имам, към това, от което съм имала нужда“.
Нов поглед върху стреса
Тази практика е важен момент: стресът не е лош. Еволюционно казано, той съществува, за да ни помогне да се подготвим за справяне с предизвикателствата, а изследователите продължават да откриват, че е здравословен и предпазващ в малки дози.
„Стресът не е котва. Това е вятърът в нашите платна - казва Сузуки. - Помага ни да държим посоката напред, държи ни мотивирани. Справяла съм се най-добре в работата си, когато съм изпитвала лек страх от събитията и обстановката".
Стресът е опасен, когато започне да се натрупва. Продължителният стрес поддържа симпатиковата нервна система в състояние на повишена тревога. Когато се активира, тази система увеличава сърдечната честота, свива кръвоносните съдове и повишава кръвното налягане.
Прочети повече как да се опазиш от професионално прегаряне в този брой
Но в свят, изпълнен със стресиращи заглавия, постоянни трагични събития и дълги списъци със задачи, е съвсем естествено да се чувствате често на ръба. Ето защо една добра рутина за управление на стреса е толкова важна. Практики като писането на дневник с благодарности (за позитивните неща в живота и за негативните) могат да помогнат за успокояване на реакцията на стрес, наред с други дихателни практики, медитация и осъзнатост.
