Снимка: Крис Ливерани, Unsplash
В забързаното и тревожно време, с надвисналата всекидневна заплаха от болести и смърт, с безпокойството от това дали ще изкараме прехраната за семейството си за утрешния ден и дали ще оцелеем, понякога забравяме за най-простите духовни аксиоми, които движат света на невидимото, но които определят фундамента на нашето битие. Предлагаме ви няколко мисли от свещеници, посветили се в земните си животи на служение на Бога и ближния.
- Любовта е основата на нашето съществуване. Бог е любов и всичко на този свят жадува за любов. Бог е създал всичко по Свой образ и подобие, по Свой образец, образец на Троичните отношения. Ние сме създадени като хора, за да участваме в радостта на отношенията си в Бог и с Бог. За да изпитваме любов. За да бъдем заедно. Затова и се казва: Раят – това е общение с всички, а адът – невъзможността повече да обичаш.
- Мързелив младеж – беден старец.
Св. Паисий Светогорец
- Дай ми вечност, съответна на това, как аз прекарах своя ден.
- Мой дълг е да спася всеки човек, да спася целия свят. Да отдам сърцето си на Христа, а живота – на ближния!
Неврокопски Митрополит Натанаил
- Който носи в себе си поне малко благодат, знае, че Бог управлява всичко, което е в света и поради това винаги бива спокоен.
Св. Силуан Атонски
- Който е строг към ближния, не напредва духовно.
Отечески съвет
- Ако децата са добри, то обикновено и родителите не са лоши.
- Отлагането води до забравяне.
- Най-лошият грешник е този, който не е свикнал да благодари.
- Отношенията ни с другите показват отношението ни с Бога.
Светогорски слова
- В Рая няма енории. Всички са на едно място.
- Причина за унинието е твоят огромен егоизъм.
Св. Порфирий Кавсокаливит
- Доколкото човек обича Бога, дотолкова има любов и към хората.
Старецът Амфилохий Макрис
- Човекът, който крещи, няма сила.
Старецът Амфилохий Макрис
- Ако не можеш да извлечеш духовна полза от мълчанието на един свят човек, то и от думите му няма да извлечеш такава.
- Кое показва, че действията ни са неправилни? – Раздразнението.
Монах Симеон Атонски
- Обикновено имената на децата издават властността на майка им. Никой мъж няма да избере странно име на детето си.
- Каквито са ти желанията, такова ти е и лицето.
- Духовната зрялост – това е разбиране за това, колко много неща в света не се нуждаят от моя коментар.
- Удивляваш се как бързо ти е минал денят, а после разбираш, че това не било денят, а животът.
- Имаш смирение, имаш всичко, нямаш смирение, нямаш нищо.
Св. Севастиан Карагандински
- Не обстоятелствата те убиват, а мислите ти.
Монах Симеон Светогорец
- Едно време хората малко знаеха, но много разбираха, след това хората започнаха повече да знаят и по-малко да разбират, сега хората изключително много знаят и съвсем нищо не разбират.
Архим. Йоан Крестянкин
- " - Отче, имам големи проблеми с детето ми, ама големи проблеми. Какво да правя?
Св. Порфирий Кавсокаливит
- Човек може да разбере себе си само чрез другия.
Митр. Павел Сисанийски
- Само децата дават да се почувства неповторимото усещане, че нечий живот може да бъде по-ценен от собствения.
- Помни, радост моя, че човек с благодарно сърце никога не се нуждае от нищо.
Свещ. Николай Гурянов
- Знаете ли къде звучат най-нежните и хубави думи? На гробището. Но защо да ги кажем там? Защо да загубим времето, което ни е дадено? Човекът, който ни е даден?
О. Спиридон Василакос
- Когато даваш милостиня, ти умножаваш количеството добро в света. Но беднякът, на когото помагаш, получава едва една десета от твоето добро. Останалото добро ти го причиняваш на себе си.
Авва Доротей
Чрез любовта, с Божията помощ, ние можем да преодолеем неуспехите, за да може другият да даде ход на своята същност, вложил целия си нравствен и духовен потенциал, както и потенциала на своята любов. Затова всеки човек е много повече от това, което виждаме.
Любовта идва и активизира в другия неща, за които той дори не е имал и понятие, че ги има у него.
Ти се нуждаеш от другия, който би ти дал мярката. В отношенията между двама души човек постоянно се развива. И вече не може да се насити, да скучае, да превърне това съжителство в рутина. Защото всеки провокира другия да се развива. Всеки разцъфтява като цветна пъпка, след това като цвете, и това цъфтене е безкрайно.
Иеромонах Пантелеймон-Шушня
