Светът в теб17 ноември 2021

Хората в любовта са котки, кучета, канарчета или златни рибки

Анди Андрюс за четирите начина, по които изразяваме обичта си

Снимка: Луи-Филип Поатрас, Unsplash

В „Проницателят" Анди Андрюс разказва по нестандартен, но много понятен начин за четири основни начина, по които ние изразяваме обичта си и които, приложени към нас, ни карат да се чувстваме обичани. Съществуват и комбинации между четирите, както и междинни случаи, но в общи линии начините са си четири.

Първите два са: изразяване на обич чрез думи и чрез дела. Кои са другите два?

Третият начин е изразяването на обич чрез физически контакт. Типът на този контакт варира силно — от просто потупване по гърба до сериозната дълбочина на сексуалната връзка. Бързо погалване по гърба, разрошване на косата, прегръдка или целувка — всичко това са обичайните „думи“ при това „произношение“. Хората, които изразяват обичта си чрез физически контакт, се чувстват обичани само ако към тях бъде засвидетелствана обич по същия начин. Понякога дори това е единственият начин да се почувстват обичани, пише Андрюс.

В книгата си той нарича този тип обичащи - котки.

„Котките са същества на физическия контакт...Знаеш ги какви са… Не е нужно дори да ги храниш. Ако една котка е гладна, тя сама ще си намери плячка. Котките не обръщат никакво внимание на думите — няма смисъл да ги викаш или мамиш. Те така или иначе няма да се приближат, ако не искат. Котките искат да бъдат галени. Само така се чувстват обичани. А виждал ли си как самите котки изразяват обичта си? Търкат муцунките или гърбовете си в теб. Така котката казва: Пипни ме. Някои хора постъпват точно по същия начин."

Четвъртият начин е изразяване на обич чрез време, отделено специално за прекарване с любимия човек. За хората, които изразяват обичта си по този начин, няма никакво значение дали ги докосваш, дали правиш нещо за тях или дали им повтаряш непрекъснато, че ги обичаш. Единственото, което им въздейства, е това да видят и усетят, че ти си отделил специално време, което да прекараш пълноценно с тях.

„Винаги съм свързвал хората, които изразяват и приемат обич само под формата на специално отделено за другия време, с канарчетата. Канарчето казва: Просто постой с мен! То никога не забелязва кой точно го храни или му сипва вода, не се интересува от думите, които му се говорят, и със сигурност не желае да бъде докосвано. Канарчето е най-щастливо, когато някой стои при него и слуша песента му. Ако едно канарче бъде пренебрегнато, то ще умре. Не от липса на храна, а от липса на обич и внимание."

Кученцата (от първия тип) пък, според Андрюс, се чувстват обичани само когато чуват думи на одобрение и обич. „Кажи на едно кученце колко е сладко и прекрасно и ще видиш, че то не просто маха с опашка от радост, то маха с цялото си телце. А кой е най-ефективният начин да дресираш кученце? Ами като го хвалиш! Като казваш: „Добро момче!“, „Добро куче!“. Но запомни: за човек, който се чувства обичан само когато чува думи на обич, няма нищо по-страшно от това да слуша думи на неодобрение, произнесени с гневен тон. В такива случаи кученцата се свиват, сякаш някой ги напада. Така постъпват и хората, за които говорим."

А кое е животното, което се интересува от делата (втория тип)? Авторът на „Проницателят" ги нарича златни рибки. „Една златна рибка се чувства обичана само ако за нея се правят разни неща. Не можеш да докоснеш рибката. Можеш да й говориш, но аз лично не съм сигурен дали рибките изобщо чуват, така че със сигурност не се нуждаят от одобрението ти. Що се отнася до отделено време, те въобще не се интересуват от присъствието ти! Златната рибка иска просто да я храниш и да почистваш аквариума. А, и да оправяш водораслите и разните му други неща във водата."

Когато се научиш да разпознаваш различните „произношения“ на обичта, ще ти стане много по-лесно да общуваш с децата си, с приятелите, дори с колегите, казва Андрюс. Да, без значение от възрастта или типа връзка, която имаш с даден човек, трябва да помниш, че всеки — всеки жив човек — изразява обичта си по конкретен начин.

Как мислиш, ако можехме да разбираме тези начини по-добре, светът нямаше ли да бъде едно по-щастливо място?