Худ. Каспар Давид Фридрих
През целия си живот ние постоянно сме изправени пред различни варианти за вземане на решения, възможности и пътища, по които можем да поемем. Затова можем да кажем, че разликата между щастливия и нещастния живот се крие в ежедневните ни навици. Идеалният живот не е гарантиран на никого от нас, но определено можете да повлияете на неговото качество, като вземате информирани решения и избирате по-здравословни и по-полезни навици за себе си.
Кои лоши навици ни пречат да се чувстваме щастливи?
1. Игра на жертва.
Несъмнено в живота ще има моменти (и те няма да са малко), когато ще станем жертва на нечии необмислени действия. Когато обаче това се случи, имаме две възможности: да започнем да играем ролята на жертвата или да изберем другата роля - на определения да оцелее и спечели. Ако изберем първия вариант, в крайна сметка ще се слеем с тази роля, отказвайки се от силите си и ще загубим контрол върху способността си да избираме.
Избирайки пътя на жертвата, вие никога няма да се освободите от болката, оставайки нещастни през целия си живот.
2. Отказ да покорите вътрешния си критик.
Във всеки от нас тихо шепти откакто се помним гласецът на вътрешения критик. Или даже е по-точно да кажем критикар, защото често действията на този гласец не са твръде доброжелателни. Уж с най-добри намерения ни съветва, уж за да ни превърне в най-добрите версии на нас самите, но си дудне по един особено досаден начин. Ако не бъде контролиран, този вътрешен критик може да загуби връзка с реалността и да се превърне в най-големия ни враг.
3. Перфекционизъм.
Съвършенството не съществува. Няма нищо лошо в това да имате високи очаквания към себе си или да искате по-добър живот. Но ако се стремите към съвършенство, винаги ще искате повече, като не можете да постигнете заветния идеал.
4. Да угаждам на другите.
Ако сте посветили живота си на това да угаждате на другите, ще загубите два пъти. Първо, защото не можете да угодите на всички наведнъж. Второ, защото никога няма да успеете да съгласувате нуждите си с тези на другите - напълно. Освен това с времето ще спрете да привличате вниманието към себе си и ще превърнете живота си в пълен хаос, ангажирайки се в постоянно търсене на признание и приемане. И този път няма да доведе до щастие.
5. Страх от промяна.
Промяната винаги е свързана с дискомфорт. Но е необходима промяна. Можем или да си възвърнем комфорта, като се върнем в познатата ни среда (тази, която вече не ни носи радост или удовлетворение), или да излезем от зоната си на комфорт и да станем най-добрата версия на себе си.
6. Пристрастието да се мисли твърде много.
Навикът да се анализира всичко и винаги определено лишава човек от щастие. То е точно обратното на осъзнаването. Прилича повече на автосугестия и втълпяване на натрапливи умозаключения. Така че ако се окажете постоянно обсебени от мислите си, в крайна сметка ще се откъснете от всички добри реално случващи се положителни неща в живота си. Не забравяйте, че животът е пътуване, а не крайна цел.
7. Изтръпване (умствено „вцепеняване“)
Това е един от основните крадци на човешкото щастие. Умственото изтръпване и цикленето върху определена мисъл се свързва с развитието на пристрастяване и определено ни прави нещастни. В живота на всеки има лоши моменти, наранявания и неща, с които е трудно да се справим. Емоциите, които предизвикват, са толкова силни, че първото ни желание е да скрием тези трудни чувства възможно най-дълбоко. Искаме да заглушим умовете си и да накараме тези емоции да изчезнат. Тези проблеми обаче не са лесни за решаване. Основното нещо е да не бягаме от трудностите, без значение колко (и е ясно защо) не искаме.
Ако решим да приемем трудните си емоции, в крайна сметка ще ги преодолеем и ще станем само по-силни. И ако постоянно бягате от тях и се опитвате да ги потискате в себе си, тогава те ще се натрупват и накрая все пак ще намерят изход, независимо дали ни харесва или не. И често това не се случва по най-приятния начин.
