Снимка: Wikimedia.org
Човечеството се раздели с един от великите умове в науката. Нобеловият лауреат професор Люк Монтание ни напусна на 89-годишна възраст (18 август 1932 г. - 8 февруари 2022 г.) след престой в американската болница в Ньой сюр Сен. „Доктор Жерар Гийом, един от най-верните му сътрудници, ни каза, че си е тръгнал с мир, заобиколен от децата си“, съобщи вчера вестник France Soir.
Проф. Монтание e биолог и вирусолог, откривател на вируса на СПИН, но преди всичко човек със забележителен интелект, който живееше за науката и служеше на доброто за хората. До сетния си миг той се бореше за свободна наука. Отстояваше признаването на хомеопатията, смело разкриваше неудобни истини и беше един от най-сериозните противници на масовата ваксинация срещу COVID-19.
Той застана с името и авторитета си в опит да предупреди хората за рисковете от ваксиниране с новите експериментални препарати и да спре отнемането на човешки свободи. За тази си дързост бе обвиняван в какво ли не, но вместо това да го разколебае, Люк Монтание се превърна в един от символите на съпротивата – даваше кураж на европейците по митинги и протести срещу ковид мерките във Франция и Италия.
България е дълбоко признателна на професор Монтание, тъй като той доказа по научен път невинността на българските медици, обвинени в заразяване на 400 либийски деца със СПИН. Той бе удостоен със „Златна лаврова клонка“ - най-високото отличие на Министерството на външните работи на България.
Страната ни няколко пъти имаше шанса да му окаже гостоприемството си, като проф. Люк Монтание бе сред специалните гости на световните конференции по „Химия, физика и биология на водата“ у нас.
Монтание е носител и на стотици различни награди и признания за всеотдайната си работа с най-големите научни институти в света. Той бе почетен изследователски директор в CNRS, професор в Института „Пастьор“, директор на Центъра за молекулярна и клетъчна биология в Queens College на Градския университет в Ню Йорк, директор на изследователски институт в Jiao-tong University в Шанхай. Неговите дългогодишни изследвания и международен авторитет бяха в подкрепа на френската академия на науките и Националната медицинска академия.
Човекът, който определяше себе си като „агресивен изследовател“, имаше широка и нежна душа, влюбена в класическата музика и сам свиреше на пиано любимите сонати от Моцарт.
Дълбок поклон пред паметта му!