Светът в теб30 март 2022

Проклятие в рода

„Ако не разрешим проблемите от миналото, не можем да очакваме светло бъдеще“, обяснява родовият терапевт Аида Марковска

Ако мислите, че нещо не върви, че сякаш съдбата е изгубила чувство за мярка, повтаряйки от поколениe на поколение едни и същи случки, тази статия е за вас. Оказва се, че докато много хора не отдават значение на фактите или не вярват в проклятия, съвременната наука доказва тяхното съществуване!? Да, правилно прочетохте. Има дял от психологията, наречен психогенетика (от гръцкото psychе - душа, и genesis - произход), който изучава аспекти на поведението ни като резултат от влиянието на наследствените фактори в хода на развитието и светоусещането на личността.

Под „родово проклятие“ се разбира заклинание - слово, дума или израз, заредено със силна емоция, насочено към човек или рода му, чрез което се променя родовата съдба. Нещастията, които следват, могат да засегнат не само семейството на потърпевшия, но и следващите поколения, дори съдбата на народа ни, обяснява родовият терапевт Аида Марковска.

За да се стигне до проклятие, обикновено човекът, към когото то е отправено, е нарушил норми на морала, на честта, наранил е някого. В този смисъл проклятието възвръща мировата справедливост. „Каквото посееш, това ще жънеш“ – казва народът ни. На Изток наричат това карма. (Карма произлиза от санскритската дума за „действие“ - оттам и изводът, че кармата е низ от причинно-следствени връзки.)

Има вярване, че ако не обръщаме внимание на тежките думи, няма да ни засегнат, но не е така, смята Аида Марковска. Колективното родово поле пази информацията. Има значение обаче дали думите се казват между другото, или с вложена силна емоция. Когато са натоварени със злоба, те могат да убият човек. Важно е също дали онзи, към когото е насочено проклятието, наистина е съгрешил с нещо, за да предизвика гнева у кълнящия. Ако човек живее по Бога, по съвест, тогава клетва не може да му навреди.

„Да ти изсъхне джигерът!“

Най-общо проклятията са два вида: вътреродови или отправени от друг род към нашия.
Външните тегнат над рода тогава, когато единият род е нарушил моралния кодекс и е засегнал другия род. За да се освободи проклятието, е важно да се разбере какво е станало и каква е клетвата, променила съдбата на потомците. Пътуването назад във времето, към историята на рода, позволява да се намерят способи за изчистване и освобождаване от последиците.

От вътреродовите най-силна е майчината клетва. Но тежките думи от баба или дядо също могат да вкарат човек в гроба. Баба по майчина линия, недоволна от отношението на внука към нея, често го кълняла с думите: „Да ти изсъхне джигерът дано!“. Той умрял млад, наистина със съсипан черен дроб, разказва Аида Марковска. Последствията за този, който проклина, и за неговите наследници също са много тежки - законът за справедливостта е неотменим. Както казват в Китай - „Ако човек седне на брега на реката и почака, ще види труповете на враговете си да плуват по нея“.

До шесто коляно
Проклятието може да има негативен ефект до шесто коляно, въпреки че такива случаи са по-скоро рядкост, обяснява терапевтът Марковска. Понякога клетвата прескача поколения или се повтаря натрапчиво в няколко едно след друго, сякаш за да попадне на точния човек, носител на нов морал, или на точното време, което ще създаде условия за нейното освобождаване, казва Аида и привежда пример от своя живот.

Тя е дете от брачен съюз между евреин и българка. В рода й от 4 поколения се повтаря една и съща история - нещастната любов между двойки с различна етническа и религиозна принадлежност.

„Родителите ми са били подпомогнати от социума, но 30-40 години по-рано бракът между тях нямаше да е възможен. И днес виждам как бунтът на моите баби и дядовци продължава, защото дъщеря ми сега има връзка с далечен етнос... Събитието идва, за да ми подскаже, че трябва да го приема, ако искам да пресека кармата, която е низ от причинно-следствени връзки, пренасяни в поколенията“, обяснява терапевтът.

Според Аида днес много хора имат шанса да освободят например проклятия, които са свързани с извънбрачни деца. Преди половин век беше немислимо да родиш такова дете, а днес все по-малко двойки се женят и небрачна рожба не смущава никого.

Как се чисти проклятие

Първото и най-важно условие е да се открие причината. Случките, свързани с предмет, действие или циклично повтарящи се събития, отвеждат към същността. Практиката на родовия терапевт показва, че често животът събира хора с близки родови травми. Партньорите често имат обща задача, като за откриването ù може да помогне медиаторът терапевт.

После следва етап на осъзнаване, за да може емоцията да бъде преодоляна на съзнавано и несъзнавано ниво. За освобождаването от проклятието се използват покаянието, прошката, молитвата. Могат да се извършат и обреди, действия, които са пряко свързани с първопричи ната. В резултат психиката и съзнанието раждат решението.

Какво казва науката

Още от зората на психологията и квантовата физика откритията водят към разбирането, че животът се управлява не само от познатите измерими енергийни и материални фактори.

Съществуват невидими организиращи полета отвъд класическите представи в науката. Влиянието им преминава през бариерите на времето и пространството, а тяхното въздействие е еднакво силно както от разстояние, така и отблизо. Минали събития могат да окажат влияние върху други, настъпили другаде в друго време. Формира се информационно родово поле, създадено от всички живи и неживи представители на рода.

Според хипотезата на английския биохимик Рупърт Шелдрейк, когато един индивид усвоява нов модел на поведение, това води до промяна в каузалното поле на целия вид, породено от причинно-следствените връзки в него. Явлението се наблюдава в природата сред растенията, птиците, животните. Още по-бързо и силно се случва въздействието, когато хората са обединени в родови връзки. Семейните полета имат свой пространствен модел и ред. Притежават памет. Това, което се е случило в миналото, засяга полето, дори ако хората в него не са наясно с този спомен. Семейните полета имат способността да се хармонизират чрез свързване. Например всяка сватба е обединяване на две семейни полета, водеща до поява на ново поле. Благодарение на това явление е възможно възстановяване на целостта и реда, а оттам и на рода.

Уравнението на любовта

Уравнението на Дирак често се определя като „най-красивото уравнение във физиката“ или „уравнението на любовта“. То описва феномена на квантовата връзка, при който се твърди, че ако две отделни системи или частици взаимодействат една с друга в определен период от време и след това се разделят, можем да ги опишем като две различни системи, но те вече ще съществуват в полето на тяхната свързаност, при което едната ще продължава да влияе на другата независимо от разстоянието помежду им. Това се нарича „квантово преплитане“, или сегмент от квантовата връзка.

Две частици, които са били свързани, остават свързани, дори и да се намират на светлинни години една от друга! Твърдението, доказано по математически път, подкрепя идеята на Рупърт Шелдрейк, че влиянието на всички системи преминава през бариерите на времето и пространството.

Изучаването на родствените отношения разкрива неподозирани пластове от информация, които съзнавано или не, влияят върху собствената ни реалност. Ако се поучим от грешките и простим, можем да постигнем хармония и да живеем в мир и любов.

Зовът на кръвта
Кръвосмешението е недопустимо в нашата обредност, морал и закон. То е най-дълбоко пазената тайна в рода, която той гледа да се забрави и да не се разчува. Докато хората се стремят да заглушат потиснатия страх, срам, гняв, кръвта „помни“, „разказва“ тайната сред потомците чрез симптоматиката на болестите и „зове“ за възмездие. Според наблюденията на Аида Марковска след кръвосмешение се появяват заболявания на кръвта – тежки форми на анемия, таласемия, левкемия и др., или се възпрепятства продължението на рода.

Такъв е случаят с жена, за която терапевтът разказва: „Тя дойде при мен с въпроса „Защо не мога да се омъжа и да имам деца?“. Беше жена на около 35-40 години с добър социално-материален статус, с приятна външност и форма на кривогледство, която не беше проблем за нея. По време на сеансите се разнищи историята на тежка семейна драма с истинските ù родители, които са я дали за осиновяване. Оказа се, че нейната майка е природено дете от вторите бракове на партньори, които никога не са я запознавали с децата от предходните. Отглеждат я и идва ден, когато дъщерята отива да учи в София.

Там лудо се влюбва в мъж, който е много по-възрастен от нея. Когато забременява, споделя в семейството и бащата тръгва за столицата, за да види избраника. На срещата разпознава сина си от първия брак! Младите са шокирани, бащата е покрусен. Когато разбира какво е станало, набързо напуска семейството, заминава за Либия и се връща... в ковчег. Оставят детето за осиновяване. Това беше довереницата, застанала пред мен. След много изпитания, неволи и спънки тя беше издирила своите биологични родители и тяхната история, но още не беше осъзнала връзката между тяхната съдба и нейните проблеми.“

Гората си отмъщава

Ние сме едно цяло с Вселената и всичко, което ни заобикаля, е в тясна връзка с вътрешното ни състояние. „От много време проследявам развитието на историята на един род от родопско село. Всичко започна, когато при мен дойде мъж на средна възраст, очакващ появата на второто си дете. Знаеше, че ще е момиче, и искаше да избере най-подходящото име за него. Беше се спрял на Калина или Върбина. Разговорът за него и родовите спомени разкриха необичайни факти. Мъжът сподели, че е израснал здрав, но през годините все ставало така, че чупи я крака, я ръце, и то по 2-3 пъти!... Казваше, че винаги много обичал да се катери по дърветата и така във времето си причинил многото травми.

После разбрах, че баща му си отрязал пръстите на ръцете, докато режел на банцига трупи от планината. Разнищвайки историята на рода, разбрах, че първа братовчедка на мъжа на 6-7- годишна възраст се загубила в гората и я намерили чак на сутринта. Когато открили момиченцето, то развълнувано разказало как през нощта дърветата се надвесвали и разговаряли с него... Тогава ме осени мисълта: „Човече, гората се бие с твоя род!“.

Чрез проучването на събитията в рода стигнахме до история за беден прародител, който преди десетилетия подпалил гора, за да си разшири нивата! Очевидно това беше причината за проклятието. През страданията гората си връщаше на рода. Без да осъзнава, бъдещият татко искаше да кръсти детето в почит на гората. Момиченцето щеше да носи кръста на кармата, без да подозира това.“

Решението:
Когато се изясниха нещата, мъжът посади дървета, направи обред за пречистване, заведе семейството си на мястото, където гората е била опожарена, и избра друго име на детето, различно от повтарящите се.

Как да помогна на брат си?

Тази история илюстрира събития на проклятие, дошло от друг род, свързано с престъпване на дадената дума. „При мен дойде жена, разтревожена за брат си. Той не може да създаде семейство, има финансови проблеми, чувства се неудовлетворен и потиснат. Предприехме изследване на рода. Тя търси, рови и стигна до историята на прадядо шивач, участник в Първата балканска война от 26.09.1912 г. до 17.05.1913 г.

Преди да замине на фронта, той се залюбил с мома, която му пристанала. Обещал да се венчаят, когато се върне от фронта, но междувременно бъдещата невеста се оказала бременна. Отишла при майка му и решават да направи аборт в напреднал стадий на бременността. Жената погива. Когато прадядото се връща, нея я няма. Жени се за друга и техните правнуци разказват истории за физическо нараняване с метални предмети. Братът на довереницата си е променил фамилията, работи като крояч, живее далеч от рода си и е нещастен. Установи се, че името на жената, загинала при аборта, съвпада с имената на жените, с които братът неуспешно опитва да изгради трайни връзки. Така открихме разковничето за проклятието.“

Решението:

„Довереницата отиде на гроба на пострадалата жена, почете я, извини се и оттогава прави помен в нейна чест. Това е пътят – осъзнато измолване на прошка пред този, който е бил наранен. Дълбоко, искрено покаяние. Това изчиства, освобождава кармата от проклятието. Братът си върна фамилията, установи се в родното си място, откри жената на живота си и им се родиха деца“, разказва Аида.

Защо има студени сърца?
Лошите взаимоотношения са свързани с „вкаменяването на рода“. То е започнало назад в поколенията, още от годините на недоимък, войни и болести, разтърсваща болка и изнурителен труд. Жените са раждали и край стърнищата, а с пеленачетата на гръб отивали да жънат, докато отрочето плаче край нивата. Ако сърцето ти се къса, не можеш да продължиш да живееш. Заради тежкия живот си забраняват да чувстват, да страдат... И до днес се пази поверието, че дете може да погалиш само когато спи. Това „вкаменяване“ е довело до студенината ни.
Решението:
Ако се свържем със своите предци с признателност и благодарност, не през страданието, а през любовта, проблемът може да се разреши, убедена е Аида.

Аида Марковска е родов терапевт. Тя провежда семинари и обучения по темата, деликатно разбулва родовите тайни, работи по проекти с бизнес партньори и физически лица. Второ десетилетие тя изследва генеалогията на над 600 български и чуждестранни родове в контекста на тяхната обредност и словесност.

Статията е публикувана в Списание 8, бр.3/2022 г.