В касичката на живота няма пари и придобивки, а спомени и впечатления

1. Няма глупаци - има хора с по-ниско ниво на интелект. Дори това не е съвсем коректно казано. Тези, които другите наричат "глупаци", могат да бъдат например "когнитивно прости", тоест да им липсва желание за знание. Друга версия на "глупака" е липсата на рефлексия (самоанализ на собствените мисли и преживявания – бел.ред.). Човек може да бъде академично умен, страхотен в боравенето с огромни количества информация и дори добър с хората, но не и със себе си. В същото време поведението му ще наподобява инфантилните реакции на малко капризно дете. Отстрани е удивително как човек с толкова висок интелект може да бъде толкова примитивен.

2. Ако някакво качество е развито твърде силно в един човек, то някое друго ще му липсва или ще е слабо развито. Това се нарича "компенсационен механизъм". Ако е налице сериозен недостатък, тогава със сигурност ще има солидно достойно качество. Затова много често има силни хора, но глупави, умни, но без амбиция, амбициозни, но без постоянство, верни съпруги, но студени. Единственият начин да се заобиколи механизмът на компенсация е хармоничното развитие на всички аспекти на личността.

3. Всички хора са различни! И никой от тях не е като теб. Честно казано, разбрах това още преди да се потопя в психологията. "Всички хора са различни" е най-важното ми откритие в живота. Психологията засили това разбиране и ме направи по-толерантна към другите. Сега знам, че хората живеят (мислят, реагират) по еди-какъвси начин, защото не могат, не знаят как и не искат да го правят по друг. Мирогледите са различни, нивата на развитие и опит – също. Няма един много, много "правилен" възглед, или пък един – "абсолютно погрешен". Напоследък с голям интерес следя твърденията и изводите на други хора – уча се да приемам чуждата реалност.

4. Хората се променят само когато вече не могат да не се променят. Тоест, когато житейските обстоятелства ги приковават към стената. Невъзможно е вие да промените някого. Това се случва само ако той самият поиска да сложи началото на този процес.

5. Емоциите са колкото вредни, толкова и полезни. Емоциите, както съм писала неведнъж, ни служат като сигнали за нашите състояния, помагат ни да разбираме другите хора, но също така... пречат на вземането на разумни, информирани решения. И каква мощна и разрушителна сила притежават, ако бъдат игнорирани, премълчани и удушени? Така че ги пуснете навън. Задължително! Но по начин, който е безопасен за другите.

6. Нашите усилия си струват само приложени към онези хора, на които можем да поверим най-съкровеното и които ни отговарят в замяна. Няма нужда да губите времето и енергията си за тези, на които не им пука за вас, или още по-лошо - за тези, които не ви обичат. Разбира се, официалните хладно-учтиви церемониални отношения също ви трябват в социалния живот. Но ценната "инвестиция" нека е в отношенията с тези, които са ни скъпи и на които ние сме им скъпи. Също така много харесвам думите на Ошо: "Идва момент в живота ти, когато се отдалечаваш от драмата и хората, които я създават. Обграждате се с хора, с които се смеете. Забравяте всичко лошо и се фокусирате върху доброто. Обичайте хората, които се отнасят правилно с вас и се молете за останалото." И отделно за жените (май е Маркес): "Никой мъж не е достоен за твоите сълзи, а този, който е достоен, никога няма да те разплаче".

7. Никой няма да направи за нас това, което ние не можем да направим за себе си. Ако не обичаме себе си, никой няма да ни обича по начина, по който смятаме, че "заслужаваме". Ако родителите ни не са ни дали нещо, можем да станем родител за себе си. Научете се да се хвалите пред себе си, обичайте се, уважавайте се и се приемайте такива, каквито сте, вместо да изисквате това от партньора си.

8. Всички идваме от детството. В работата си често се натъквам на детски страхове и комплекси, които оставят отпечатък върху целия ми живот на възрастен. Малко може да се направи по въпроса, защото родителите ни "разглезват" по начин, по който само те могат. Но няма за какво да се притеснявате: имаме остатъка от живота си, за да се научим да приемаме себе си такива, каквито сме.

9. В този ясен, рационален и планиран свят е много важно да можете да се отпуснете и да бъдете спонтанни. Поне понякога. Отдайте се на шеги и необмислени действия, например, отидете до най-близката голяма река в средата на работната седмица, за да посрещнете зората. На

смъртния ви одър всичко ценно, което ще ви е останало, е касичката на живота. В нея няма пари и придобивки, а спомени и впечатления.

10. В отношенията с други хора е много важно да сте ясни и ясно да кажете какво искате, какво очаквате, какво не ви допада и какво наистина харесвате, какви са вашите ценности​​​ и планове (следователно, трябва да разберете това сами). Но вместо да отправят ясни искания и да изразяват своите нужди, хората обикновено обменят неясни, завоалирани, манипулативни послания, които крият тяхната дълбока (често детска) болка, безпомощност и страх. Това им пречи да почувстват истинска интимност с друг човек и да се чувстват щастливи.