Всяка наша дума, жест и постъпка разкриват цялостната ни същност
Общуваме със самите себе си, вярвайки, че общуваме с другия. А той е само инструмент, с който в повечето случаи си служим твърде неумело...

Илюстрация: Виталий Гаврушченко, Unsplash
Дако казва: „Ние напомняме холограма, всеки фрагмент от която носи цялата информация за личността ни. Най-малкият жест, най-беглият поглед, най-незначителната дума или постъпка не само съдържат цялата ни история, те са цялата ни история."
Никой наш жест, никоя наша постъпка, никое наше чувство не е ново. Ако притежавахме способността да „виждаме" информацията, съдържаща се в една постъпка или в едно чувство, щяхме да обхванем с поглед целия си живот в „сгъстен" вид, разсъждава белгийският автор, станал световноизвестен с произведението си „Изумителните пътища на новата психология".
Това твърдение ни предлага друго виждане за самите нас, цялостно, богато. Позволява ни също да си дадем сметка, че представляваме „резервоари за информация", нито една частица от която не се губи, информация, която остава завинаги складирана и действаща в нас. Подсеща ни, че всичко наоколо заслужава внимание, че самите ние сме достойни за внимание. Забравили сме много неща, изтласкали сме много неща, но те са вътре в нас. Когато гледаме някого, гледа го цялата ни същност, не „тук и сега", а заедно с цялото ни минало, проектирано върху него.
И накрая най-важното: в нас, както и във всичко във вселената, нищо не може да бъде отделено от другите неща, всичко е свързано, независимо от илюзиите, които си правим в това отношение.
На въпроса „Какво търсим в края на краищата?", Дако отговаря: „Обикновено себе си и нищо друго. Всеки от нас е възпитан горе-долу по този начин. Но тъй като това тясно специализирано търсене скоро се оказва безплодно, ние се ориентираме в друга посока. Стремим се да възстановим целостта, която усещаме дълбоко в себе си, но която като че ли сме изгубили някъде по пътя. И се насочваме към другия: приятел, приятелка, познат, с когото смятаме, че имаме прилика. Така личната ни експанзия бележи точка.
Отделен въпрос е колко продължава това. Като си припомним произнесените думи и извършените постъпки, виждаме, че винаги сме се обръщали към другия, изхождайки от себе си; това е очевидно. Аз (си)ти говоря, аз (си)ти казвам, че... аз (се)те обичам и т. н. Общуваме със самите себе си, вярвайки, че общуваме с другия. Произнасяме монолози, сигурни, че водим диалози. Стремим се да се самоубеждаваме, опитвайки се да убедим събеседника. А другият в края на краищата е само инструмент, с който в повечето случаи си служим твърде неумело."
Така, според Дако, тъпчем на място. Не излизаме от себе си. Изпитваме носталгия по някаква неосъществена цел, която не сме в състояние да определим. Изневеряваме на собствената си истина. Тръгваме от себе си и се връщаме към себе си. Съвършен афективен бумеранг. Поели сме по обратния път и сме стигнали до задънена улица.
Аз търся него, той търси мен. Аз съм наблюдателят, а той - наблюдаваният; но аз също съм обект на неговите наблюдения. Аз съм неговото огледало, той - моето. Засега общуваме само чрез отраженията си...
Дали заедно ще поемем към открито море, или ще плаваме покрай брега?
[...]
Никой от двама ни все още не знае накъде отиваме. И всеки от нас ще направи всичко, на което е способен, в зависимост от това, което е. Работата постепенно ще се разгърне и би могла да продължи до безкрай.
Накъде ще се насочим? Може би към откритото море? Но повечето хора се страхуват от него. Да заплаваш по морската шир означава да поемеш пътя към живота, но също и към смъртта на външния ти образ, сблъскал се с истината за себе си.
Още по темата:

Пътят към абсолютна свобода
Тя се случва, когато се освободите от материализма и своето его

Живеете ли в съответствие със сезоните?
Те ни напътстват и учат как да съществуваме с благодат и лекота

Живейте така, сякаш живеете в деветия си живот
Уроците, които ви преподава вашата котка

Какво се случва, когато жените раждат дете „за себе си“
Прекомерната майчина любов унищожава здраве и съдби, казва Анатолий Некрасов

Как да преминем през тъмната нощ на душата
Духовността не е само „любов и светлина“. Има реална работа, която трябва да свършите.

Пристрастена към лайкове
Харесвах техния чудесно филтриран живот и след това се връщах в моята нефилтрирана реалност...

Речта е пряко свързана със здравето и финансовото благополучие
Кармата се определя от думите ни

Няма физическо време и следователно няма биологично стареене или разпад (втора част)
У. Булман: Физическият свят е само временна тренировъчна площадка, всички ние ще еволюираме отвъд необходимостта от това

Няма физическо време и следователно няма биологично стареене или разпад (първа част)
У. Булман: Упражнявах своето съзнание за ОИТ (опит извън тялото) чрез редовна дихателна практика

Стивън Фрай: Спри да се самосъжаляваш и ще бъдеш щастлив
Любовта няма цел - това я прави толкова величествена

Петте неща, за които хората съжаляват най-често на смъртния си одър
Искреност, минимализъм, време за приятелство и семейство са основните ни пропуски

Апостол Павел: Блажен е, който не осъжда себе си за това, що одобрява
Не мислете за себе си високо, а носете се смирено. Недейте се има за мъдри.

Синдром на отложения живот: начин да оправдаете страховете и мързела си
Отлагаме младостта за старостта, забравяйки, че животът е тук и сега

Светът се крепи на търпението на жените и труда на бедняците
119 г. от рождението на Маргьорит Юрсенар

Спрете с разбирането, че този свят е обитаван само от чудовища и глупаци
10 признака за емоционалната зрялост