Отложената мечта не е мечта, от която си се отказал

Кати Мохамед навърши 60 години преди няколко години. Тя не иска да каже преди колко точно, защото не се чувства на толкова. „Мисля, че съм на 40.“ Когато навършва 60 и се пенсионира, тя вече е решила, че е време да даде приоритет на мечтите си. 

Всъщност Мохамед е таяла две мечти: да създаде благотворителна организация и да бъде актриса.

Десетилетия наред тези копнежи вероятно са й изглеждали невероятни, ако не и невъзможни. Мохамед е прекарала живота си удовлетворявайки нуждите на другите. У дома - като майка на пет деца, които е отгледала със съпруга си. В службата - в Министерството на отбраната на САЩ, където е отговаряла за паркинга, някои строителни проекти, ремонти, отопление, климатизация...С други думи, казва тя, когато нещо се обърка в тази мъжка институция, тя го е оправяла.

Това звучи като доста изтощително, дори без да броим втората й работа като консултант на козметика Mary Kay. Но Мохамед винаги е била преизпълнена с много енергия. 

Първото, което тя прави след пенсионирането си, е да стартира своята организация с нестопанска цел - Serving Women Across Generations (Swag), която провежда годишни панели и събития за жени в окръг Принс Джордж, Мериленд, където тя живее.

Като служител на федералната полиция и по-късно в Министерството на отбраната, Мохамед казва, че офисите, в които е работила, са били доминирани от жени, но колежките й не били отворени за споделяне какво се случва в семействата им. „Много от тях бяха резервирани и затворени. В семействата на някои хора просто не е прието да се говори за нещата вкъщи навън.“

Тя също била хладна и сдържана. „И аз не споделях. Основах организацията си точно по тази причина - че жените трябва да споделят“, казва Кати. „Всички се изправяме пред предизвикателства и всички имаме решения за тях. Някъде някой друг сега преминава през същото и може да сподели решение.“ Докато растяла, родителите на Мохамед обичали да казват на децата си: „Бъдете добри граждани. Предавайте каквото сте получили." Майка й била учителка, баща й работел в транспортната мрежа на Вашингтон.

Още като малко момиченце става доброволец в детската библиотекатека, „патрулно момиче“ в помощ на пресичащите деца, както и нещо като медиатор на съучениците си. „Ако имаше нужда, се опитвах да помогна с каквото мога“ - казва тя.

Другата й страст от дете е актьорското майсторство. Любимата й играчка била нейната лодка Remco, миниатюрен театър. Участвала е в театралния състав на колежа. Но когато заявила на родителите си, че иска да учи изящни изкуства, те й наложили вето, отсичайки: „Това не е надежден доход.“ Дали все още им е ядосана? „Не, защото така или иначе сега се занимавам с това“, казва тя веднага.

Сега тя организира годишното събиране на Swag през октомври на тема „Жените и парите“ и се надява да разшири обхвата му. Тя взема уроци по актьорско майсторство, вече е в базата данни на IMDb и участва в представления два пъти седмично.

Когато Мохамед навършва 60, вместо да се страхува, че е чакала твърде дълго, тя вярва, че е пристигнала в идеалния момент от живота, в който може да се съсредоточи върху желанията си. „С моите шейсет получих увереност. Все едно животът ме попита: искаш ли това? Отговорих - да. Тогава го направи..."

Тя е толкова заета – преподава и водно колоездене. Наистина ли се мисли за пенсионерка? „Оттеглих се от това, което трябваше да правя, но не съм се оттеглила от това, което искам да правя“, казва тя. „Чувствам, че сега е време да се погрижа за Кати. Какво иска Кати? Защото това е моят живот и го живея по най-добрия начин.”